Jump to content

1922_06_22 Влиянието на музиката / Влияние на музиката


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Милен Колев

От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Окултни лекции", лекции на общия окултен клас, 1-ва година ,(1922),

първо издание, София, 1922 г.

Съдържание на томчето

Влиянието на музиката

17 школна лекция на общия окултен клас

22 юни 1922 четвъртък, София

Тайна молитва!

(Прочетоха се темите за музиката)

Сега, ако ви попитат: Кой свят засяга музиката, или от кой свят произхожда музиката какво ще отговорите? – От умствения свят, т.е. само един интелигентен човек може да пее. Следователно, музика и човешката интелигентност вървят заедно. Защото правилната мисъл, това е музика. Сега аз ще ви дам един малък музикален опит. Един музикален опит. Разбира се, онези от вас, които не знаят да пеят, трябва да правят усилие. Най-първо заучете гамата, 7-тях тона и от тях естественият тон, от който започва гамата. Може да вземете естествения тон на органа или на пияното. Някои пияна започват по-високо или по-низко с 1⁄2 тон. Заучете тоновете на гамата без повишение и без понижение, естествено, всички тук заучете do, re, mi…do, si, напред и назад. Когато имате добро разположение изпейте тоновете. После, щом се измени вашето разположение пак ги изпейте и забележете каква е разликата. Запример, гневен сте, изпейте do, re…do, si и назад, и вижте какви съпротивления ще срещнете. Наблюдавайте психически, разлика правете в пеенето. Някой път имате дисхармонично настроение, вижте на кои тонове, каква дисхармония се явява; някой път може да имате някой вътрешен страх, пак изпейте гамата напред и назад, забележете при кои тонове не върви добре, ще правите психически наблюдения. Правете тия опити и психически ще почнете да отличавате къде куцате. Запример, някои музиканти, слушал съм, взимат по-високо re-то, не може да взимат правилно, в пеенето не може да го взимат правилно. Защо? Защото са чрезмерно активни. Някъде si-то не взимат правилно. Някъде do-то не взимат правилно. Да пееш, значи, всякога трябва да вземеш тоновете правилно. Щом измениш в каквото и да е отношение, ти вече не си музикант, не спазваш правилата. Следователно, музикант е само този, който при всички условия спазва природните отношения, разбирам „разумните природни отношения“, които съществуват между тоновете.

Сега, запример когато се карате, а карането е музика, някъде натъртванието при някой тон е по-силно. В говора нали има повишение и понижение? Ако ние преведем гнева в музикален език, а то, когато се разсърди някой, той пее Forte, когато иска някой да го замаже, той пее много меко, пее pianissimo /рр/. Но ще забележите, че у всички вас, тоновете са слабо застъпени. В миналото вие не сте научили музиката и сега трябва да правите много големи усилия. И вашето скъсяване на живота се дължи на нямане на музика, липсва музика. Престъпността у хората се дължи на това, че музика няма. Запример, хора убийци, нямат никаква музика. Следователно, музиката е един стимул; щом почнеш да пееш, кръвта почне да се пренася към предната част на главата, мозъкът привлича кръвта към предната част и тъй мозъкът се развива правилно. И първото нещо на черната ложа е, че тя всякога казва: „Ти си остарял, на тебе не ти трябва пеене. Господ и без твоето пеене може, ти днес си неразположен, не пей!“ И почнеш да загрубяваш, да загрубяваш, докато загубиш туй чувство, и кръвта слиза в долния център на мозъка, и всичко благородно изсъхва в тебе. После, у някои хора този срам, те обичат музиката, но не пеят, понеже другите ще им се смеят. Няма какво да се срамувате, защото няма певици. Само една певица съм чувал да пее хубаво, тъй, да владее гласа си – една туркиня, чувал съм я преди 20 години. Две или три певици съм слушал, които пеят хубаво, да взима душата участие, а не само да трепери гласа, да правиш усилие. Музиката е едно естествено изкуство. Като седнеш и почнеш да мислиш как ще пееш… не, трябва да пееш без да мислиш; почнеш ли да мислиш как ще пееш, няма да пееш. Когато някой човек почне да мисли как да плаща дълговете, той пари няма в касата си, а когато касата е пълна, не мисли, а плаща и който дойде „колко имам да ти плащам?“ – „Ето“. Защо? – Касата му е пълна. Всички ние сме хора, които много мислим за религията, много мислим, за добродетелите много мислим. Защо мислим? Понеже касите са празни.

