Jump to content

1925_04_12 Съ Духъ и огънь / С Дух и огън


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

С Дух и огън (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924–-1925). Том II.

Второ издание. Стара Загора, , ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. издание от 1925 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Съ Духъ и огънь

„Той ще ви кръсти съ Духъ Светъ и съ огънь“. (Матея 3:11)

Съврѣменното човѣчество, както въ миналото, така и въ настоящето, се отличава съ една негативна, отрицателна чърта, а именно съ нетърпѣнието, или както го наричатъ те – съ бързането. Това бързане не е каквото е бързината на свѣтлината, но то е бързане, както бърза онзи, когото коремътъ боли; както бърза онзи когото кракътъ боли; както бърза онзи, на когото паритѣ сѫ откраднати или кѫщата му е запалена. Всички хора бързатъ. Нетърпѣнието показва една положителна чърта, но изразена въ отрицателенъ смисълъ, а именно – крайно користолюбие, съ което се отличава човѣкътъ. Богъ казалъ на човѣка да завлада всичко, но по единъ разуменъ начинъ, а той разбралъ, че трѣбва да усвои, да завлада всичко само за себе си и да разполага съ него, както си иска. Вслѣдствие на това се зародили онѣзи желания, които сега сѫществуватъ у хората и ги спѫватъ на всѣка стъпка. Всички хора бързатъ да станатъ богати. Защо? – За да могатъ да живѣятъ добрѣ, да ядатъ и да пиятъ изобилно, да се обличатъ съ хубави дрехи, да си купуватъ хубави чепичета, да се разхождатъ свободно по лицето на земята отъ единия край до другия и слѣдъ туй да кажатъ: наживѣхме се! Това изобщо е най-обикновениятъ идеалъ, който хората иматъ. Щомъ вземемъ да имъ говоримъ нѣщо по-високо, тѣ казватъ: остави тѣзи работи, тѣ сѫ отвлечени, тѣ сѫ непостижими, тѣ сѫ неразумни нѣща. Ти кажи нѣщо близко, близко до живота. Чудното е, че съврѣменнитѣ хора говорятъ за близкитѣ нѣща до живота, а нѣматъ самия животъ. Кое е близкото нѣщо до живота? – Близкото нѣщо до живота е разумното. Животътъ е проявление на една отъ най-великитѣ сили въ свѣта. И слѣдователно, по живота ние ще изучаваме тази велика сила не само като движение, но като една разумна проява.

И тъй, нетърпѣнието въ съврѣменнитѣ хора, въ всички свои разклонения, показва именно този вѫтрѣшенъ, азъ го наричамъ, органически недѫгъ въ човѣшкото развитие – користолюбието. Той произтича отъ простия фактъ, дѣто хората мислятъ, че знаятъ, какво нѣщо е животътъ. Всѣки разсѫждава, мисли, казва за себе си: азъ съмъ човѣкъ. Но я го запитайте, въ какво седи човѣкътъ, кои сѫ качествата му? – Достойнство имамъ. Добрѣ, въ какво седи човѣшкото достойнство? Ти казвашъ: азъ съмъ човѣкъ, значи азъ мисля. Щомъ мисля, азъ имамъ достойнство. Хубаво, като имашъ достойнство, честенъ човѣкъ ли си? Една отъ основнитѣ чърти на достойниятъ човѣкъ е честностьта. Най-първо отъ устата и отъ ума на достойния човѣкъ не трѣбва да излиза абсолютно никаква лъжа. Като каже една дума, трѣбва да я изпълни, въ нея да нѣма двѣ мѣрки.

Въ всички наши съврѣменни разбирания, както и въ разбиранията на миналитѣ, и на настоящитѣ философи, има два вида схващания: едни които сѫ обичали Истината и сѫ живѣли далечъ отъ обикновения свѣтъ и тамъ се подвизавали; други, които сѫ създали площадната, обществената философия и споредъ нея сѫ рѫководели човѣчеството. Какви ли не чудновати философи се явили! Тѣ сѫ вдъхнали сегашната философия на човѣчеството. Споредъ сегашнитѣ си разбирания хората казватъ: човѣкъ се ражда, за да умре. Каква философия има въ това? Хубаво, тогава, споредъ тази ваша философия, казвамъ: онзи великъ художникъ е направилъ своята картина, за да я разруши. Онзи великъ цигуларь е направилъ цигулката, за да я счупи. Онази майка е родила онова дѣте съ хубавата главичка, за да я смаже. Онзи учитель, който е повикалъ ученицитѣ си да ги учи, най-послѣ ще ги набие и ще ги изпѫди навънъ. Питамъ: какъвъ смисълъ има такава една философия съ такива крайни заключения? И най-послѣ хората казватъ: ти трѣбва да знаешъ какъ да смѣташъ и какъ да го сметнешъ. Какво значи това, да знаешъ какъ да сметнешъ нѣкого? – То значи, да знаешъ, какъ да излъжешъ. И днесъ, една отъ най-хубавитѣ науки, математиката, хората сѫ я направили като срѣдство да лъжатъ другитѣ съ нея. Всички учени хора лъжатъ все съ математиката. Казватъ за нѣщо: толкова струва. Ти като сметнешъ послѣ, виждашъ, че не струва толкова. Питамъ тогава: защо ни е науката? – Да знаемъ какъ да смѣтаме хората. Защо ни е геометрията? – Да знаемъ какъ да правимъ здания, да затваряме хората въ тѣхъ. Защо се раждатъ хората? – Да се биятъ, да ставатъ герои. Това е друга лъжлива философия. Хубаво, слѣдъ като се набиятъ, каква философия има въ това? – Върнатъ се по домоветѣ, единъ съ счупена глава, другъ съ счупени крака, трети съ счупени рѫце и т.н. И въпрѣки всичко това, хората казватъ: човѣкъ трѣбва да се бие, за да придобие нѣщо благородно. Това е за тѣзи философи, които сѫ учили хората на площадната философия. Тѣзи философи сѫ създали такива вѣрвания, които сѫ вплели хората въ невѣрни нѣща. Това не сѫ ония философи, които сѫ учили хората на истинската философия. Това не сѫ философитѣ, които сѫ разбирали дълбокия смисълъ на живота.

