Jump to content

GDD

Recommended Posts

https://petardanov.com/files/file/437-%7B?%7D/



Аудио - чете Милен Колев

От книгата, Трите живота. Общ окултен клас. I школна година (1922). Второ издание. Кърджали,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2006 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Окултни лекции", лекции на общия окултен клас, 1-ва година ,(1922),
първо издание, София, 1922 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Мечешкият капан!



18 школна лекция на общия окултен клас
29 юни 1922 четвъртък, София

Тайна молитва!

(Прочетоха се темите „Ползата от планинските върхове“, останалите ще прочетете в другите четвъртъчни събрания)

Следующия четвъртък имате ли тема? – Не.

Вторият път напишете нещо върху „историята на житното зърно“. Кога се е появило на земята? Само за житното зърно кога се е появило и при какви условия. Има ли го в диво състояние или не? Трябва да помислите малко, има ли го в диво състояние? (– Няма го). Защо го няма? Ще пишете идейно, няма да се разстилате да говорите за второстепенни неща. Само с идеи, всичко, което кажете да бъде изказано идейно, образно, пък после върху подробностите. Научете се да говорите отривисто. Окултният ученик трябва да говори: гладен съм. А не – твърде съм гладен, много съм гладен. – Гладен съм, жаден съм, ходи ми се на разходка. А туй – много ми се ходи, твърде ми се ходи, ще ми бъде приятно… това е за хората, които имат време, които могат да разполагат с изобилно време. После, когато ви се зададе някоя тема от окултно гледище ще характеризирате най-отличителната черта. Запример, за хляба, коя е най-отличителната черта? За водата, коя е отличителната черта? За светлината, коя е отличителната черта? На Любовта, коя е отличителната черта? На Мъдростта коя е отличителната черта? Вие може да кажете много работи, но отличителната черта е само тази, която се проявява най-първо от всички, която изпъква, тя е отличителна. Отличителната черта е първата, която се проявява. Ако кажа: Коя беше отличителната черта на света? Когато рече Бог: „Да бъде земята и небето“, какво казва Бог после? – Създаде светлината, значи видимият свят. Отличителната черта на видимият свят, това е светлината. Следователно, коя е отличителната черта на светлината? – Разкрива света. Коя е отличителната черта на тъмнината? – закрива света. То е отличително! А че светлината това прави, онова прави, то са второстепенни неща. Отличителното трябва да изпъкне в ума ти. После, Любовта какво прави? Коя е отличителната черта на Любовта? Вие ще кажете; туй, онуй, много работи. Отличителната черта коя е? Може да кажете много работи, не бързайте да се произнесете, защото аз ще кажа едно нещо и вие ще се считате обидени. Мислете! Коя е отличителната черта на Духа? Сега, може ли да кажем, че Бог, Който съдържа всичко в себе си може да се жертвува? Може ли вечното и безконечното да се жертвува! За кого ще се жертвува? Тъй щото, като кажете – жертва – ще трябва да разбирате, каква е отличителната черта на жертвата. То е философски въпрос. Казваме, Бог се е жертвувал. Но отличителната черта на жертвата каква е? Отличителната черта на Безконечното е, че не иска да смаже най-нищожното! Бог иска да даде и на най-нищожното този живот, който Той има. И Бог си спира и пред най-малката буболечица да ѝ направи път да мине. То е жертва зарад Него. Той спира цялото движение за да мине една буболечица. Не е ли жертва? То е едно усилие. Следователно, някой път Бог за нас спира колата си. И ако не би спрял колата си, какво би останало от нас? Бихме пропаднали, но Той често спира цялото движение, и често стълкновенията, нещастията в света произтичат, че Бог е спрял своята каруца да мине някоя буболечица, и вие усещате сътресение. Аз казвам: „Спрял е Бог своята каруца за една буболечица“. То е величието на Бога! А утре заради вас ще спре. Законът е същ. Утре и пред вас, ще спре своята кола да минете. То е велико нещо! Това са разсъждения за ума ви. Трябва да мислите! Сега, отличителната черта на Любовта каква е? Вие ще кажете: отличителната черта на Любовта, това е жертвата. Но как ще разбереш жертвата, когато сам не се жертвуваш? Може да говори за жертвата, онзи, който се е жертвувал. Не си се жертвувал, не разбираш жертвата. Сега да кажем – жертва – може да разбираме, приготовление за такъв един хубав обед, печена кокошка, тъй прясно заклана и опечена на пирустия, зачервена. След туй направена хубава супа от краката ѝ. Добре, след туй, баница направена с мляко и яйца, с сирене, после, турено в едно шише 1⁄2 кило 6 годишно вино. И ти, след като си гладувал, и си очаквал на тази кокошка, дойде един твой приятел, три дена гладувал, и ако ти се откажеш от яденето си, то е жертва! И това да ти причини една радост, че ти жертвуваш кокошката и баницата и всичко, да бъдеш доволен като го гледаш, че яде, туй го наричам до известна степен жертва; според нашето разбиране, туй, което се падаше на тебе да го дадеш другиму. Потребно е здрава мисъл, т. е. съвършена мисъл.