Сега, учениците на окултната школа не знаят музика. Щом като касата е празна, ще мислите, но ще знаете, че без музика не може да бъдете ученици на школата. Туй трябва да знаете. Едно условие: без музика не може да бъдете ученици на школата и то тъй, доста добри ученици. И първото нещо, първият изпит по музика ще дадем и там може да пропаднете. Първият изпит в школата е музиката. Ще ви дадат едно парче да го изпеете, една много проста песен ще ти дадат да изпееш. Тъй, разбирате вече „музиката“ и „мисъл“ вървят паралелно. И после, музиката може да я употребим като едно възпитателно средство. Наблюдавайте кои хора какви песни обичат. Когато някой е неразположен изпейте му песента, която обича и той ще има разположение. Всеки човек има любима песен. Религиозните хора в православната църква, в евангелската църква, все си имат някоя любима песен.

Сега, първо: вашето наблюдение, което трябва да правите е при взимането на гамата. Туй упражнение ще го правите за две седмици наред всеки ден сутрин и вечер преди да си лягате. Сутрин ще изпеете гамата по три пъти. Наблюдения ще правите, не само тъй. Вие искате да изучавате окултни науки имате велики идеи да схващате силите на природата, но ако вие не можете да схванете разликата между два музикални тона, леките вибрации как ще схванете ония велики сили, на които тоновете са по-високи? Как ще ги схванете тях? И сега, аз не искам да ви поощрявам, но когато изучите окултната музика, вие като запеете, ще почнат да се групират всички песъчинки на едно место и да образуват камъни. Има окултни песни, при които, само като запееш на един камък, за 10 минути от горе, той ще почне да се разсипва. Има окултна музика, която, ако я запееш ти може да спреш течението на една ръка. Има окултна музика, като я пееш при някой засъхнал извор, водата ще тръгне. Да. И ако някой път вие изсъхнете и замязате на изсъхнали извори, то е защото не пеете. Вие казвате: „Господ не ме обича“. – Изсъхне вашият извор. Запейте и веднага ще потече вашият извор. Ще кажете: „Аз сега съм тъжен, като стана в добро разположение, тогава ще пея“. Тогава няма защо да пееш, сега ще пееш. После, ако на някой от вас излезе цирка, ще ви дам един опит, музикален опит да го лекувате. Ако някой има цирей, изпейте му сутрин три пъти гамата, вечерта пак три пъти и ако пеете правилно този цирей ще мине. И защо някои болести не се лекуват? – Изгубвате музиката. Човек, който се уплаши и не може да пее – умира. Имаш възпаление, 40 градуса температура, запей някоя песен веднага на няколко градуса ще спадне температурата. А лекарите ще кажат: „Той е болен, да мълчи, никакво пеене, само да чувствува диханието си“. Имате неразположение, едно неприятно състояние – пейте! Изпейте на туй състояние една песен, втора изпейте, трета, докато изпейте подобаващата песен, практическото възпитателно влияние на музиката, то ни интересува. Не ни интересуват тия неща, които ни пречат, а какво може да произведе в нас музиката, то ни интересува.

Сега, във връзка с музиката, ще определя два пътя на живота. Един възходящ – правият път на живота и низходящият път на живота. Възходящият, правият път на живота е път, който съдържа в себе си всички възходящи сили: формите има, съдържание има и смисъл в себе си има; той се нарича правият път. Низходящият път е път, който съдържа всички низходящи форми, съдържание и смисъл на низходящия живот, те го наричат левият път.

И тъй, под „път“ ще разбирате, всички възможности, които живота изисква в даден момент. Туй се нарича път. Сега музиката е едно от средствата на правия път, на възходящия път. Едно от великите средства на възходящия прав път на живота. И, следователно, всеки един живот трябва да започне с музика.