Въ Писанието се казва: „Той ще ви кръсти съ Духъ Святъ и съ огънь“. Подъ името „Духъ Святъ“ разбирамъ, че човѣкъ трѣбва да се самоопрѣдѣли. Само когато се даде едно име на човѣка, Иванъ, Драганъ, Стоянъ или Петко, тогава той е кръстенъ. Когато ученитѣ хора изслѣдватъ, запримѣръ, извѣстни типове растения и ги изучаватъ добрѣ, само тогава ги кръщаватъ съ извѣстни имена и считатъ, че сѫ изучени. Слѣдователно, всѣко едно разумно сѫщество трѣбва да има име, съ което може да се назове. Затова, въ великата Божествена наука, всѣко сѫщество, което има име, е разумно. То само трѣбва да си тури това име. Великиятъ цигуларь самъ трѣбва да се кръсти, че е великъ цигуларь, а не да чака отвънъ да го кръстятъ.

Казва Писанието: „Той ще ви кръсти съ Духъ Свѣтъ.“ Под думата „святъ“ се разбира онзи разуменъ духъ въ човѣка, който ще го опѫти въ разбирането на вѫтрѣшния дълбокъ смисълъ на живота. За сега, въ самия животъ има много усложнения, много сложни въпроси за разрѣшение. Животътъ не е задача, която можемъ да изучимъ за една, за 100, за 1’000 или даже и за нѣколко милиона години. Той е задача, която само вѣчностьта, въ своитѣ проявления, може да разрѣши. И когато ние разрѣшимъ тази задача въ нейната първа степень, какво нѣщо, е физическия животъ на земята, ние ще разберемъ до извѣстна степень, какво нѣщо е и великата Мѫдрость, която подига съврѣменното човѣчество. Иоанъ Кръститель, който бѣ дошълъ малко прѣди Христа бѣ запознатъ съ основата на дълбоката окултна наука, съ Божественото учение. Той не е билъ отъ проститѣ, отъ невѣжитѣ пророци. Той е билъ просветенъ, училъ се е въ едно отъ училищата на древностьта. И за Христа казватъ, че не се училъ въ никое училище. Съ това искатъ да кажатъ, че безъ да се училъ, е знаялъ. Това е друга площадна философия. Не. Христосъ прѣди хиляди години е билъ въ едно отъ най-виднитѣ училища, или въ една отъ най-знаменититѣ школи. Христосъ самъ твърди, че както Отецъ ме е училъ, туй върша. То значи, че той се училъ тамъ, дѣто другитѣ площадни философи не сѫ се учили. Богъ Го е училъ. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се учи. Кѫдѣ? – При Бога. Да се учишъ при Бога разбирамъ да минешъ тази школа, въ която има единство. Най-добритѣ професори, най-добритѣ учители сѫ въ тази школа. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да намѣри тази школа. Тази школа не мяза на нашитѣ университети. Въ нея нѣма никакви хипотези и теории. Когато въ тази школа искатъ да измѣрятъ, колко е разстоянието отъ земята до слънцето, както това правятъ нашитѣ учени, тамошнитѣ професори, заедно съ ученицитѣ си тръгватъ отъ земята и въ осемь минути врѣме сѫ на слънцето. Следъ други осемь минути сѫ вече на земята и казватъ, че разстоянието между земята и слънцето е точно еди-колко си километра, нито съ единъ милиметъръ повече или по малко. Толкова точни сѫ тѣхнитѣ измѣрвания! Ако искатъ да знаятъ, колко е разстоянието отъ земята до Сириуса, пакъ ще тръгне една експедиция отъ земята, съ бързина по-голѣма отъ първата и ще направятъ най-точни физически изчисления и ще се върнатъ. И тукъ изчисленията имъ ще бѫдатъ точни, нито съ единъ милиметъръ повече или по-малко. Запитватъ се още, дали въ нѣкоя планета има разумни сѫщества, или не. За да провѣрятъ, пакъ изпращатъ една експедиция, която скоро се връща назадъ и казва: ние видѣхме и знаемъ. При сегашнитѣ изслѣдвания съ телескопитѣ, нѣкои учени казватъ, че на Марса имало прокарани канали; други казватъ, че нѣма такива канали. Едни казватъ, че тия канали сѫ направени отъ разумни сѫщества, а други казватъ, че не сѫ ги правили разумни сѫщества. Всичко това е едно хубаво забавление. А сега, срѣщамъ нѣкого и го питамъ: защо тази дама е турила тази синя панделка отзадъ на главата си? – Отдѣ да зная? Казвамъ: все трѣбва да има нѣкаква подбудителна причина. Това или ще е нѣкаква парижка мода, или ще е нѣкакъвъ символъ. Срѣщамъ нѣкой господинъ, турилъ черна връзка, облекълъ черни дрехи, питамъ: защо този господинъ е облекълъ всичко черно? – Не зная. Казвамъ: навѣрно майка му, или баща му, единиятъ отъ тѣхъ ще е умрѣлъ. Какво общо има смъртьта на майка му, или на баща му съ черния цвѣтъ? При смъртни случаи черния цвѣтъ е на мода; у нѣкой народи пъкъ, когато умре нѣкой, носятъ бѣли дрехи. И туй е мода. Туй е външно, криво разбиране на живота. Ние мислимъ, че като се облечемъ съ бѣли дрехи, може да станемъ добри; или като се облечемъ съ черни дрехи, може да се отречемъ отъ живота. Не, това е криво схващане на живота. Едни хора казватъ: трѣбва да се откажемъ отъ свѣта! Други казватъ: трѣбва да влѣземъ въ свѣта! Че кога си билъ извънъ хората? Какъ ще се скриешъ отъ тѣхъ? Ами че ти, самиятъ човѣкъ, си едно множество отъ хора! Въ тебе има милиарди човѣчета, събрани на едно мѣсто и всички дигатъ шумъ. Тѣ си иматъ народно събрание, и царь си иматъ, който имъ заповѣдва. Отгорѣ на всичко вие казвате: да се освободя отъ тѣзи хора? Кѫдѣ ще отидешъ? Други казватъ: не, човѣкъ е единъ организъмъ. Какъвъ е този организъмъ? – Той се състои отъ множество клѣтки, които постоянно работятъ у човѣка. Да, и тѣзи малки клѣтки, както виждате, разбиратъ химия, разбиратъ физика, разбиратъ закона за размножение, разбиратъ нѣщо отъ медицината, сами могатъ да се лѣкуватъ – отъ какви ли работи още не разбиратъ. Когато се охлузи нѣкѫдѣ кожата ви, тѣзи малки, глупави клѣтки, както ги мислитѣ вие, веднага могатъ да я заздравятъ отгорѣ, а разумниятъ, учения човѣкъ, като си удари рѫката, не знае, какъ да се лѣкува, ще търси разни билки. Удари ли рѫката си, разни лапи ще туря, празъ лукъ, квасъ, съ какво ли не ще я налага, но не се лѣкува отвънъ. Тия глупавитѣ клѣтки, споредъ васъ, се лѣкуватъ отвѫтрѣ. Тѣ иматъ по-добри, по-солидни знания, отколкото умнитѣ, ученитѣ хора, които се лекуватъ отвънъ. Питамъ тогава: кой е по-уменъ?

