Jump to content

ІІІ.84. ЗМИЯРЯТ


Recommended Posts

84. ЗМИЯРЯТ

Учителят можеше да общува с много представители на животинското царство. Не веднъж сме слушали разговорите Му за насекоми, птици и животни. Той разбираше техния език, възприемаше понякога предупрежденията, които те ни изпращаха, за наближаващата опасност. Те Го слушаха и със завидна лекота изпълняваха Неговите съвети. В беседите са описани много такива случаи.

 

През времето на Втората световна война, около 1942/43 година, на Изгрева се появи известният в страната ни укротител на змии. Дойде да се срещне с Учителя, да стори добро на Изгрева, като прочисти дворовете и градините ни от отровни змии. Подобни добрини змиярят успешно извършвал в много места в столицата и то само срещу предоставяне на прясно мляко, любима храна на заловените змии.

 

Той беше дребен човечец, с прихлупен каскет, с малки живи очи, готови всеки момент да отправят поглед към змиите. Той седна на пейката, срещу приемната на Учителя и докато чакаше своя ред за среща, развърза капака на кошницата, от която започнаха една по една да излизат змиите. Те запълзяха по едната му ръка и се качиха на каскета му, над главата му и се завиха на кълбо. Всеки от нас е виждал венец от цветя, сложен на някоя щастлива глава. Но никога не бяхме виждали подобна картина - венец от живи, отровни змии. Най-спокойно змиярят проговори нещо, на неразбираем за нас език, на змиите, които една по една се докосваха до неговите устни и го целуваха. Цялото това представление предизвика уплаха и страх между нас. Едни се отдалечиха на разстояние, а другите с любопитство следят поведението на змийското общество.

 

Събитието не остана скрито от Учителя. Той излезе от приемната и застана пред змияря. Последният, като видя Учителя, издаде някакъв странен звук и змиите една по една се прибраха в кошницата му. А затова, че се прибраха, той им поднесе малко мляко в една малка чинийка. Те вкусиха от млякото и се прибраха в кошницата. Капака отгоре бе затворен, ние се успокоихме и приближихме. Той вече разговаряше с Учителя.

 

„Дойдох да Ви помогна и да прочистя Изгрева от змии. Нищо не искам от Вас, само ако може да получа от някого купони за мляко. От комисарството ми казаха, че млякото е за деца, а не за змии. А моите змии храня само с мляко и затова ме слушат."

 

Учителят го пита: „Ти вече обиколи Изгрева, намери ли тук змии?" „Няма нито една змия". „Е, както виждаш, Изгревът е без отровни змии, те и Мене слушат". „Ами като ходиш на Витоша с Твоите ученици, ще отида там и да опитам, дали има змии." „Иди до голямата скала над село Симеоново. Там е добър припек и за нас, и за змиите. Само че, те отстъпиха и домуват по-далеч от Бивака, към местността Вълчата скала. Може да отидеш там и да провериш това, което ти казвам".

 

Учителят бръкна в малкия си джоб на сакото, извади едно листче и му го подаде. „Ето, това е моят купон за мляко, за да нагостиш твоите възпитаници. И ти пожелавам да правиш добро на хората." „А знаеш ли кога най-добре чистя местата от змии? Това е през ранна пролет. Събирам ги, както са презимували под камъните, после ги отнасям надалеко. Слагам ги пак под камъни и ги затрупвам с малко шума и земя."

 

След няколко дни нашите приятели, посетили Бивака „Ел Шадай", споделиха, че са видели змияря да обикаля поляната отвъд реката, към хижичката на бай Кръстю, а намерените от него змии е разпръснал към Камен дял.

 

Тази случка със змияря беше поучителна за нас. Знаехме, че по особен начин се извлича отровата на змиите и я предоставяха на медиците, от която правеха серуми за противоотрова, както и влизаше в състава на различни мазила, с които си служеше съвременната медицина. Често на нашите летувания по планините се срещахме със змии. Ние имахме правило, да се отнасяме към тях приятелски, но винаги бяхме нащрек, за да не бъдем изненадани. Учителят държеше да бъдем с будно съзнание и да сме готови да посрещнем всяка една изненада, откъдето и да идва тя. Това беше Школа, а в Школата на Учителя се даваха методите, чрез които да се справяме с градивните сили и с разрушителните сили в природата. Трябваше да превръщаме най-малкото зло в най-малкото добро, а затова трябваше знание.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...