Сега, когато пеете, няма да пеете както учениците do, re, mi, fa, sol… това не е пеене, ама ти ще се спреш, като кажеш – do, ще забравиш, че си в света. Като кажеш – do, ще мислиш, че ти започваш живота, започваш да живееш. И като кажеш re, ще мислиш, че този живот, в който живееш, ще почнеш да го оформяваш, да събираш материали заради него. Като дойдеш до mi, ще подразбираш, че разпределяш този материал. – Fa подразбира, полученото вътрешно съчетание за какво може да се прилага в живота. – Sol, това е градеж, започване на градежа. – La е мазилка. – Si е завършване на прозорци и врати. Тогава вие ще свършите ще направите, не само механически прозорци, но ще знаете, че един прозорец е едно отверстие, място от дето светлината може да дойде. Вратата е место, от гдето един човек може да дойде, път за движение на душата. Когато ние говорим за прозорци и врати, разбираме, че прозорецът е место, дето светлината може да проникне; а вратата е место, през което душата може да влезе. Това са само някои окултни бележки в музиката, за тях ще говоря и друг път.

Сега изпейте – do. Вие вземете doo, има ли музика в туй – dooo? Още по-тихо! Още душата не взема участие в туй пеене. В тия трептения не само ти трябва да вземеш участие, но трябва да контролираш и дихателната си система, понеже тук имате още един от важните центрове – ларинкса; и чрез мозъка вие ще развиете ларинкса. И правилният говор в света зависи от музиката. Ако музиката е правилно развита, и говорът ще бъде правилно развит. Следователно, ще съсредоточите всичката си енергия в дробовете между симпатическата система и ларинкса; между тия два възела започва да се върти това колело на мозъка. Разбира се, у вас има този срам, ако вдигна някого сега да пее, вие всинца ще почнете да се смеете. Запример, няма да гледате как пее той, ама ще се кискате, ще се смеете, че той не взима правилно тоновете. А с това вие убивате желанието той да пее. Ее, добре, сега нека вземем всички първия тон – do. /Всички пеят – do, – do, – do/. Сега да дойдем до – re. – do, – re, – re, – re по-силно. /Всички пеят./ – re… Не взимате правилно. Не е чисто туй – re, куца ви нещо, показва, че енергиите не са разпределени правилно, куца нещо. Но, – do-то, е чисто, добре е. /Всички изпяха тъй последователно цялата гама/. Аз някога ще ви занимая, ще вземем някое окултно упражнение по музика. Тогава ще направим една разлика. Ще изпеем една обикновена песен, по обикновеному, после ще изпеем същата песен по правилата на окултната музика, да видим какъв ефект може да произведе тя.

Сега, останалите работи ще четете следующия път. Друга тема имате ли? – Не.

Ползата от планинските върхове.

Каква полза принася изкачването? После, каква друга полза? – Задържат се там снеговете, привличат влагата, ветровете.

Сега, вие си отбелязвайте всичките тия предмети, не мислете, че те са дадени произволно. Всичките теми ще ги напишете в една особена тетрадка, ще мислите върху тях. За музиката, в същност, от сега нататък ще мислите. Колкото теми сте написали, ще се спирате върху тях и ще ги преглеждате наново, защото, за в бъдеще, ще минем да съчетаваме. Запример, ще искам да съчетаете отношенията, които съществуват между музиката и планинските върхове. Разбира се, то са сложните упражнения, ние ще минем по-после към тях. След една година още, ще дойдем до сложните упражнения. Ще гледате да турите сега една здрава основа. Защото, ако не турите тази здрава основа, не може да съградите. Защото, в окултната школа ние имаме за цел, първо да развием центровете на вяра, надежда, Любов; да развием музикалните чувства; да развием въображението; да развием математическите способности, разсъдителните способности, творческия ум; да развием дружелюбието, да урегулираме човешкото честолюбие, човешката гордост, после да впрегнем екзекутивните способности на човека в работа, да развием речта, да я турим в правилен път; после да създадем правилните форми за живота. Това са задачи, върху които трябва да се работи. И след като се развият тия центрове, тогава ще ги свържем. Всеки един център е свързан с известно течение и тогава може да се манипулира вече. Та предстоят упражнения, упражнения.