На насъ, съврѣменнитѣ хора, ни трѣбва малко повече смирение, да знаемъ, че не сме отъ много умнитѣ хора. Не сме и отъ много проститѣ, но трѣбва да знаемъ, че малко знаемъ. По негативенъ начинъ всѣки може да смѣта, но дойдемъ ли до положителната страна, до Истината, тамъ хората не знаятъ да смѣтатъ. Кажи на нѣкое дете да ти каже нѣщо, то така ще те сметне, такава голѣма лъжа ще измисли, че ще се чудишъ, отдѣ я взело. Но я му кажи да ти каже Истината, ще ти отговори: да говоришъ Истината, е невъзможно при сегашнитѣ условия на живота! Всички ще те считатъ смахнатъ човѣкъ. И при това заблуждение, което сега сѫществува, всички площадни философи казватъ, че Истината била горчива, а щомъ е горчива, не маже да се казва, понеже ще огорчи устата ти. Слѣдователно, не е позволено да се говори. Лъжата пъкъ била сладичка, затова лъжете, колкото искате. Защо хората лъжатъ? Защото лъжата била сладка. Защо хората не казватъ Истината? Защото Истината била горчива. Не, лъжата именно е горчива, а Истината – сладка.

Разправяше ми единъ приятель единъ интересенъ случай за едного. Познавалъ той единъ бѣденъ човѣкъ, който често гладувалъ и единъ день, понеже му се много дояло, отива въ една гостилница и се помолва на гостилничаря да му даде отъ най-хубавитѣ яденета и най-хубавото старо вино. Слагатъ му на масата, наяжда се хубаво, но дохожда врѣме да плаща, нѣма нито петь пари въ джоба си. Казва му гостилничарьтъ: слушай, ти като си безъ петь пари въ джоба, защо не яде само едно блюдо, яде ли се толкова нѣщо безъ пари? Той прибързва да излѣзе навънъ, но гостилничарьтъ го настигва съ едно дърво и го набива хубаво. Стои вънъ замисленъ и си казва: добрѣ е, когато се яде, но лошо е, когато трѣбва да се плаща. Мислитѣ ли, че има нѣкой отъ васъ, който да не е битъ въ гостилницата? Я ми покажете единъ уменъ човѣкъ въ свѣта, който да не е битъ! Покажете ми едно дѣте, което майка му да не е била! Покажете ми единъ младъ човѣкъ, който да не е направилъ поне единъ скандалъ въ свѣта! Ще ми кажете, че само простиятъ, само бѣдниятъ човѣкъ прави скандали. Ако нѣкой бѣденъ, простъ човѣкъ прави скандали, и да го биятъ разбирамъ, но азъ мога да ви приведа множество факти, дѣто хора отъ най-високо положение сѫ правили по-голѣми скандали отъ тия, които правятъ проститѣ. И простиятъ може да направи скандалъ, и високостоящиятъ може да направи скандалъ. Значи, не сѫ вѫншнитѣ условия на живота, които опрѣдѣлятъ постѫпкитѣ на хората. Насъ искатъ да ни убѣдятъ, че външнитѣ условия на живота диктуватъ нѣщата. Това е една площадна философия, която въ основата си не е вѣрна. Нѣкой казватъ, че външнитѣ условия ни заставятъ да постѫпимъ тъй, или иначе. Напримѣръ, казватъ, че условията сѫ заставили орела да яде месо. Така е, но питамъ тогава: кой заставя гълѫба да яде житни зрънца? Не живѣе ли и той при сѫщитѣ условия, при които живѣе и орелътъ? Какъ е възможно, като живѣятъ при едни и сѫщи условия, орелътъ да яде месо, а гълѫбътъ – житни зрънца? Казвамъ: и у животнитѣ има извѣстни убѣждения за живота. Гълѫбътъ има много по-високо понятие за живота отъ орела; той носи по-висока култура въ себе си. Орелътъ е царь на птицитѣ, но е глупавъ. Че е глупавъ, виждаме по това, че не сѫ го взели за символъ на Свети Духъ въ религията. Военнитѣ го взиматъ като символъ на сила; руситѣ сѫщо го взиматъ като символъ на сила, но щомъ дойде до религиознитѣ форми въ религията, тамъ взиматъ като символъ гълѫба. Щомъ искаме да изпратимъ нѣкоя птица като делегатъ при Бога, не изпращаме орела, но гълѫба. Господь казва: „Орелътъ нека ходи по земята, нека участвува на бойнитѣ полета, но въ моето царство такива месоядци не приемамъ.“ Казваме: условията на живота сѫ такива. Ако единъ гълѫбъ може да издържи при всички условия на живота, да се храни съ зърнена храна, това показва, че въ него има идея. Азъ говоря за идеята на гълѫба. Тогава, ние съврѣменнитѣ религиозни хора, може ли да се убѣждаваме едни други, да се оправдаваме, че условията на живота били такива? Казвамъ: братко, засрами се отъ гълѫба! Единъ гълѫбъ, съ много по-бѣдни условия на живота отъ тебе, е съумѣлъ да води единъ по-чисть и порядъченъ животъ отъ тебе, а ти създаденъ по образецъ и подобие Божие, правишъ хиляди прѣстѫпления и създавашъ хиляди страдания на другитѣ. Дѣ е твоятъ образъ Божий? Казвашъ: азъ имамъ вѣрвания. Да, имашъ вѣрвания на орела, но не и вѣрванията на гълѫба. Вѣрвания иматъ хората на всѣкѫдѣ.

Азъ раздѣлямъ хората, споредъ тѣхнитѣ вѣрвания, на орли и гълѫби. Кажетѣ ми сега, кои се размножаватъ повече, орлитѣ или гълѫбитѣ? Прѣди 15 години азъ правихъ своитѣ научни изслѣдвания въ шуменско тамъ, въ околностьта, на една скала бѣха се размножили толкова много орли, че селянитѣ се чудиха, какъ да се отърватъ отъ тѣхъ. Най-послѣ се сѣщатъ да натопятъ една мърша въ нѣкоя отрова и да я оставятъ за храна на орлитѣ. Всички, които яли отъ нея, се отровили, но най-голѣмиятъ, най-силниятъ отъ тѣхъ се търкалялъ дълго врѣме по земята, докато най-послѣ се спасилъ. Казвамъ: това сѫ героитѣ на съврѣменната наука. За този орелъ казватъ, че отъ тогава не сѫ го виждали вече да ходи и да търси мърша изъ тази область. Виждали сѫ го да ходи отъ едно мѣсто на друго, да си лови нѣщо живо за храна, но отвикналъ се поне отъ това, да яде мърша. Така и за насъ съврѣменнитѣ хора, трѣбва да ни дойдатъ много голѣми страдания, за да поумнѣятъ главитѣ ни, да се отвикнемъ да ядемъ мърша, като тия орли.

Тази храна, която употрѣбяваме, не е Божествена. Тѣзи условия на живота ние сами ги създадохме. Обаче ние, които вѣрваме, казваме, че човѣкъ е по-силенъ отъ условията на живота, понеже сегашнитѣ условия, при които се намира той, сѫ сѫздадени отъ него. Нима онзи човѣкъ, който съгражда кѫща и задлъжнѣва, не създава самъ своитѣ условия? Нима онзи пияница, когото майка му родила съ здраво тѣлосложение и отличенъ умъ, слѣдъ 10–20 години не измѣня той самъ своитѣ условия, не покваря самъ своя организъмъ? Всѣки самъ си създава условията. Пияницата казва: е, такива сѫ условията, трѣбва да пия. Не, не сѫ такива условията, а ти самъ ги създаде. Туй е едно площадно разбиране на живота, това е една площадна философия. Азъ сега говоря на мѫже и на жени, понеже тази ваша площадна философия може да ви покоси. Въ площадната философия на живота се криятъ всички онѣзи отрови, които днесъ рушатъ обществото. Съ тази философия днесъ правятъ само опити и казватъ: трѣбва да се опитваме. Добрѣ, трѣбва да се правятъ опити, но разумни, а тия разумни опити може да се правятъ само по метода на гълѫба. Подъ думата „гълѫбъ“, азъ разбирамъ културата на онова вѫтрѣшно безкористие. Месоядството е признакъ на голѣма алчность. Азъ съмъ правилъ редъ наблюдения върху трѣвопаснитѣ, и върху месояднитѣ животни и като ги сравнявамъ психологически, виждамъ, че месояднитѣ животни сѫ крайно жестоки. Единъ паякъ даже, колкото и малъкъ да е, и той е крайно жестокъ. Онази муха, която попадне въ паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, послѣ изхвърля навънъ и казва: друга да дойде на нейното мѣсто! Паякътъ постѫпва като нѣкой касапинъ, който взима единъ волъ, втори волъ, забие ножа въ врата имъ и ги закаля. Тѣ мучатъ, той не обръща внимание. Казва дайте трети, четвърти и т.н. И най-послѣ, за свое оправдание, казва: какъ тъй, нали обществото трѣбва да живѣе! Нима обществото на гълѫба не трѣбва да живѣе?

