Jump to content

ІІІ.49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА


Recommended Posts

49. ПОСЛАНИЕ КЪМ ТИТА

Намираме се в едно село в Сърбия. Войниците са разквартирувани по къщите. Аз съм в една къщичка със скромни хорица. Стопанката шета по двора. Аз съм седнал и чета. Отворил съм джобното си евангелие и чета редовно всеки ден от него по няколко причини - хем се обучавам, размишлявам, хем се старая да се охранявам чрез Евангелието, като го чета съсредоточено и внимателно, защото зная, че Христовият Дух на времето и сега е един и същ. И той е, който охранява и пази. Стопанката ме вижда, че чета задълбочено, вижда ме, че понякога се моля и ме наблюдава скришом. Вижда също, че не пуша, не пия, вегетарианец съм. Клати глава и се чуди, какъв съм такъв и откъде съм дошъл, баш такъв, в нейната къща. Накрая решава да погледне какво чета. Аз съм оставил книжката на стола захлупена, там, на онази страница, докъдето съм стигнал. Тя посяга с ръка, взима книжката, заглежда се и извиква: "Я види, па овде се пише за наш Тита. Е-ли е познат наш Тита у Бугарску?" Аз не разбирам нищо. Посягам към Евангелието и виждам, че тя е отворила на онази страница, където е посланието към Тита от апостол Павел. Аз се усмихвам. Тя се усмихва също. Тито беше водач на партизаните по онези дни. Голяма, популярна личност, легендарна личност. След войната стана президент на Югославия и доживя дълбока старост като пожизнен президент, оставил дълбоки дири в политическия живот в Югославия и в Европа. Стопанката се промени благосклонно към мен - отвори се. Смяташе, че съм техен човек, щом чета посланието на техния водач Тито. Аз си мълча, не казвам нищо. Нали Евангелието свърши своята работа - какво да искам повече? Не беше необходимо друго.

 

На Изгрева съм и обяснявам на Учителя случилото се. Той се смее от сърце. После добавя: „Невежеството няма граници. Но голяма сила се крие в невежеството. Добре че ти си се намерил на гребена и на вълната на това невежество, когато е горе, а не когато е в пад, защото то щеше да те свлече надолу. Благодари на Евангелието." После си спомням, че в това село няколко войници, които бяха разквартирувани по къщите, изчезнаха безследно, бяха убити от сръбски партизани. Разбрах, че Евангелието ме спаси. Спаси ме Посланието на апостол Павел към Тита.

 

Имаше и друг, още по-невероятен случай с легендарния герой Тито. За него ми разказваше Паша Теодорова, стенографката на Учителя. През 1944 г., в един разговор с Паша, Учителят казал за Тито следното: „Тито знае всичко". Какво означаваше това определение, тогава не знаех. Но след войната политическите събития се сменяваха едно след друго. Маршал Тито като президент се опъна на генералисимус Сталин и се отдели от опеката, опекунството на Съветска Русия, която като военна сила бе окупирала цяла Европа. Всички се учудваха на смелостта му. Направи най-неочаквани политически ходове, които никой не очакваше, с големи положителни последици за Югославия. Имаше точна ориентация за време и събития. Излезе точна преценката на Учителя за него: „Тито знае всичко". Не беше случаен дух. Имаше познания и опитности. Имаше сила и воля да ги реализира, и ги доказа като президент на Югославия. Това означаваше, че той имаше пряка вътрешна връзка с невидимия свят. По друг начин не можеше да се обясни мнението на Учителя за него и неговата дейност като президент на Югославия. Едното с другото се покриваше и доказваше правотата, че „Тито знае всичко".

 

Остана загадка, защо и по какъв начин той си беше избрал този псевдоним. От Евангелието ли го бе взел, или от друго място. Но съвпадението не бе случайно. Прочетете посланието на апостол Павел към Тита и ще видите толкова много неща, които съвпадат с политическата дейност на Тито.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...