Да кажем, имате една мъчна задача. Бил сте ученик или студент и сте скъсани на изпита, а средства нямате да следвате идущата година. Вашият благодетел не ви поддържа вече. Три мисли може да ви минат през ума: да се убиете, да прекратите живота си. Какво трябва да прави този студент? Ще пее, ще почне да пее гамата от долу на горе и от горе надолу. Ще каже: животът е една възходяща гама. Започни от долно – do и върви до другото, до горно – do. Мен са ме скъсали – ще слезеш надолу с гамата. Скъсването ще го считаш повръщане по обратния път. Като скъсат някого, ще кажат повърни гамата назад – do, si, la,… Който не разбира музиката, ще каже: „Скъсан съм“, а който разбира музиката ще каже: „Пея гамата по обратния път“. И тогава ще се качи отново до горно „do“. И когато усвои тоновете, благополучно минава изпита. Но и когато го скъсат, пак ще пее правилно – назад гамата. То е едно и също нещо. Сега, запример, вие не може да се убедите, че като те скъсат на изпита е по-хубаво, отколкото да минеш. А че много пъти, нещастни ученици не се учат през цялата година, обаче, случи се, най-лесния предмет го попитат, получи 5 – минава, а много по-добре е да го скъсат, да повтаря, да заучи материала добре, защото за следующия клас той ще е готов.

Сега, в окултната школа не може да минете тъй. Материалът е тъй свързан, че вие не може да минете, да прескочите един материал. Всяко нещо ученикът трябва да го заучи, и то, тъй хубаво! Каквито хитрости и да употребите, по никой начин не може да минете, една необходимост е то. Та, всичките неща ще ги заучавате добре. И страданията в живота не са нищо друго освен скъсване, постоянно ни късат. По някой път мислиш, че си добродетелен, но те скъсат на добродетелта. Ти кажеш: „Аз до вчера бях добър“. Но ти не си научил още изкуството да бъдеш добър. То е едно изкуство да знаеш да бъдеш добър. В окултизъма ние разбираме „добър“ човек, този който знае правилно да използува известни Божествени сили в техните форми, които им са предначертани. Това значи добър човек: на всяка Божествена сила да даде съответна форма, която е определена заради нея. Защото, ако при разни състояния, при разни настроения, и при разни възрасти, знаеш каква форма съответствува на тази сила, и можеш да ѝ я дадеш, без да погрешиш, ще бъдеш добър човек. Тъй е. Следователно, ще заучавате, при еди-коя сила при еди-кой случай, еди-коя форма съответствува. Защото в окултно значение, само тъй, ще добиете светлина. Сега се обезсърчавате, всеки ден ставате добър и лош и предстои ви усилена работа главно, на онези от вас, които искат да се учат. После, ще пазите друго правило. Великата окултна наука всякога тъй се поставя, че човек трябва да започва с най-слабите сили в света да работи, те са най-производителните. Ще започнеш с най-слабата сила, която имаш. И даже в практическо отношение вие забелязвате същото. Един човек, който изведнъж, като излезе от къщи започва да взима големи крачки, този човек никаква работа не може да свърши; колкото отива по-нататък, той отслабва, отслабва, и сред пътя, умори се и спира; а излезне ли някой човек и усъмни ли се, започне полекичка, полекичка и постепенно усилва, този човек ще свърши работа. И сега, в религиозно отношение, науката се състои в същото. Онзи, който като излезе на улицата и каже: „Аз ще направя туй, онуй“, нищо няма да направи. Не, спри се и кажи: „Туй, което Учителят ми даде, аз ще го науча; за друг път, не зная, но днес, тази малка крачка ще направя“. Той не мисли за бъдеще. Някой, като влезе в училището, мисли как ще свърши втори, трети клас и т.н. Каква диплома ще вземе, как ще го посрещнат, с цветя, украшения, всичко туй изпъква в ума му, но нищо няма да свърши този ученик. Та, сега вие, като окултни ученици, някои от вас мислят тъй: сега ние, като свършим, туй ще направим, онуй ще направим. Не, не какво ще свършите вие, не мислете. Стига да свършите, не си хабете силите. Когато имате празно време, може да си мечтаете по разни предмети, но в школата никакви други предмети! Вънка от школата има мечтание. Когато ние искаме такива мечтания, окултните братя, когато искат да си мечтаят, те от невидимия свят слизат долу в ада да видят всичките мечти, защото адът е пълен с велики мечти. Ако иска някой да види най-великите мечти, най-великите планове, трябва да слезе в ада. Какви мечтания, планове, проекти има там! Най-учените философи пишат на свещеници, на пророци, на учители, на майки, на бащи. Всички планове там са събрани. И когато някой човек иска да стане много велик, Господ го праща долу, да види великите планове. И за туй, в окултната школа най-първо изучават малките работи и след туй пристъпват да изучават великите работи. За туй ще започнете с малките сили, които имате в себе си, с най-малките подтици, не започвайте с най-силния подтик на душата. Някои проповядват с най-силната енергия. Но в окултизъма ние започваме с най-малките, най-слабите подбуждения. Ако ти може да дадеш живот на най-малкото подбуждение, ти си в сила да правиш велики работи. С пари ако може да направиш нещо, добре е, но ако баща ти остави 100 000 лв.; обаче, ако баща ти остави един грош и ако с този грош ти може да направиш нещо, ти си човек; пък ако можеш да направиш нещо с една стотинка… Ум се иска, ум, иска се сърце, иска се и воля! За туй с най-слабите сили, които имате, с тях ще започнете. И светът започва с най-слабите.