И тъй, сегашнитѣ страдания въ живота на всѣки човѣкъ индивидуално се дължатъ на прѣдшествуващи причини отъ миналото. Понеже природата сама по себе си е разумна, тя държи отчетъ за всички наши постѫпки. Най-важното и най-мѫчното нѣщо въ свѣта е човѣкъ да създаде своя индивидуаленъ животъ. Създадешъ ли разуменъ, индивидуаленъ човѣкъ, тогава дома, обществото и човѣчеството много лесно може да се създадатъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да създадатъ, да прѣорганизиратъ най-напрѣдъ човѣчеството, послѣ обществото, слѣдъ това дома и най-послѣ човѣка. Този пѫть, обаче, не е правиленъ.

Ще ви приведа слѣдното разяснение. Вземете най-виднитѣ музиканти, които сѫ завършили своето музикално образование, добрѣ владѣятъ това изкуство и образувайте отъ тѣхъ какъвто искате оркестъръ, ще видите, че въ 10–15 минути или половинъ часъ, ще имате най-добрия оркестъръ, съ най-хубави изпълнения. Достатъчно е капелмайстора да дигне своята пръчица и всичко върви по медъ и масло. Защо? Защото всѣки отъ тѣхъ знае отлично своята партитура, всѣки разбира своята наука. Я съберете пъкъ хора, които не разбиратъ нищо отъ музика и се опитайте да образувате отъ тѣхъ оркестъръ! И десеть най-видни капелмайстори да дойдатъ да ги дирижиратъ, ще видите, какво ще излѣзе. Само ще се дига шумъ, ще казватъ: чакайте, чакайте! – Но нищо нѣма да излѣзе. Вие сѫщо казвате: чакайте да видите, какъ ще излѣзе тази работа! Не, съ чакане нищо не става. Щомъ кажешъ „чакай“, подразбира, че не знаешъ да свиришъ. Щомъ не знаешъ да свиришъ, никакъвъ оркестъръ не става. Ние искаме да разрѣшимъ единъ отъ великитѣ въпроси, има ли животъ, или нѣма. Ами че ти живѣешъ, какво ще разрѣшавашъ този въпросъ? Е, бѫдещъ животъ дали има? Какво разбирате подъ бѫдещъ животъ? Подъ бѫдещъ животъ подразбирамъ единъ по-разуменъ животъ. Ти си една мравя и казвашъ: мога ли да живѣя въ друга форма? – Можешъ. Въ каква форма? – Можешъ да живѣешъ въ формата на една пчела, на единъ гълѫбъ. Възможно ли е? – Възможно е. Прѣкарамъ тази мравя подъ една, подъ друга форма – подъ формата на една пчела, или единъ гълѫбъ. Тя почва постепенно да се разширява и хвръква. Ако ви кажа, че тази мравя е еди-коя си мравя отъ еди-кой си мравунякъ, ще ме повѣрвате ли? Ще кажете: докажи, какъ тази мравя е станала гълѫбъ! Какъ ще ви го докажа? Ако азъ река да ви доказвамъ, че между гълѫбътъ и змията има извѣстна връзка, че тѣ си мязатъ, че тѣ сѫ отъ единъ и сѫщъ родъ, само че змията е безъ крила и безъ крака, а гълѫбътъ е съ крила, съ крака и съ пера, ще ме повярвате ли? Ако смъкнете крилата, краката и перата на гълѫба, той е цяла змия. Онѣзи, които изучаватъ естествена история, могатъ да провѣрятъ тази истина. Това се отнася само до формата на нѣщата. Затуй подъ „нисше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния животъ. Като говоря за змията, азъ разбирамъ нисшето, алчностьта. Змията като хване една жаба, цѣла я глътне. Жабата плаче, моли ѝ се, но тя не иска да знае. Затова я наричатъ змия. Гълѫбътъ като се приближи до нѣкое житно зърно, самото зрънце му казва: братко, глътни ме! Всички зрънца се радватъ, защото въ гълѫба има една висша култура, въ която тѣ могатъ да се подигнатъ. Житнитѣ зрънца сѫ разумни души, азъ мога да се разговарямъ съ тѣхъ. Ще кажете: и това го бива! Житнитѣ зрънца били разумни души! Щомъ у житнитѣ зрънца нѣма души, и у хората нѣма души. Азъ мѫчно мога да се съглася съ васъ, затова пъкъ поддържамъ: ако у човѣка има душа, и у житното зрънце има душа. Азъ още не съмъ видѣлъ, кѫдѣ сѫ душитѣ въ съврѣменнитѣ хора. Щомъ иматъ души, тѣ трѣбва да обичатъ! Щомъ единъ човѣкъ убива своя ближенъ, дѣ му е душата? Когато единъ ножъ се натъкне въ тебе и те убие, плаче ли за тебе? Не, моята разумна рѫка никога нѣма да влѣзе въ тебе и да те убие, но ножътъ – може. И ако моята рѫка е разумна, ако азъ съмъ разуменъ човѣкъ, никога нѣма да причиня комуто и да е страдания, защото тия страдания ще бѫдатъ едноврѣменно и мои страдания. Ние, съврѣменнитѣ хора, мислимъ, че страданията и радоститѣ сѫ за смѣтка на тия, които страдатъ и се радватъ. Не е така, обаче.

Сега, за да обясня тази си мисъль, ще ви приведа единъ митологически разказъ, или една митологическа приказка, която сѫществува въ разни форми. Тя е отъ източенъ произходъ, създадена нѣкѫдѣ въ Египетъ, или въ Индия. Като тази приказка има такива и въ България. Интересното въ нея е слѣдното: нѣкоя си царска дъщеря, много красива мома, била чрѣзмѣрно измѫчвана отъ своята мащеха, затова била принудена да избегне отъ нея и да се крие въ едно подземие на една планинска мѣстность, дѣто останала да живѣе. Но и тамъ младитѣ момци не я оставили на спокойствие, тръгнали подиря ѝ, да слѣдятъ дѣ се е скрила. Загрижили се тѣзи момци, какъ да я извадятъ отъ тамъ, затова взели единъ слѣдъ другъ да ѝ прѣдлагатъ рѫката си, да ѝ обѣщаватъ хубави условия за живѣние. Нѣкои отишли при нея пѣшъ, други съ коне и като стигнали на мѣстото, дѣто била скрита, извикали я по име. Тя се казвала Халикязъ. Първиятъ като стигналъ на мѣстото, извикалъ: Халикязъ, излѣзъ да видимъ твоята красота! Тя била много умна и още на първия отъ дошлитѣ герои казала: да станешъ на камъкъ! Той станалъ до поясъ на камъкъ. Втори пѫтъ извикалъ: Халикязъ, излѣзъ да видя твоята красота! – На камъкъ да станешъ! Той се прѣвърналъ на камъкъ до колене. Трети пѫть извикалъ: Халикязъ, излѣзъ да видя твоята красота! – На камикъ да станешъ! Той цѣлъ се прѣвърналъ на камикъ. Така се превръщали на камъни единъ по единъ, всички млади момци, които идвали да ѝ прѣдложатъ рѫката си, докато цѣлата мѣстность била покрита съ камъни – все отъ тѣзи велики герои – и тя останала да си живѣе спокойно въ тази мѣстность. Питамъ сега: какво искалъ да изрази този, който създалъ този митологически разказъ, още недовършенъ напълно, съ избѣгването на тази мома отъ дома ѝ, и затварянето ѝ въ това подземие? Защо тя станала причина тѣзи млади герои да тръгнатъ подирѣ ѝ да я търсятъ? Този философъ или баснописецъ въ своя разказъ е скрилъ една велика Истина, която само разумни хора могатъ да разбиратъ. Всѣки човѣкъ въ свѣта, който иска да сѫществува, трѣбва да разбира положението, което Христосъ изказва въ стиха: „Кѫща, съградена на канара, на камъкъ, не се разсипва; кѫща, съградена на пѣсъкъ, се разсипва“. Какво искала да каже тази красива мома на всѣки младъ момъкъ, който идвалъ да я търси съ думитѣ „на камъкъ да станешъ“? Тя искала да му каже: ти можешъ ли да съградишъ своята кѫща на камъкъ? Ако той разбираше тѣзи нейни думи, щѣше да имъ въздѣйствува и нѣмаше да стане на камъкъ. Но като не разбираше, той стана на камъкъ.

И дѣйствително, въ сегашната наука, по закона на внушението, краката на човѣка може да се прѣвърнатъ въ камъкъ. Гръбначниятъ стълбъ на всѣки човѣкъ, днесъ може да стане толкова коравъ, че да носи на нѣго желѣзо, безъ да се счупи. Чрѣзъ закона на внушението човѣкъ може да стане твърдъ като желѣзо. Онзи, който го е втвърдилъ, пакъ по закона на внушението, може да го направи толкова мекъ, че отъ най-малкото бутване да усеща страдания. Това сѫ само прояви въ съврѣменната наука. Нѣкои казватъ, че внушили нѣкому да направи това, или онова нѣщо. Не, това сѫ велики закони, които дѣйствуватъ въ нашия умственъ свѣтъ, и ние трѣбва да знаемъ, какъ да съградимъ живота си разумно. Слѣдователно, ако ти отхвърлишъ отъ себе си онзи Божественъ законъ, онзи Божественъ моралъ и приемешъ, че всичко въ свѣта е глупаво, ти самъ си внушавашъ и единъ день ще направишъ отъ себе си единъ глупакъ. Ако кажешъ, че всички хора сѫ глупци, и ти ще станешъ като тѣхъ. Помни, че ти трѣбва да мислишъ за хората, че сѫ благородни. Ти трѣбва да мислишъ за човѣшкитѣ души, че сѫ разумни, само че въ проявата си като хора тѣ вървятъ по единъ кривъ пѫть, заблудили сѫ се. И тъй, когато ти казвашъ, че всички хора сѫ глупави, то подразбира, че само ти си уменъ човѣкъ, нали? Че ако Богъ създаде всички тия хора, съ които ние можемъ да се споразумѣемъ, то какъ може да сѫ глупави? Ако азъ мога да се споразумѣея съ васъ, като ви говоря една Истина, то и всички вие помежду си можете да се споразумѣете, може да се разберете. Ако ние можемъ да живѣемъ индивидуално, ако можемъ да живѣемъ единъ възвишенъ животъ, ще можемъ да минемъ прѣзъ всички изпитания, ще надделѣемъ себе си, ще прѣодолѣемъ надъ смъртьта. Защото, ако човѣкъ не може да прѣодолѣе надъ смъртьта, ако не може да я хване за гушата, това е робство.

Първата задача въ живота ни е да хванемъ смъртьта за гушата, да водимъ сражение съ нея и да я побѣдимъ. Какъ? Писанието казва, че Христосъ побѣдилъ смъртьта. Онзи, който не разбира закона, казва, че като дойде Христосъ на земята, смъртьта и Него хвана. Да, но Писанието казва, че Богъ Който живѣеше въ Христа, Го възкръси, че Богъ живѣе въ него. Ние казваме: азъ трѣбва да живѣя за себе си. Никой не може да живѣе за себе си. Да живѣя за себе си, значи да имамъ въ себе си туй великото, Божественото, да съзнавамъ, че съмъ човѣкъ, че Богъ живѣе въ мене, да взимамъ участие въ този творчески принципъ и да се интересувамъ отъ всичко, което става не само по земята, но и по слънцето, и по цѣлия свѣтъ, навсѣкѫдѣ изобщо. Нѣкой казва: не ме интересуватъ другитѣ. Какво те интересува тогава? – Да се оженя младъ, да намѣря нѣкоя богата мома, съ парички, съ хубава кѫща; послѣ, да си родя нѣколко дѣца, да ги пратя въ странство да свършатъ нѣкоя наука и слѣдъ това да ги назначи нѣкѫдѣ чиновници. И слѣдъ всичко това, той мисли, че е човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие. Ами онази птица, която сѫщо като тебе живѣе подъ слънцето, не е ли свършила толкова работа, колкото и ти? Казвате: ами ние трѣбва да се грижимъ за себе си! Че кой не се грижи за себе си? Азъ наблюдавамъ всѣка сутринь у насъ въ двора птицитѣ. Най-първо, като стане птичката сутринь, тя не се мие веднага като човѣка, но започва да си търси храната. Слѣдъ като се наяде, втората работа на птичката е да си направи тоалета. Започва да се чисти, да си глади перцата. Като си направи тоалета, третата работа е да си намѣри мѣсто за легловища. Като си намѣри и легловище, вече е доволна. И птицитѣ правятъ такива разузнавателни експедиции, както и хората. Тѣ изпращатъ 2–3 птици да обикалятъ, да видятъ, дѣ има хубава вода, нѣкой чистъ изворъ, дѣ има хубаво грозде, хубави ябълки, круши и като разгледатъ цѣлата мѣстность наоколо, отиватъ да съобщятъ на останалитѣ. И тѣ, като единъ роякъ, всички заедно отиватъ въ откритата мѣстность. Казватъ: птицитѣ не разбиратъ нищо. Какъ да не разбиратъ? – Много добрѣ разбиратъ. Ние, които сме създадени по образъ и подобие Божие, мислимъ ли, че като родимъ 2–4 дѣца и ги отгледаме, сме изпълнили волята Божия? – Не. Първото нѣщо, което се казва въ Писанието е: „Придобийте разумния принципъ, а слѣдъ това завладайте земята, плодете се и размножавайте се!“ Подъ тия думи, да завладатъ земята, да се плодятъ и размножаватъ, се подразбира проявлението на човѣка въ неговото множество така, че въ всички хора да вижда своето проявление. Единъ день, като се събере човѣкъ въ своя плодъ, да вижда, че плодътъ на всички хора е у него. Слѣдъ това, да вижда, че всички хора могатъ да се събератъ въ неговото тѣло. И тъй, всички души могатъ да се събиратъ въ едно тѣло. Както въ моето тѣло се събиратъ милиарди сѫщества, така и въ свѣта могатъ да живѣятъ много хора заедно. Всички хора на земята могатъ да се събератъ въ единъ общъ организъмъ. Този организъмъ наричатъ организмътъ на голѣмия човѣкъ, на великия човѣкъ, на козмическия човѣкъ, нареченъ Адамъ Кадмонъ въ когото нищо не умира, но всичко се измѣнява. Той взима грижата за всички сѫщества, които съставляватъ неговия организъмъ.

Та сега, при тѣзи условия, въ които живѣемъ, благото на единъ народъ зависи отъ индивидитѣ, които го съставляватъ. Въ всѣки индивидъ, въ всѣка душа трѣбва да има този мощенъ стремеж – да бѫде разумна.

