Albena Публикувано 23 Ноември, 2011 Сподели Публикувано 23 Ноември, 2011 СКАРВАНЕТО Да се карат или да се бият хората, това е стар начин на действие. 130-22 За да не се карате, трябва да играете. Видите ли, че някога атмосферата се сгъстява, хванете се на хоро, да смените енергиите си. Обменяйте се, но без користолюбиви желания. 66-62 Скарването, спорът между хората се дължи на известни избухливи вещества в човешкия организъм, които лесно се запалват и образуват експлозии. Тези експлозии стават независимо от човешката воля. Избухливите вещества в човешкото естество не са нищо друго, освен запас от енергии, необходими в крайни случаи, във време на война, на големи нападения и т.н. Едно нехармонично движение на мускулите на лицето може да стане причина за възпламеняване на избухливите вещества в човека. Нехармоничните движения, както и отрицателните думи, представят бомби, които могат да извадят човека от релсите на неговото движение. Човек трябва да познава вътрешната, т.е. психическата страна на живота, за да може да си въздейства с нея. 81-30 Разправят за една жена, че когато се карала със съседите си, ставала много красноречива, като ораторка. Когато била тиха и спокойна, езикът й се преплитал, не могла да говори. Щом се възбуждала и разгневяла, езикът й се развързвал, и тя могла да говори по два-три часа непрекъснато. Всички й се чудели как може да говори толкова много. Но и това е болезнено състояние. 82-86 Ако не правите упражнения за смяна на състоянията си, вие ще се принудите да се скарате с някой от близките си. По какъвто и да е начин, човек трябва да изразходва излишната си енергия. За предпочитане е така да я изразходва, че поне да свърши някаква работа, отколкото да развали отношенията си с някой свой близък. 85-46 Две сестри се скарват. Кажете си една на друга: „Сестра, ела да направим туй упражнение!" Поставете ръцете си пред устата, като за молитва. Успокойте се, вземете положение, като че нищо не ви занимава. Духайте тихо в ръцете си, като кога искате да хванете това, което ще излезе от устата ви. (3 пъти). 126-49 СКРЪБТА Скръбта подразбира загуба. 83-198 Анализирайте нещата. Дойде ви една скръб, анализирайте я. Питайте я отде иде. 91-273 Какво подразбирам под думите да бъдете съвършени? - Поне да можете да балансирате скръбта и радостта, да се сменят равномерно. Ако имате половин час скръб, трябва да имате и половин час радост, а някой път, като не разбирате закона, щом сте недоволни, ще имате половин час радост, два часа скръб. Скръбта ви ще бъде по-продължителна. 126-221 Имаш една скръб, кажи си: „Утре скръбта ми ще бъде по-малка." На втория ден ще кажеш същото; на третия ден - пак същото и т.н. Ще си внушаваш така, докато тази скръб се премахне. 126-228 При радост или скръб, при доволство или недоволство, хората трябва да изучават закона за трансформиране на енергиите, да могат да задържат радостите за повече време и лесно да се освобождават от скърбите. 19-15 Ако душата на някого е натъжена и скръбна, това не е всичкото. Животът е пълен с любов и добродетел, които ще влязат в неговата душа и ще сменят състоянието му. Скръбта не остава завинаги в душата на човека. 19-69 Скръбта е нощ за човешката душа. 19-70 Човек трябва да се научи правилно да носи страданията. Каквото страдание и да му дойде, да каже: „Радвам се, че ме сполетя тази скръб, това страдание." Човек расте и се развива в скръбта... При скръбта човек мисли, разсъждава, и по такъв начин той се развива и расте. Аз не говоря за онази скръб, която сломява човека. 18.5-31 Ако пресеете скърбите на съвременния човек, ще видите, че на хиляда скърби едва една от тях заслужава внимание. Останалите 999 скърби са фиктивни. 52-133 Като скърбите, вие губите силата на своя ум; като се радвате, увеличавате силата на своето сърце. Щом дойде скръбта, веднага я превърнете в радост, да не губите мисълта си. Когато скръбта ви посети, задръжте я в себе си най-много една стомилионна част от секундата. Не е малко това време. Да държите скръбта в себе си една стомилионна част от секундата, това значи да оставите дупка да направи в душата ви. Години се изискват след това, тази дупка да зарасне. 52-114 Когато е скръбен, той може да мисли, да се съсредоточава, но съзнанието му всякога трябва да е будно. В скръбта, в страданието, човек трябва да учи. 48-199 Обикновено в скръбта си човек усеща едно особено разбъркване, едно скъсяване на мозъчните нерви, вследствие на което енергията в организма му не тече правилно. Ако можете да погледнете мозъка на скърбящия човек, ще видите, че той прилича на развълнувано море, вследствие на което в него се забелязват ред дисхармонични прояви. За да се възстанови равновесието в този човек, преди всичко състоянието на развълнуваното море трябва да утихне. Това значи всички предмети, които вълнуват ума и сърцето на човека, трябва да се премахнат, да се отстранят, а вместо тях да се турят нови елементи - надежда, вяра и любов. 45-46 Ако доброто ви разположение се е сменило със скръб, направете следното: или помогнете на съществото във вас, което скърби, или му кажете строго, че нямате време да се занимавате с него и му отворете вратата да излезе вън. 82-85 Когато човек изпадне в униние и скръб, Божественото в него му казва: „Стани и върви напред." 