Тайна молитва!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),

Издание от 1942 г. .

Съдържание на томчето

Влияние на музиката

Т. м.

(Чете се темата: „Влиянието на музиката“.)

От кой свят излиза музиката? – От умствения. Защо? – Защото само интелигентният човек може да пее и да свири. Значи между музиката и интелекта има известна връзка. Те вървят успоредно. Правата мисъл не е нищо друго, освен музика.

Задача: Заучете основната гама – до възходяща и низходяща степен, и когато имате добро разположение, пейте. Които не могат да пеят, трябва да правят усилия, все ще постигнат нещо. Ще се ръководите от пианото или от органа, да започвате от естествения тон, а не произволно. Ако не сте разположени, разгневени сте, пак пейте гамата и наблюдавайте как ще се отрази върху психиката ви. Ако сте гневен или изпитвате някакъв страх, пейте гамата нагоре и надолу и наблюдавайте в кои тонове се явява дисхармония. Ще забележите, че всяко отрицателно състояние се отразява дисхармонично върху специфичен тон. Като правите тези наблюдения, ще разберете къде е слабото ви място и ще можете сами да си въздействате. – Как? – Пак чрез музиката. Като пеете известно време, вие ще се тонирате. Някои музиканти не взимат правилно тона „ре“. – Защо? – Те са крайно активни. Други не взимат правилно тона „до“, трети – „си“, или други някои тонове.

Истински певец или музикант е този, който всякога взима тоновете правилно. Най-малката дисхармония в пеeнето или свиренето показва, че певецът или музикантът не спазва разумните, природни отношения между тоновете. Когато говорим за музиката, ние я разглеждаме в широк смисъл, не само като пeене или свирене. В такъв случай и говорът е музика. Колкото по-обработен е човек, толкова по-музикално говори. И той прави акценти на известни думи, но в него всичко е хармонично. Обаче гневният, сърдитият човек нарушава хармонията в говора си. Той говори ту forte, ту pianissimo, но където трябва и не трябва, а това прави говора немузикален, неприятен. Понеже хората не са дошли още до музикално говорене, това показва, че тоналността в тях не е добре развита. Ето защо, от всички се изисква да работят върху музиката. Това е особено необходимо, защото музиката продължава живота. Късият живот се дължи на отсъствие на музиката в човека. Престъпността се дължи пак на отсъствието на музикалност. Музиката е стимул в живота. Когато пее и свири, човек привлича кръв към предната част на мозъка, към челото, където е музикалният център. За да загуби човек стремежа си към музиката, това се дължи на черните братя. Като видят, че някой пее, те му нашепват: „Какво си запял на стари години? И без твоето пеене животът се развива. При това ти днес си неразположен, няма защо да пееш, да губиш силите си“. Ти се вслушваш в това нашепване и преставаш да пееш. Днес не пееш, утре не пееш, докато изгубиш мекотата си, почваш да огрубяваш. Кръвта слиза в задната част на мозъка и музикалният център пресъхва. Някои се срамуват да пеят, да не им се смеят близките, че не пеят добре. Няма защо да се срамувате. Всеки ще пее за себе си. Не мислете, че много певици или певци има в света. Истинските певци са малко. Всички останали певци и музиканти са посредствени. Музикалността е естествено чувство в човека, в което трябва да взима участие не само ума и сърцето, но и душата. Не взима ли тя участие, певецът е обикновен. Добрият певец пее и не мисли как и откъде да започне, ще се хареса ли на слушателите си и т.н. Който мисли върху тези неща, той не може да пее. Много естествено. Който мисли как ще изплаща дълговете си, той няма пари в касата си. Който не мисли за това, касата му е пълна. Ако дойде някой при него и каже, че има да взима известна сума, той отваря касата си и пита: „Колко ти дължа?“ – „Еди-колко си.“ Той изважда парите и плаща. Сегашните хора мислят много. Стане ли въпрос за някоя добродетел, те почват да мислят; за знанието, също мислят; за правене на добро – пак мислят. Това показва, че касите им са празни.

Всички хора мислят, но и учениците на Божественото учение мислят – касите им са празни. Щом касите ви са празни, ще работите върху музиката. Без музика не можете да бъдете ученици. Още при влизане в школата ученикът държи изпит по музика. Той е първият изпит. Ще ви дадат една лека песен, но трябва да я изпеете по всички правила на музиката. Не я ли изпеете правилно, пропадате на изпита. Ще пеете и ще мислите, но не за мнението на окръжаващите, а върху пеенето като изкуство. Музиката оказва голямо влияние и върху възпитанието на човека; същевременно тя тонира. Всеки човек, духовен или светски, има своя любима песен. Ако отидете в дома му и го намерите в особено състояние, гневен или паднал духом, изпейте любимата му песен и вижте какво влияние ще окаже тя върху него. Няма да минат 2–3 минути и състоянието му ще се измени.

И тъй, ще пеете гамата две седмици наред: сутрин, след ставане от сън, три пъти и вечер, преди лягане, пак три пъти. Същевременно ще правите наблюденията си, да видите какво влияние ще окаже гамата върху вас. Вие искате да изучавате велики науки, да се ползвате от силите на природата, но без музика нищо не можете да постигнете. Вибрациите на природните сили са много по-високи и недостъпни за човешкото ухо. Как ще ги възприемете, ако не можете да различите два музикални тона? Ето защо, съветвам ви да работите върху музиката. Без музика няма постижения. В разумната природа има такава музика, която може да събере пясъчните зрънца на едно място, или да разруши и най-твърдия камък на дребни частички. Тази музика е в състояние да спре течението на реката, а същевременно тя може да застави пресъхналия извор отново да потече. Следователно, ако някой се оплаква, че е изсъхнал, че няма живот в себе си, причината на това се крие във факта, че той е престанал да пее. Каже ли някой, че Бог не го обича, изворът му ще пресъхне. Пейте и възхвалявайте Бога, за да текат изворите на вашия живот. – „Тъжен съм, не мога да пея.“ – Сега, именно, ще пееш. Когато си тъжен, тогава имаш нужда от песен, а не когато си радостен и добре разположен. Когато сте болни, пейте. С песен ще се лекувате. Ако имате цирей, пейте гамата: сутрин три пъти и вечер три пъти – циреят ще се пробие и ще мине. Онези хора, които са изгубили музиката в себе си, не могат да се лекуват. Докато музиката е в тях, те лесно се справят с болести, с неразположения, с неприятности и т.н. Болен си, имаш 40 градуса температура, пей. Песента ще намали температурата и ти ще се почувстваш по-добре. Пейте при всички условия на живота си, да видите голямото влияние на музиката върху човека във всяко отношение. Това ни интересува нас, а не противодействията в живота. Срещу отрицателното и дисхармоничното ще излизаме с хармония, т.е. с музика и песен. Тази е причината, където музиката се прилага навсякъде: в училищата, в църквите, в домовете. Коя майка не е пяла на детето си, за да го приспи и укроти?

Във връзка с музиката ние се домогваме до два пътя в живота: възходящ и низходящ. Възходящият път е правият път, наречен още десният път, който включва всички възходящи сили, с техните форми, с тяхното съдържание и с техния смисъл. Низходящият път наричат още ляв път. Той включва всички низходящи сили, изразени в съответни за тях форми, с съответното им съдържание и смисъл. Какво разбираме под понятието „път“? Пътят включва всички възможности, които животът изисква във всеки даден момент. В този смисъл музиката е едно от средствата, което води човека във възходящия, т.е. в правия път на живота. Затова, именно, всеки живот трябва да започва с музика.

Като пеете гамата, няма да пеете като учениците в обикновените училища, да изредите тоновете един след друг, но ще пеете с мисъл. Като вземете тона „до“, ще мислите, че сега започвате живота, т.е. сега влизате в живота; като пеете „ре“, ще мислите, че трябва да събирате материал за оформяване на живота; при „ми“ ще мислите за разпределянето на материала; при „фа“ – за неговото съчетание и приложение в работите ви; при „сол“ ще мислите как да съградите къщата си; при „ла“ – за замазването ѝ, при „си“ – за поставяне на врати и прозорци. Като дойдете до вратите и прозорците, няма да ги разглеждате като механически неща, но ще имате съзнателно отношение към тях. Прозорецът представя отверстие, през което светлината влиза не само в къщата на човека, но и в неговия ум. Вратата пък е място, през което човек влиза и излиза, т.е. път на движение на човешката душа.

И тъй, правете опити да пеете гамата, но и душата ви да взима участие в пеенето. Това значи не само умът и сърцето ви да взимат участие, но и мозъкът, и дихателната система – ларинксът, дробовете, сърцето. С една дума, цялото естество на човека да пее, всяка клетка да трепти. Мозъчната система, както и симпатичната нервна система, също трябва да взимат участие при пеенето. Само така ще се научите да говорите правилно, т.е. музикално. Всеки ден пейте гамата по няколко пъти наред, докато придобиете чистота в пеенето; всеки тон да бъде чист, ясен, определен. За да пее правилно, човек трябва да има здрави, добре развити дробове, да диша дълбоко. За развиването на дробовете благоприятстват екскурзиите, особено изкачването по планините.

За следващия път пишете върху темата: „Ползата от изкачването по планинските върхове“.

Темите, които се дават в школата, не са произволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната сериозност. Те почиват върху известни закони. Преписвайте темите си в отделна тетрадка и от време на време ги прочитайте. При всяко ново четене в ума ви ще изникнат нови мисли. Колкото по-напред отивате, ще ви се дават по-сложни задачи, за които трябва да бъдете готови. По-нататък ще свързвате темите. Например, ще ви се даде да пишете: „Отношение между музиката и планинските върхове“. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика. Важно е сега да поставите здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате, е велика. Тя има за цел от една страна да развие добродетелите – Любовта, Мъдростта, Истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие – да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способства да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се сложат на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно космично течение, което трябва да се използва разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите.

Представете си, че сте ученик в гимназията или студент в университета, и пропадате на изпит. Какво ще правите? Да следвате, нямате средства. Благодетелят ви отказва да ви поддържа. Трябва ли да се отчаете, да мислите как да сложите край на живота си? По-добре е да намерите начин да се справите с мъчнотията си. Приложете музиката. Започнете да пеете гамата във възходящата ѝ степен и мислете за живота като възходящ път. Като дойдете до горно „до“, започнете да слизате и кажете си: „Пропадането на изпита не е нищо друго, освен низходящата степен на гамата“. Следователно ще пеете гамата правилно и чисто, както във възходящата, така и в низходящата степен. След това започнете да пеете отново възходящата гама. Когато научите да пеете правилно гамата и на качване, и на слизане, вие ще издържите добре изпита си. Тъй щото, ако пропаднете на изпита, не съжалявайте, защото ви се дава възможност да се подготвите по-добре и да поставите добра основа на учението си. Каква полза имате, ако случайно получите добра бележка, без да сте усвоили целия материал? Ученикът трябва да знае, че не може да минава от един клас в друг, ако не е заучил материала добре. Тук не се позволяват никакви хитрости, да мислите, че ще минете без знания. В знанието не се допущат никакви празници – всичко е свързано едно с друго. Ако не знаеш предишния материал, не можеш да вървиш напред. Ще се явиш на изпит и ще пропаднеш.

Следователно страданията не са нищо друго, освен пропадане на изпит. Ще учиш, ще се явиш пак на изпит, докато го издържиш. След това иде радостта. Някой мисли, че е добродетелен, но щом се яви на изпит, пропада. Значи има нещо, което не е знаел. Не е лесно да бъдеш добър. Изкуство е да знаеш как и къде да проявиш доброто. Добър човек е онзи, който знае как да използва разумните сили на природата, да прилага на място техните форми. Добрият човек се отличава със способността на всяка Божествена сила да дава съответна форма. Добрият знае какви форми отговарят на природните сили при различни състояния на човека и при различни възрасти. Той работи безпогрешно със силите и с формите им. По този начин и ученикът придобива по-голяма светлина в пътя си.

Който иска да работи съзнателно върху себе си, нека прилага следното правило: да започва с малките величини, а не с големите. Например, някой отива на работа и с излизането си още прави големи крачки, бърза да стигне по-скоро целта. Той лесно ще се умори и ще спре сред пътя, без да свърши работата си. Видите ли, че някой излиза от дома си с равномерен ход, без пресилване, той може към края да ускори хода си, да увеличи стъпките си и навреме да стигне на определеното място. Той ще свърши работата си добре, защото мисли за сегашния момент, а не за бъдещия. Следователно, като ученици, гледайте да научите урока си, който днес ви е преподаден, за утрешния не мислете. Ако искате да свършите веднага учебника си, нищо няма да постигнете. Мислете само за предстоящата крачка, а не за целия път. Ученикът от първото отделение мисли само за него. Започне ли да мисли как и кога ще свърши първоначалното училище, гимназията и университет, как ще го посрещнат в живота, той нищо няма да свърши.

Много ученици обичат да мечтаят за бъдещето си, но така те губят напразно силите си. С мечтите си те се впущат в различни области и губят времето си напразно. Мечтите се допущат вън от школата, но не и в школата, където програмата е запълнена. Който иска да мечтае, нека слезе в ада. Там е място на велики мечти, проекти и планове. Там е място на всички мечти и планове на човечеството. Когато някой иска да стане велик, Бог го праща в ада, да види великите мечти и планове на видни свещеници, учители, майки и бащи. За да не слезете преждевременно долу, ползвайте се от методите на Божествената школа, която отваря пътя на ученика към малките работи и постепенно го води към по-големите. Затова и на вас казвам: Започвайте с най-слабите подтици в себе си, с най-малките сили, и постепенно вървете напред. Започнете ли с големите подтици, вие сами се спъвате. Който започва с малките величини, той е в състояние да работи и с големите. Ако баща ти остави голямо богатство, с което можеш да работиш, това е в реда на нещата. Обаче ако баща ти не остави нищо и от нищото направиш нещо, ти си истински човек. За това се иска светъл ум, благородно сърце и силна воля. Докато придобиете тези качества, работете с малките сили. Така са работили всички велики хора. Затова е казано, че малкото се благославя.

Т. м.

17-та школна лекция на общия окултен клас, 22 юни 1922 г., четвъртък, София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...