Писанието казва: „Той ще ви кръсти съ Духъ Святъ и съ огънь“. Кой ще ви кръсти? Иоанъ кръсти Христа съ вода, но отпослѣ кръстиха Христа отгорѣ съ Духъ. Значи, не е единъ кръстникътъ, който кръщава. Онзи великиятъ, Който създаде свѣта, Той кръщава и казва: „Твоето име отсега нататъкъ е слѣдното“. Той ти дава цѣлата програма на твоя животъ, какво трѣбва да вършишъ. Тъй, както ме слушате, вие казвате: а, животътъ е много строгъ. Не, великъ е животътъ! Ами че ако ти знаешъ да свиришъ хубаво, това не е ли животъ? Ако ти знаешъ да рисувашъ хубаво, това не е ли животъ? Ако ти знаешъ да отглеждашъ лозитѣ и да ги използвашъ разумно, това не е ли животъ? Да имашъ лозе, градина и да ги отглеждашъ добрѣ, а не тъй както сега ги обработвашъ, за да ги използвашъ само, това не е ли животъ? Да обработвашъ лозя, това е добрѣ, но трѣбва да знаешъ изкуството да правишъ тѣхнитѣ сокове сладки, а не да ги прѣвръщашъ въ вино. Ако можехме да задържаме всички тия плодове отгорѣ на дървото, не щѣше ли да бѫде живота ни по-добъръ? И ако всички ние, мѫже и жени се съберемъ въ единъ домъ, и прѣкараме живота си разумно, въ любовь, не щѣше ли да бѫде това нѣщо по-хубаво? А сега, хората се измѫчватъ въ домоветѣ си, кой да бѫде първиятъ, кой да бѫде господарьтъ. Все ще има господарь и слуга. Нѣкой пѫть, обаче, господарьтъ става слуга, и слугата става господарь – това зависи отъ условията.

Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, който и другъ пѫть съмъ привеждалъ, за онзи англичанинъ лорд. Единъ английски лордъ пѫтува къмъ Австралия съ дъщеря си и съ единъ отъ своитѣ вѣрни слуги. Въ врѣме на пѫтешествието става едно корабокрушение, и той, съ дъщеря си и слугата си едва успѣватъ да се спасятъ на единъ отъ островитѣ на Велики океанъ. Слугата ималъ въ себе си една малка торбичка съ нѣколко житни зрънца. Като излѣзли на този островъ, рискували да измратъ отъ гладъ, понеже нито лордътъ, нито дъщерята могли да работятъ. Само слугата знаелъ да работи, затова веднага разоралъ часть отъ земята, посадилъ житнитѣ зрънца и въ скоро врѣме тѣ дали своя плодъ. Цѣли десеть години прекарали на този островъ, прѣзъ което врѣме слугата заповѣдвалъ, той билъ господарьтъ, а лордътъ и дъщерята били слугитѣ. Слѣдъ десеть години се връщатъ въ Англия, и тогава слугата станалъ пакъ слуга, а лордътъ станалъ господарь. Такова било положението, което заемали тѣ въ свѣта. Нима онази майка, която служи на своето дѣте, не е слугиня? Дѣтето заплаче въ 12 ч., въ 1 ч. и казва на майката: стани? – И тя става. Едно малко дѣте въ кѫщата заповѣдва и на майката, и на бащата, и на брата, и на сестрата – на всички, които сѫ наоколо него. Защо? Голѣмъ ли е този господарь? – Не е. Единъ день дѣтето става слуга, бащата става господарь. Единственото разумно нѣщо е да имаме този Святи Духъ въ себе си, да имаме този разуменъ животъ и да разберемъ, какъ трѣбва да поправимъ живота си. Ние очакваме за въ бѫдеще да дойде нѣкой да ни спаси. Казваме: все трѣбва нѣкой да спаси свѣта. Прѣди 2,000 години дойде Христосъ да спаси свѣта, но отъ тамъ насетне дойдоха и нещастията. Кои не дохождаха да спасятъ свѣта, но спасиха ли го? Въ Индия дохождаха и Кришна и Буда но спасиха ли го? – Не го спасиха. Между мохамеданитѣ дойде Мохамедъ. Спаси ли свѣта? – Не го спаси. Ние казваме, че еди-кой си дошълъ да спаси свѣта. Не, спасението на свѣта още не е дошло; за сега се приготовляватъ само условията за това спасение. Когато всички хора приематъ великия Духъ въ себе си, тогава ще дойде спасението. И сега насъ ни заблуждаватъ, като казватъ, че тѣзи, които сѫ на земята, още не сѫ спасени, а онѣзи, които сѫ въ онзи свѣтъ, сѫ спасени. Запитала овцата дѣ сѫ моитѣ дѣца, дѣ сѫ моитѣ агънца? Казали ѝ: тѣ сѫ на онзи свѣтъ, много добрѣ сѫ тамъ. Излъгали я. Какъвъ ти онзи свѣтъ сѫ видѣли? Тѣ сѫ въ червата на нѣкого натъпкани. Ние не вѣрваме на такива философи. Ние не искаме да ни направятъ на жамбонъ и да ни пратятъ въ онзи свѣтъ. Онзи свѣтъ е тукъ. Азъ бихъ искалъ да видя спасението на хората въ онзи свѣтъ. Ако спасението можеше да стане на онзи свѣтъ, великитѣ учители нѣмаше да слизатъ на земята. Понеже тѣ идватъ на земята, тукъ трѣбва да бѫдемъ спасени. Ние искаме, дѣто живѣемъ, тамъ да бѫдемъ спасени. Нѣкои отъ васъ ще кажатъ: моето вѣрую, моитