ІІІ.62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!

[Iskri4ka]

62. НА, ЦЕЛУВАЙ ДЕСНИЦАТА МИ!

През различните години музикантите ту се увеличавахме, ту намалявахме, когато трябваше да се свири на паневритмия. На съборите се правеше оркестър от около десет човека. Това ще го видите по запазените снимки от онова време. В неделните дни сутрин излизаше целият Изгрев. Идваха онези, които живееха в града за сутрешните беседи за 5 часа, или за 10 часа сутринта. Сутрин нашите музиканти се събираха и бройката бе променлива 6-7-8 човека. Съставът се комплектуваше от цигулки, китара, контрабас, кларинет, че дори и понякога присъстваше и акордеон. Ние свирехме в центъра на кръга. Кръгът на паневритмията обикаляше около нас. Във вътрешността на кръга, близо до нас се движеше Учителят и играеше паневритмия. Искам да спомена нещо, което ще ви направи впечатление. Понякога крачките на Учителя, когато Той играеше, не съвпадаха с крачките на кръга. Причината? Тъй както Той играеше, най-вероятно той се извличаше и не следеше точно крачките си, но за движението на ръцете - те се движеха точно. Аз лично съм наблюдавал как играе Учителят паневритмията, когато я разучавахме в Салона с онези сестри, които после я показваха на останалите. Така както я играеше пред нас Учителят - никога не я играеше вън пред нас. Навън я играеше по човешки, като нас. Но вътре в Салона - Той беше фокус на движение, пластика, символика и беше неразривно споен с онова, което се втичаше отгоре като музика, движение и форма. Там всичко бе едно цяло, стигащо до съвършенство между музика, пластика и движение. Така ние видяхме какво означава истинската Паневритмия.

 

След като свършвахме Паневритмията всички се поздравяваха, сестрите си разменяха целувки и заобикаляхме Учителя. Беше прието да се наредим един след друг и да целунем ръката Му. Приемахме това като Божие Благословение. Никой не пропускаше да целуне ръка на Учителя. А ние, музикантите, чакахме най-накрая.

 

Веднъж видях как Борис Николов стоеше настрана от паневритмията, когато тя свърши. Всички се изредихме да целуваме ръка. Само Борис стоеше в страни и ни наблюдаваше. Всички го гледахме и чакахме, че ще дойде да целуне ръка на Учителя. Но той не дойде и не си помръдна краката. Като видя това Учителят, упъти се към него, отиде до него, сви ръката си в юмрук, протегна я под носа му и каза: „На целувай!" Борис нямаше какво да прави и целуна ръката Му. Тогава това на всички направи потресающо впечатление. Той винаги странеше още през време на Учителя от общата група. И така си остана до края. А след заминаването на Учителя той стана председател на Братския съвет. Този характер да страни от другите си го запази до края на живота си.

 

Една година бяхме на Рила. Бяхме решили него ден да играем Паневритмия на поляната над езерото над „Чистота" под връх „Харамията". Беше определен час. Точно 10 часа сутринта. Всички от лагера излезнахме там, а Борис и Мария летуваха на „Салоните", на 10 км далеч от нас. Бяха съобщили, че ще дойдат за Паневритмия. В 10 часа ние музикантите застанахме в средата на кръга, а приятелите се наредиха по двойки, готови да започнем. Някой каза: „Да почакаме Борис и Мария." А те се виждаха като точки, които слизат по билото. За да дойдат при нас им трябва най-малко 30 минути. Ние зачакахме. Минаха 15 минути и някои почнаха да се изнервят от чакане. Изведнъж пред очите ми излезе оня случай, когато Учителят му подаде юмрука си, за да го целува. Разказах го на смаяните музиканти. Някои от тях го знаеха, бяха го видяли и чули. Тогава решихме, че сега няма кой да му дава юмрук, та да го чака и да го целува. Дадохме знак и паневритмията започна. Към края на паневритмията те пристигнаха и се включиха в кръга да играят. Бяха крайно недоволни от това, че към 200 човека не са ги дочакали, за да могат те да слезнат от върха и да ни удостоят със своето присъствие още от самото начало. Трябва да споменем, че техните палатки бяха горе, на върха, а целият лагер и цялото Братство беше долу при 2-рото езеро. Братският живот течеше по своите писани и неписани правила. Изворът бе един и „живата вода" течеше чрез Словото на Учителя.