Сега, три трябва да бъдат съжденията на окултния ученик за живата природа. Най-простите съждения, те са следующите, Ако вие съвременните, да кажем, учители или ученици, постъпите в едно съвременно училище, образцово училище, не са ли всички неща предвидени, по възможност програмата, предметите, колко часа ще се занимавате, колко учители ще има, кои учители какви предмети ще преподават? И всеки учител ще обясни предмета си. Всичко е предвидено. Ученикът щом влезе трябва да учи, не остава от негова страна, той да критикува онези учебници,да каже този учебник не струва, или онзи не струва. В едно евангелско училище преподава учителят по български език. Излиза един ученик и казва: „Г-не, българският език има толкова граматики, на Икономов той пише, на Иван Стоянов той пише, на Тодор на Петко граматиката…“ Учителят му казва: „Слушай, какво пише Икономов за граматиката – не зная, аз искам да пишеш ти по граматиката, която аз преподавам в клас, а като излезнеш вън от класа, може да вземеш каквото искаш“. Понеже ние сме в училището на природата, трябва да употребим нейния език, нищо повече! Един ден, когато я надраснем, да излезем из училището навън, тогава може да мислим, както искаме. В тази жива природа всичко е предвидено. Да кажем, аз ви задавам известен предмет – „планинските върхове“. Е, отличителната черта на един планински връх? Когато вие изостряте едно перо, защо го изостряте? Тъй, да може да пишете по-хубаво. Защо си изостряте вашия молив? За да може да пишете. Защо изостряте вашия нож? За да може да режете. Да кажем отличителната черта на ножа коя е? Планински връх и долина това са две състояния вътре в природата. И в долините и в върховете се събират две противоположни енергии. Следователно, планините съставляват гръбнака на земята, гръбначният стълб са те. Следователно, нашата земя е дошла до положението на гръбнака, затуй има планини. Едно време е била меко тяло, без планини. Било е време, когато е била без планини. А сега е станала гръбначна, и тогава реките съставляват нейната артериална кръв. Артериалната и венозна кръв, която тече и влиза през гръбнака и т. н. Сега можете да кажете второстепенното, че планините имат грамадна енергия събрана, че духовете се събират, всички тия неща са верни. През гръбначния стълб има много нерви, които минават, много възли, то е вярно; много клетки се съсредоточават в корубата на главата, с милиони клетки са събрани. Но тази коруба е създадена за кого? За музика е създадена. Сега разбира се, онези, които са създали планините, те са имали цел. Цел са имали. И в историята на замята, ако ние речем геологически да я опишем, планините не са създадени тъй, както съвременните геолози описват. На всички върхове има нещо отличително, но не са тъй създадени. Сега, първата мисъл ще се установи. Не е наш въпрос да разгледаме тайните на природата. Всяка една задача, която ни се задава в туй велико училище на природата, ние трябва да я разгадаваме. Поне половината от задачите, които ни се задават, трябва да ги разгадаваме. Като станете сутрин, не е първият въпрос какво ще ядете и какво ще пиете. Затова казва Христос: Кой мисли така? – Само учениците. А учениците, които познават природата, и които познават Бога, те няма да мислят за ядене. Добрият син и добрата дъщеря като стане сутрин, ще иде при майка се, ще я целуне и майката ще я целуне. И синът ще направи същото. То е предназначението. В училището ще дойдат, това са ученици, ще ги целунат. И след туй бащата и майката ще дадат разпореждание за училището, но преди занятието ще дойде яденето. Вие, като станете сутрин, веднага разрешавате един важен въпрос: какво ще правите през деня? При баща си не отивате, при майка си не отивате, природата не познавате, и при това искате да бъдете ученици. Но трябва да познавате природата. Имате ли определено мнение, като станете при кого трябва да идете? И като станете сутрин, като се обърнете към Бога, трябва да знаете, дали е горе. Вие не Го знаете къде е. У себе си Го търсете! Не Го намирате у хората, не Го намирате в природата, усъмните се. Не знаете ли от какво произтича туй съмнение? Представете си, че аз и вие сме в две съседни станции. Ние сме съединени с телефони, телеграфи и други средства за съобщение, но представете си, че прекъснат съобщенията на телеграфите и телефоните и ние ще се изолираме. Тогава ние съществуваме, без да се съобщаваме. Ако вие отправите в ума си една престъпна мисъл, да кажем някоя вечер вие си лягате, минала ви е някоя престъпна мисъл, но не сте я възпрели, станете сутрин, не сте разположен, всички съобщения с природата, с Бога са прекъснати. Чувствате се неразположен. Може би вие да не сте неразположения, а някой друг с лошите си влияния ви е покварил. Ще бъде чудно, ако един велик извор, някое друго малко изворче го размъти. Ако ти си много плитък извор, и някой може да ти повлияе със своите мисли да измени вървежа на живота ти, да те направи неспокоен, плитък си. Но вярното е, че ти вътре в живота си, си допуснал една мисъл, която в даден момент е прекъснала всичките съобщения. И като дойдат от невидимия свят на помощ, защото и природата има свои служители, ще се минат час, два, може би 1–2 дена, докато турнат съобщението в ред, и вие ще имате едно приятно разположение на душата.

Та, у всинца ви трябва да се установи чрез изпита всякога да знаете коя е причината за вашето състояние. Имате известно състояние. Трябва да знаете, туй състояние, което имате, към коя категория спада? Към физическо състояние, към духовно или към Божествено състояние. Аз ще ви дам една категория сега между физическо състояние, духовно и божествено състояние. Сега, ако вас ви зададат въпроса: кои състояния са чисто физически? Физически състояния са конкретните състояния. Те са ограничени състояния. Значи ограничените състояния, които имаме, това са физически. И те са мимолетни: всякога едно физическо състояние бързо се мени. Много бързо се менят физическите състояния. Да кажем, вие имате едно разположение, нали? Мислите че сте много търпелив човек. Вземете една малка игла и на най-деликатното място, забийте тази игла. Тя ще произведе една малка болка и веднага ще се промените, ще се промени състоянието ви. В този момент, ако вие владеете себе си, тази игла не трябва да произведе нищо, да не се измени вашето състояние. Значи, тия състояния са свързани с предметите на земята, които постоянно се менят. Да кажем, имате вие една брошка или имате един скъпоценен камък, вие обиквате този камък, по един ден, друг обикне вашия камък, задига го, измени се състоянието ви. Имате книга, която обичате, някой велик поет я е написал, тази е ценна книга. Дойде някой, задига я, безпокои ви това. Но предположете, че вие имате туй знание складирано в вашия мозък, не може да ви се отнеме, вие сте по силен. Но дойде някой, нанесе ви един удар, и там ви наруши спокойствието, не може да отворите листата. Следователно, трябва да достигнем до положението, при което, като виждаме, че някой ще нанесе удар на главата ни, да можем ние, чрез своята мисъл да спрем този удар, веднага да парализираме неговото действие. Ще каже някой: „Дали е волята Божия да спираме някого?“ Може да питате вие кармически ли е да те удари някой в главата. Ако си глупав, да, може да те удари. Глупавият всеки ден го бият. Умният, като го бият, поумнява, а глупавият, като го бият, оглупява. Ще кажете: Кармически закон е да те удари някой в главата. Не, не е кармически закон. Този удар може да дойде съзнателно или не съзнателно. Представете си, в казанлъшко някъде, някой си турил капан за мечки. Но на сутринта, отива и вижда, там се хванало неговото магаре. Представете си, сега че вие сте пътник, минавате и побутвате този капан, и той ви хване. Ако вие не бяхте толкова любопитен да се интересувате от този мечешки капан, щяхте ли да се хванете в капана? – Не.

Следователно в окултната школа, всякога предупреждават своите ученици, че астралният свят е пълен само с капани, мечешки капани, под вид на хубави цветя, на хубави сокове, на хубави работи. И казва учителят: „През еди-кой си път няма да минавате, еди-кой си капан, еди-коя си книга, еди-кое си цвете ще ги гледате няма да ги бутате, нищо повече!“ А ние, съвременните хора казваме, че всичко трябва да обходим, всичко трябва да опитаме. Ако онзи ученик рече да изпита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно да ги изпита. Никаква цена няма да придобиете. Сега тия мечешки капани се образуват и между вас. Аз ще ви кажа един ден, сега няма, но приготовлявам една беседа за мечешките капани, които се образуват между вас, и които всеки ден вие ги барате. И след като ги барате, дохождат да ме питат, защо този капан е подложен? – Вие, като ученици не сте вървели по пътя си, няма да ме питате защо? Тези капани са за мечки. И от 20 год. аз трябва да се разправям все за мечешките капани. Еди-кой си защо е направил тази постъпка? Защо е направил тази погрешка? Е хубаво, аз разправям, да ви кажа причината – защо е станала тази погрешка, какво ще се ползувате вие? Вие ми казвате, че Драган Стоянов, мъж на еди-коя си ѝ купил копринена рокля, но минавала една крава покрай нея, тя избягала и в тела си скъсала роклята. И ме питате; за да си скъса роклята, какво предзнаменование има това за нея? За хубаво ли е или не? Дали на време, астрологическо е била направена тази рокля? Дали денят е бил избран добър или лош, или вината е в онзи търговец, от когото е взет плата, коя е причината? Хубаво, представете си, че аз обясня, какво ще се ползувате вие? Единственото нещо: Тази туркиня е била невнимателна тя е пътувала с един кавалер, захласнала се е, кравата я бутнала в тела и се скъсала роклята ѝ. То е едно обяснение. Сега, второто обяснение е че тази туркиня я било страх от биволи, и, следователно, случило се да излезнат биволи, крави на среща ѝ, и тя хуква да бяга. И като прескочила тела, съдира си роклята. Третото положение: тази туркиня носила своята чанта с пари, някой имал нужда за пари, погва я, тя бяга, и си скъсва роклята. Те са ред причини. Коя от тия причини е съществената, която скъсала роклята ѝ? Сега, ще мислите. Не искам вие сега да мислите, че туй го давам за сравняването на вашата рокля. Не, принципът за обяснение е важен. Има много неща, които не трябва да ги обяснявам. За вас окултните ученици важи да изучаваме изкуството да градим отлично. Да събаряме, това не е изкуство. Запример, от 20 години насам, ако вие бяхте дошли при мен да ме питате така: Учителю, аз съм намислил да направя едно добро дело, дайте ми един най-хубав метод, и аз ще го направя! Ако вие бихте мислили тъй: Учителю, аз съм решил да се примиря с всички онези, с които съм в конфликт, решил съм, дайте ми най-добрия метод, и аз ще го направя, без да ми мръдне окото! Учителю, аз съм решил да пожертвувам всичкия имот за бедните, дайте ми правила, аз съм решил това! Ако от 20 год. вие бихте ме запитали за тия неща! А сега, ще дойдат при мен казват тъй: „Г-н Учителю, представете си тази сестра там, миналия ден, знаете ли какво направи?“ Е, какво направи? – „Не ми даде дума да говоря в събранието. Не само това но онзи ден, като ме срещна не ме поздрави. Туй подобава ли на една християнка?“ Сега мислите ли, че туй е за обяснение? Аз да седна сега, като адвокатин да обяснявам защо не ви е поздравила. Е, не нарочно го е направила, много захласната е била. „ Как? Тя не трябва да бъде захласната“. Ще кажем: Може да бъде захласната. „Не, не, тя мен като ме среща не трябва да бъде захласната, при всеки друг случай тя може да бъде захласната, но при мен…“ Е, хубаво, питам сега, кой от нас не е бил захласнат? Все ще бъде човек захласнат? Това са мечи капани. Разбирате ли? Това са мечи капани! И аз някой път в школата ще направя опит. Аз ще ви направя един мечи капан, да видите, колко е смешно, как се заблуждават хората. Решете сега да направите едно от най-добрите дела, непременно, най-малко 10 мечи капани ще изпъкнат в ума ви. Решите да направите едно добро дело, ще се почешете, ще кажете: „Чакай да се понаям баница, че после“. Вторият път ще кажете: „Малко работа имам, това-онова“. И най-после казвате: „За днес не може, но хайде утре ще я направя“. Та когато вие като ученици влезете в окултната школа, веднага в ума ви ще започнат ред противоположни действия, и трябва да разбирате тези закони, за да се освободите от тях. Те няма да се изменят. И може би, окултният ученик е изложен някой път на голямо изкушение, на големи противоречия е изложен. Защо, и за какво, няма да го обясня. Изложен е, аз само констатирам факта. Но туй излагане, ако той го използува, то е за добро. И за туй аз онзи ден ви казах, че като се намираме в окултния път, ние ще действуваме и после ще мислим. Окултните ученици трябва да действуват, после да мислят. Вън, в света, ще мислите, после ще действувате. Едно от двете: каквато и да е добра мисъл, която дойде в ума ти, и изпъкне като много отлична черта, направи я, без да се колебаеш. Ако сутрин, след като станеш, в ума ти дойде една силна, добра мисъл, и изпъкне като добра черта, направи я, не се спирай пред никакви философии, не яж, не пий, направи това. Ако е изпъкнала, направете я. И след като я направите, не отивайте да разтръбявате из махалата какво сте направили. Направете опити, вие ще мислите после, а когато дойдат резултатите, тогава ще разберете. След време ще знаете как да го предадете. Вие забелязали ли сте сутрин, като станете, каква мисъл имате най-първо? Направете сега първото наблюдение, Следующето наблюдение. Щом се пробудите от първия сън, отбележете каква мисъл е в ума ви. Каквато мисъл и да е, отбележете си я в една малка тетрадчица. За една седмица това. За 7 дена отгоре забележете си какви мисли ще имате, щом се пробудите от първия сън, отбележете сия, ще бъдете строги: първата мисъл може да е приятна, може да е неприятна. Ще констатирате факта тъй, както си е. Защото, като се събудите може да мислите за печена кокошка, макар да сте вегетарианец. Или да мислите че имате 20,000 лв. Или може да бъде такава мисъл в ума ви: толкова време вървя по този Божествен път, нищо не съм придобил, ха да тръгна по широкия път. Ще констатирате мисълта конкретно. За 7 дена от горе, ако изникнат все хубави мисли то е отрадно. Отрадно явление е. И областта, през която минавате е отлична. Сега, вие очаквате, казвате: „Господ да ни просвети нали?“ Но ако Бог ви види от лявата страна, ще употреби един метод, ако ви види от дясно ще употреби друг метод. Като ви види от ляво, ще ви тури от дясно, ще ви тури от пред и тогава ще почне да ви говори. Ако не дойдете от ляво към дясната страна, и после от пред, никога няма да ви говори Господ. И аз бих дал на майките едно правило, няма да обяснявам окултния закон. Най-първо, вземи детето си тури го от ляво, после от дясно, пък го прегърни; след туй вземи го от пред, и после го целуни. Целувката е вече Божествена. Като го целунеш ще започнеш да му говориш. Сега, вие ще ме запитате, пак вашата философия, не може ли без да се туря от ляво, и без на дясно? Направете опит! Това са микроскопически опити. Защото, върху този опит: на ляво и на дясно, ние ще произведем друг опит. Сега, започнете с децата. Имате дъщеря на 5, 10 год. турете я от ляво, от дясно. И детето като речеш да го туриш от ляво, да не каже: защо мамо? Да те слуша. Щом не те слуша, хич го не бутай. Бащата да направи същото с своето детенце разбира се онези, които имат деца, а които нямат деца, и на тях да не остане хатър, ще намерите някое бедно сираче, малко просяче, което да обичате; ще го намерите някъде, Ще идете в някой беден дом, и ще го турите на ляво, на дясно. В една седмица правете този опит. Идете в някое бедно семейство, което ви се нрави, и там си направете опита. Туй естествено ще дойде. Сега, вие ще ми дадете друго възражение: Какво ще кажат хората заради мен? Ако мислите какво ще кажат хората заради вас, не ходете. Опитът, който ви давам, идете направете го, и нищо повече! Направете го макар и светът да се обърне с главата надолу! Тия деца, с които ще направите опита, те ще ви благодарят. Те не са имали сладка целувка, никой не ги е обичал. И те ще се чудят, как, отде се намери такъв добър човек, да целуне туй просяче. Ако философствувате, свободни сте, аз давам пълна свобода, нека само онези, го извършат, които могат по закона на Любовта и Мъдростта да го направят; които не могат да не влизат в изкушение, понеже си създават ненужни неприятности. Ама как мислите, когато Господ изпрати някой велик ангел при някоя грешна душа да я утеши, какво трябва да сторят? И ангелите имат окултна школа, да помагат на такива грешници. Знаете ли какво е положението? Някой светия го пратят да се занимава с някой паднал грешник. Ако сте вие косите ще ви настръхнат нагоре. Ще кажете: „Как тъй? Аз в туй място да се опороча“. А в тях няма никакво колебание, казано – свършено! Но знаете ли какъв е законът? Щом се допре този дух до вас, веднага греховете ви се отнимат, изгарят в този Божествен огън. И ако вие вярвате, този огън ще се предаде. Сега, ние окултните ученици, не очакваме да станем светии. Ще се молим, ще правим опити да видим колко можем да изпълним закона. Запример проповядва се за щедрост, трябва да се помага, но не знаеш колко си щедър. Да кажем, че си един чиновник или търговец. имаш 100,000 лева приход в годината, станеш, искаш да покажеш колко си щедър, кажеш: „10,000 лв. давам“. Ама като идеш до касата, поспреш се малко: Не е ли много? Ще кажеш: 5000 лв. После кажеш: „Не на тия хора не им трябват 5,000 лв.“ – Хайде 2,500 лв. но и от тях те нямат нужда. Е, 1000 лв! И тъй, вие смалявате, от 10,000 лв. на 1000 лв. Тогава мислите ли, че ще бъдете окултен ученик? Не! В братството знаят, че от вас нищо не става. Вие сте едно дърво за работа. Не бива! Казано веднъж в себе си 10,000 лева, на 10 парчета да станеш но не отстъпвай на думата. Казано, речено, свършено! Не бързайте! Но кажеш ли веднъж, ще устояваш на думата си до край. Това е една отличителна черта. И всеки един ученик от вас може ли така да постъпва? Не е в многото, но туй което ние обещаем, трябва всякога да извършим. То е послушание. Защото, тази мисъл е дошла от някъде, тя е дошла от Бога. Вие сте обещали, и след туй се колебаете, дали е от Бога.

Опитай я, ти като я опиташ, ще я познаеш от Бога ли е или не.

Тайна молитва!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Трите живота", Общ окултен клас - година първа (1922),

Издание от 1942 г. .

Съдържание на томчето

Мечешкият капан

Т. м.

(Чете се темата: „Ползата от изкачването по планинските върхове“.)

Тема за следващия път: „Произходът на житното зърно“. Ще мислите върху произхода на житното зърно, кога и как се е явило. Може ли житото да расте в диво състояние? Мислете върху житото, но идейно, без подробности. Те са второстепенни неща. Всяка работа трябва първо да се представи в общи черти, а после в подробности. Ученикът трябва да говори и да пише кратко и ясно. Ако е гладен или жаден, ще каже точно и определено: „Гладен съм“, „Жаден съм“, „Искам да се разходя“ и т.н. Казва ли, че е много гладен, че умира от жажда, че му е приятно да се разхожда, той не е ученик. Така говорят само онези хора, които разполагат с време; те са свободни, не знаят какво да правят, затова се изказват с много думи.

Когато пишете темите си, няма да философствате много, но ще изнесете отличителните черти. Например, ако трябва да пишете за водата, за хляба, за светлината, за Любовта, Мъдростта и Истината, ще опишете отличителните им черти, т.е. тези, които изпъкват на първо място. Коя е отличителната черта на светлината? Каза Бог: „Да бъде светлина!“ – и стана светлина. Със създаването на светлината се откри видимият свят за човека. Значи светлината разкрива света. Това е първото ѝ отличително свойство. Тя има още много свойства, но те са второстепенни. Коя е отличителната черта на тъмнината? – Тя закрива света. Кои са отличителните черти на Любовта, на Духа, на Бога? Мислете по тези въпроси, без да се произнасяте. Ако бързате да кажете нещо, ще направите известни погрешки. Някой ще каже, запример, че отличителното качество на Бога е жертвата. Може ли Вечното и Безграничното да се жертва? И за кого ще се жертва? Сега ще се яви въпросът: коя е отличителната черта на жертвата? Това са философски въпроси, тясно свързани един с друг. Следователно, ако отговорите на един от тях, ще се явят втори, трети и т.н. За да отговорите на всички въпроси правилно, трябва да имате знания.

И тъй, отличителната черта на Бога, на Безграничното се заключава в желанието Му да даде част от своя живот на всички форми, даже и на най-малките. Той иска да повдигне и най-малките същества, а не да ги унищожи, затова се спира и пред най-малката буболечица и прави ѝ път да мине. Бог спира движението на целия космос, само да не прегази и най-малкия живот. Това наричаме жертва. Днес Бог спира колесницата си за една малка буболечица, утре ще я спре за вас. В това се заключава величието на Бога. Мислете върху този въпрос, да дойдете до вътрешно разбиране на живота.

Като се говори за отличителната черта на Любовта, казват, че Любовта се жертва. Обаче само онзи разбира жертвата, който се е жертвал. Да се жертва човек, това значи да се откаже от известно благо в полза на ближния си. Представете си, че пред вас сложат богата трапеза с вкусни ястия, баница, плодове. Вие сте очаквали този обяд от няколко деня и тъкмо се готвите да ядете, когато вратата се отваря и влиза един беден, изнемощял пътник, който не е ял три дена. Ако в момента можете да се откажете от своя дял и дадете яденето си на пътника, вие сте направили една жертва. Ще го поканите да седне, ще му прислужите и ще гледате с радост как яде. Ако не можете да направите това, вие не сте готови още да се жертвате. Само онзи може да се жертва, който е дошъл до правата мисъл. Започне ли човек да се запитва защо трябва да се жертва, той не може да бъде истински ученик. Жертвата е предмет за изучаване. Какво трябва да прави ученик, когато влезе в едно училище? – Да учи. Всяко училище има своя програма, какви предмети ще се изучават, кои учители ще преподават, какви учебници и пособия са одобрени. Задачата на ученика е да учи; той няма право да критикува учителите си, програмата или учебниците, които са въведени. Ако си позволи да критикува, той не може да учи. Някои ученици не слушат какво преподава учителят, но се ровят в различни учебници, сравняват ги и след това запитват учителя си по кой учебник да учат. Учителят отговаря: „Докато сте в клас, ще слушате какво аз преподавам. Щом излезете вън от училището, можете да взимате, колкото искате учебници. Ако не ме слушате, няма защо да посещавате училището“.

Следователно, докато сте в училището на природата, ще изучавате нейния език. Като излезете от училището на природата, можете да правите, каквото искате. В живата природа, като училище на живота, всичко е предвидено и наредено по план: програмата, учебниците, учителите и т.н. На ученика не остава нищо друго, освен да учи. Всяко нещо в природата е предметно учение за ученика. Ако ви запитат защо перото и моливът са остри, ще кажете: „За да се пише с тях“. Защо ножът е остър? – За да режем с него. Какво е предназначението на планинските върхове? Ние срещаме в природата планини и долини, като две противоположни състояния едно на друго, изразители на противоположни енергии. Планините представят гръбначния стълб на земята. Едно време тя е била мека, без планини, но постепенно се е оформявала, докато си изработила подпорка – гръбначен стълб. Реките пък представят артериалната и венозна кръв на земята. Че планините складират голямо количество енергия в себе си, че през тях минават много възли, много жили, каквото представят ганглиите и нервите в гръбначния стълб на човека, това са факти, които са изпитани и доказани. Във върховете на планините, както в човешките глави, са съсредоточени милиарди клетки, които съдържат големи богатства. Разумните същества, които са създавали планините, имали някаква цел, скрита от сегашните учени. Един ден геолозите ще разберат защо всъщност са създадени планините, но засега те отчасти знаят истината.

Като ученици, вашата задача не е да се ровите в тайните на природата, но да учите, да правите упражнения, да се справяте с мъчнотиите си. Като станете сутрин, не мислете първо какво ще ядете и пиете, но идете при майка си, при баща си да ги поздравите. След това свържете се мислено с природата, за да имате успех в работата си. Яденето само по себе си ще дойде. Като се нахраните, ще отидете на училище, да чуете какво ново ще ви каже учителят. Не отидете ли при баща си и при майка си, вие не можете да разберете природата. Щом не я разбирате, не можете да бъдете ученици. Който не познава природата, и Бога не познава. Той Го търси отвън, но не Го намира. Търси Го в природата, в хората, в себе си, но не Го намира. Като не може да Го намери никъде, най-после започва да се съмнява. – Защо се съмнява? – Защото съобщенията са прекъснати. Той мисли, чувства, но е сам, изолиран от цял свят, няма възможност да влезе поне с едно същество във връзка. Като изпадне в това положение, човек търси вината вън от себе си. Смешно е човек да обвинява окръжаващите за погрешките си. Минала една лоша мисъл през ума ви – други били виновни за това. Никой не може да размъти дълбокия и буен извор. Следователно, ако някой отвън те размътва, това показва, че не си дълбок извор. Причината на размътването е в самия тебе. Ти си допуснал в ума си една нечиста мисъл, която прекъснала всички твои съобщения с външния и с вътрешния свят. При това положение не остава нищо друго, освен да викаш на помощ същества от разумния свят, т.е. от разумната природа. Тя има на разположение верни служители, които ще ви дойдат в помощ и ще възстановят прекъснатите съобщения. Това може да стане за един час, а може да стане и за няколко дена – зависи доколко голяма е била повредата.

Една от задачите на ученика е да знае причините на своите състояния и да различава кои са физически, кои – духовни и кои – Божествени. Физическите състояния са ограничени и мимолетни, скоро се сменят. Представете си, че сте добре разположен, мислите, че никаква сила не може да ви изкара от това равновесие. Обаче дойде един приятел при вас и ви бодне с игла по ръката, един–два милиметра в кожата. Вие веднага подскачате, сърдите се на приятеля си, че ви убол с игла. Разположението ви изчезва, понеже имате болка в ръката. След известно време болката минава и разположението ви се възстановява. Ако имахте самообладание, нямаше да изгубите разположението си. Ако някой ви открадне пръстена, който обичате, или някоя книга от виден автор, веднага състоянието ви се изменя. Друг щеше да бъде въпросът, ако вие носехте знанието в главата си, или ако бяхте вътрешно богат. Ученият, богатият, силният не се подават на външни влияния. Те са устойчиви. Такъв човек е в състояние, чрез мисълта си, да парализира всеки удар, който му се нанася отвън. – „Трябва ли човек да се противопоставя на външните условия?“ – Трябва, разбира се. Затова му са дадени ум, сърце и воля – да мисли, да чувства и да действа. Ако някаква неразумна сила иде отвън и ви удари в главата, вие ще употребите мисълта и волята си, да се справите с нея. Друг е въпросът, ако силата е разумна и носи известно благо за вас. Тъй щото, докато сте на земята, вие ще получавате удари от различен характер – физически, духовен и умствен; ако сте разумни, ще го използвате правилно и от ден на ден по-умни ще ставате. Глупавият, обаче, вместо да поумнява, по-глупав става. Следователно изпитанията могат да бъдат кармически, или не, но човек трябва да бъде умен, да знае как да се справя с тях. В Казанлъшко един селянин сложил около кошарата си един капан за мечки. Каква била изненадата му, когато сутринта, вместо да види мечка в капана, видял своето магаре. Защо се хванало магарето в мечешкия капан? – Защото полюбопитствало да види какво е това, което господарят му поставил около кошарата. Много мечешки капани има в света, но вместо да хващат мечки, хващат хора. Защо? – Защото проявяват любопитство. Побутнат капана оттук-оттам, докато паднат в неговите клещи. Ако не бяха проявили любопитство, нямаше да влязат в капана. Астралният свят е пълен с мечешки капани във вид на красиви цветя, сладки сокове, хубави и разнообразни неща, които отдалеч привличат човека. Разумният свят предупреждава хората да внимават, да не паднат в някой капан. Учителят казва на учениците си: „Като минавате през еди-кои си места, ще бъдете внимателни, нищо няма да пипате, пред нищо няма да се спирате. Ще минете и заминете набързо. Ще бъдете доволни и от това, което отдалеч сте видели, то ви е достатъчно“. Сегашните хора мислят право, но постъпват точно обратно: където минат, всичко пипат, всичко разглеждат, но не подозират, че зад привидно красивите неща се крие някакъв мечешки капан. Ако ученикът пожелае да опита всички красиви работи в света, главата му ще побелее преждевременно и в края на краищата ще се убеди, че освен загуби, нищо не е придобил. Мечешки капани има не само извън школата, но и между вас, в школата, затова всички трябва да бъдете будни, да не проявявате любопитствато си. Задача е на всеки човек сам да се пази. Ако не е внимателен, той често ще пада в капани и след това ще се оплаква, ще запитва този-онзи защо съществуват капани в света, защо човек пада в тях и т.н. Ще говори за кармата, ще оплаква съдбата си, но нищо няма да придобие. Каквито обяснения и да се дават, ако не е внимателен, капани го чакат. Някоя жена скъсала копринената си рокля и започва да търси причините за това. Много причини има: не е била внимателна, или се уплашила от нещо, започнала да бяга и закачила роклята си на тела; или носела пари в себе си, един апаш разбрал това и я погнал – тя паднала и скъсала роклята си. Обаче и при тези обяснения роклята си остава пак скъсана. За вас, като ученици, не са важни обясненията, нито причините за нещата, но да научите изкуството да градите, да бъдете добри майстори. Всеки трябва да научи новото изкуство – да гради и да се откаже от старото – да събаря. Не питайте защо стават нещата по един, а не по друг начин; защо някой ви обидил, защо ви спънал, но пожелайте искрено в себе си да направите едно добро дело, каквото никога не сте правили; да се примирите с всички ваши близки, с които сте в лоши отношения; да се пожертвате за ближния си, с което да го повдигнете. Стремете се към тези неща, без да се спирате пред обидите и огорченията, които близките ви причиняват. Фактът, че те не са постъпили добре, показва, че са паднали в някой мечешки капан. Не им се сърдете, но потърсете начин да ги извадите оттам. Достатъчно е да замислите едно добро дело, за да се изпречат на пътя ви множество капани. Докато не сте силни в доброто, все ще паднете в един от тези капани. Ще чуете някой да ви нашепва: „Какво си тръгнал да правиш добро? Не е време за правене на добро, отложи тази работа за по-благоприятни условия“. Това нашепване е мечешки капан, поставен на пътя ви.

Който влезе в школата, ще бъде изложен на големи изкушения и изпитания. Защо и за какво идат изпитанията, не трябва да знае. Важно е той да учи, да се справи с изкушенията си. Колкото по-добре се справя, толкова повече неща ще научи. Изкушенията ще дойдат и отвън – от окръжаващите, и отвътре – от самия него. В ума ще се явят противоречиви мисли, а в сърцето – противоречиви чувства. Защо идат противоречията, не питайте, но ги разрешавайте правилно. Задачата ви, като ученици, е първо да действате, а после да мислите. Ставате сутрин от сън и в ума ви дойде една мисъл, да направите нещо добро. Не мислете дали трябва да направите това добро, но веднага пристъпете към действие. Дойде ли Божественото във вас и ви нашепне нещо, веднага трябва да действате – то не търпи никакво отлагане. Като свършите работата си, тогава ще мислите. От резултатите ще разберете защо е трябвало да постъпвате по този начин. Преди да получите резултат от постъпката си, не говорете за нея. Правете сами опитите си и мълчете. Ако говорите преди да сте започнали известна работа, непременно ще срещнете противодействия, които или ще ви отклонят, или ще ви забавят.

Упражнение: В продължение на една седмица правете наблюдение върху себе си, да видите каква е първата мисъл, която дохожда в ума ви, веднага след пробуждането ви от сън. Ще бъдете искрени и каквато мисъл влезе първа в главата ви, ще я отбелязвате. Например, макар и вегетарианци, на някои от вас може да мине мисълта за печена кокошка – ще си отбележите; може някой да се усъмни в пътя, по който върви – пак ще отбележи мисълта си; друг може да помисли как да спечели повече пари и т.н. Каквато и да бъде първата ви мисъл – добра или лоша, ще я отбелязвате в тетрадката си. Ако се случи да минават през ума ви само добри мисли, толкова по-добре за вас. Това значи, че пътувате през добра местност в умствения свят. Правете опити и упражнения, за да придобиете опитности и знания. Някои очакват всичко наготово, Бог да ги просвети. И това е възможно, но ако Той види, че сте застанали от лявата Му страна, ще употреби един метод към вас; ако сте от дясната Му страна, ще употреби друг метод. Ако сте от лявата Му страна, Той ще ви премести надясно, после отпред и тогава ще се занимава с вас. А това местене причинява страдания. Не можеш да застанеш отдясно на Отца, докато не минеш през големи страдания. И майката трябва да постъпва по същия начин. Ако детето ѝ е от лявата страна, тя ще го пригърне и ще го сложи отдясно; след това ще го сложи отпред, ще го целуне и ще започне да му говори.

Сега ще запитате защо става това, не може ли без местене и т.н. Направете този опит и сами ще си отговорите. Ако сте майка или баща, направете опит със своите деца. Ако нямате свои деца, ще го направите с чужди. Ще отидете в някое бедно семейство, или в някой приют за деца, и там ще направите опита. Какво ще кажат хората за вас, не мислете по това. Важно е да направите опита. Децата, с които ще направите опита, ще бъдат доволни. Има деца в приютите, които не са изпитали майчина прегръдка и целувка. Те ще се чудят откъде дойде този добър човек да ги прегърне и целуне. Който е готов да направи опита по закона на Любовта и на Мъдростта, само той да се заеме с него; който не е готов, да не го прави, за да не изпадне в изкушения. И ангелите правят такива опити. Бог праща един велик ангел на земята да помогне на някоя грешна душа. Той е длъжен да прегърне и целуне тази душа, да я повдигне. Същото прави и светията. Той отива при някоя паднала, грешна душа, с цел да я очисти и повдигне. В него няма никакво колебание. Дадат ли му такава задача, той я приема с благодарност и я върши с Любов. Той знае, че Божественият огън изгаря и чисти. Няма грях, престъпление или погрешка, които могат да устоят на Божествения огън. Бъдете готови да изпълнявате Божията воля, за да проникне Божественият огън и във вашите сърца и с него да чистите себе си и своя ближен.

Сега, от вас не се иска да станете светии, но да правите опити, да прилагате Божествените закони, да се познаете. Например, някой мисли, че е щедър. Това не е достатъчно, той трябва да се опита, да види колко е щедър. Ако е търговец и разполага със сто хиляди лева годишен приход, нека се опита колко може да даде за бедните и как ще даде. В първия момент той е готов да даде десет хиляди лева, но като отиде до касата да извади парите, той се разколебава и си казва: „Много са десет хиляди, ще дам пет хиляди“. Така ще намалява, докато дойде до хиляда лева. Разумните същества го наблюдават и казват, че той не е щедър човек, не е готов на жертви.

Ученикът трябва да устоява на думата си. Каже ли нещо, трябва да го изпълни. Преди да е казал, трябвало е да мисли, но щом е обещал нещо, трябва да го изпълни. Каже ли, че ще даде десет хиляди лева, не трябва да изменя на думата си. Каквото и да стане, той трябва да изпълни обещанието си. Това значи характер. Не е въпрос в многото, но в изпълнение на обещанията, дадени пред Бога. Всяка добра мисъл или добро чувство идат от Бога и трябва да се изпълнят. В това се заключава послушанието на човека. Давайте път на Божествените мисли и чувства в себе си. Само така ще познаете откъде идат те. Затова е казано в Писанието: „По делата им ще ги познаете“.

Т. м.

18-та школна лекция на общия окултен клас, 29 юни 1922 г., четвъртък, София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...