ІІІ.54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА

[Iskri4ka]

54. ОДЕАЛОТО НА ГРЪБЛАШЕВА

Какви ли не случки и събития присъстваха през тези години на Изгрева. А какви ли не личности нямаше. Не бяха личности, а великани на миналото. И всеки искаше да наложи своето мнение, и понякога избухваше като вулкан. Друг път му се виждаше пушека, или избълваше пепел с месеци върху Изгрева. Движеха се по Изгрева безобидно, но в себе си носеха неща, по-страшни и от силата на вулкана. Изминалите векове чрез тях присъстваха на Изгрева. Миналото и историята на човечеството се бяха събрали тук.

 

Имаше една сестра, казваше се Гръблашева. Беше съпруга на Величко Гръблашев, който дълго време превеждаше от английски на български литературата на Розенкройцерите от Америка. Накрая замина за Америка, за да търси Христа, който трябвало да дойде в новия континент и да излезе от нова земя. Какви ли не абсурди имаше по земята българска? Отиде там и се запиля по широкия свят на Америка, за да търси Христа. Но жена му, Гръблашева, остана тук в България, беше една от верните стари сестри, още от времето на 1910 година. Ние бяхме я заварили вече възрастна, защото бяхме от Младежкия окултен клас. Поколенията се движеха последователно - едни се раждаха, други си заминаваха. Учителят по тези години се обръщаше с по-голямо внимание към нас - младите, а възрастните ревнуваха и смятаха, че Учителят ги е изоставил, понеже са вече остарели. Това не беше така. Каквото трябваше човек да посее, той го беше посял в себе си преди десетки години. А дали беше поникнало нещо от тези идеи - това беше работа на онзи, в който е посадено - да го отхранва и отглежда, да го пои и се грижи за него. Учителят беше еднакъв за всички, за млади и стари. На всекиго раздаваше заслуженото, дори и незаслуженото, така както Той преценяваше, с Неговите мерки.

 

Така един път Гръблашева се събужда с една мисъл, че трябва да подари нещо на Учителя, за да Му припомни, че тя съществува и да покаже уважението си към Него. Умува, решава и намира едно одеало, и го занася на Учителя. Но Той не го е приел. Защо не го приема, това не знаем. Дали е било чуждо това одеало, дали е спал с него някой друг, или при подаръка е вложен някакъв умисъл - това не знаем. Можем само да предполагаме. Но Учителят отказва втори и трети път. Накрая тя така силно се докачила и възмутила от Учителя, че поискала и тя да Му покаже какво знае и може. Взела одеалото, наклала огън насред Изгрева и пред всички го изгорила, като казала: „Щом Учителят не приема одеалото от мен - аз ще го изгоря, за да го няма."

 

След като изгорила одеалото, Учителят слезнал от стаята, движил се бастуна, приближил се до нея и я наложил с бастуна по гърба и задника много пъти. Тя викала и охкала. От време на време се обаждала: „Учителят не приема одеалото, но аз приемам бастуна"! Всички се чудели на тази гледка. Хем Учителят я налага с бастуна и вместо да се смири и заплаче, тя непрекъснато повтаряла една и също. Накрая Учителят извикал: „Излез от нея и вън от Изгрева." Чул се писък от устата на Гръблашева и нещо като вихър излязло от устата й и се запиляло над главите им в посока към Витоша. Гръблашева легнала на тревата и само плачела тихо. Учителят я огледал и казал: „Така е добре" и се отдалечил. На следващият ден на беседа говорил за това, че един тъмен дух, колкото по-лесно влиза в човека, то толкова по-трудно може да излезе от него. Всички се оглеждат и се усмихват. Всички знаят, че това се отнася за вчерашния случай и е за Гръблашева. Но Гръблашева седи, слуша и все едно, че не се отнася за нея, а за някой друг. Важното е да се даде окултният закон. Той бе даден. А вчера всички бяха видели как действа този закон. Стенографите записаха думите на Учителя. След време вие ще прочетете този закон, но няма да знаете случката и може да не му обърнете внимание. А когато ви се случи подобна беля на главата, ще се чудите какво да правите. Ето, затова ви са необходими нашите опитности. Те са нашият път по време на Школата. Вие не можете да преминете напред, ако не преминете през нашия път, защото ние сме поколение преди вас и сме поколение на Школата.