62-14 Ако много си страдал и намериш човек, пред когото изкажеш скръбта си и ти олекне, не ти ли се е изявил Бог? 64-304 Всяка скръб показва, че човек се е свързал с растенията. По този начин той помага на тях, а те - на него. 72-86 Горчивината е външната страна на скръбта... Радостта има за цел да премахне горчивината. 92-249 Ако си скръбен и спреш пред някое дърво да плачеш, то ще те чуе и ще каже: „Не плачи, моят Баща е добър и богат. Аз ще му разкажа за твоето състояние. Няма да мине много време и положението ти ще се подобри." 102-235 Скърбите следват радостите. Който не иска да скърби, той може да ми продаде скръбта си. Аз купувам човешките скърби... Скръбта е товар, който може да преминава от един човек на друг. 52-146 Посети няколко бедни семейства, разговори се с тях и ще видиш, че скръбта ти ще изчезне. 47-80 Понякога хората сами си създават скърби и страдания. - Как? - Като преувеличават нещата. Някой преживее едно нещастие, изгуби разположението си и казва: „Няма по-нещастен човек в света от мене." Това не е вярно. Като сравнява положението си със свои приятели, възможно е той да е по-нещастен от тях, но в никой случай не е най-нещастен човек в света. 84-57 Щом скръбта ви посети, благодарете за нея и не казвайте, че е много голяма. Напротив, благодарете, че не е по-голяма, отколкото може да бъде. Молете се да я понесете разумно. Не приемете ли дадената скръб с благодарност, ще ви изпратят по-голяма. 85-265 Статистиката показва, че радостите и скърбите в живота вървят по определен закон. Когато дойде радостта, тя постепенно се качва, докато стигне най-високия връх. След това тя започва бавно да слиза, докато дойде до една долина, дето съвършено изчезва. Тук човек се намира в долината на мрака, т.е. в долината на скръбта. Понякога той слиза и до най-големи дълбочини, отдето след време започва малък подем, възкачване нагоре, към върха на радостта. 18.7-8 Когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама. 86-221 При сегашното развитие на човечеството, хората скърбят, докато придобият капитал; като го придобият и пласират, скръбта им се превръща в радост. 18.8-15 Класическата музика е тази, която е в сила да измени състоянието на човека, да превърне скръбта му в радост. Когато сте скръбни, помолете някой музикант да ви изсвири нещо от Моцарт, от Бетховен или от Бах... Ако класическата музика не окаже възпитателно въздействие върху човека или не може да лекува, тогава или музикантът не е изпълнил добре парчето, или музиката не е класическа. 52-137 Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи" и ще падне от сърцето ти един голям камък, ще ти олекне, и ще кажеш: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се." Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. 41.8-9 Излизането на човека от влиянието на Първата Причина се придружава със скръб. 142-394 Мимолетна е скръбта на децата. Докато видите, че някое дете плаче и тъжи, изведнъж го виждате весело, засмяно, изтрива очите си, усмихва се и всичко забравя. 52-133 СЛЪНЦЕТО Когато вашият живот е в дисонанс, вие сте нарушили отношението си към Слънцето... Когато отношенията ви към Слънцето не са ви правилни, вие сте нарушили отношенията си към Великата Разумност. 102-348 Как ще се ползваш от благата на Слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него. 113-249 Всички болести на Земята се образуват от Слънцето. Т.е. ако ние сме коравосърдечни, неотзивчиви и своенравни, Слънцето ни поздравява със своите шрапнели; ако сме умни, то ни поздравява със своите светли поеми, които внасят радост и веселие, и най-сетне, ако сме духовни и обичаме Природата, то ни изпраща своите живи плодове и внася в нас зачатък на новия живот - туй, което в религията наричат възкресение. 151-14 СМИСЪЛЪТ Изгубиш смисъла на живота; не искаш да работиш, не ти се живее. В този случай Природата иде на помощ. Ще ти прати такова голямо страдание, че в тебе ще се яви желание да работиш, да живееш, за да се справиш със страданието. 30-138 Когато хората опетняват своята Божествена, своята свещена идея в себе си, животът им се помрачава и изгубва смисъл. Казвам: измийте тази кал, която сте поставили върху своята свещена идея и животът ви веднага ще придобие смисъл. 18.1-23 Когато човек изгуби смисъла на живота, нека започне да гладува. Като не яде няколко деня, състоянието му ще се подобри и животът му ще се осмисли. 24-122 Някой човек философства, казва, че животът не струва нищо, че е празна работа, че няма смисъл да се живее, че по-добре да умре човек, отколкото да кара такова жалко съществуване и т.н. В този момент на размишления идва отвън някой и извиква: „Пожар!" - „Тъй ли? Как, къде?" - И веднага философът почва да бяга. Питам: Защо този философ бяга? Нали животът няма смисъл? Преди един момент искаше да умре, а сега бяга. 130-114 Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира Любовта, не намира смисъл в живота. 130-116 Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts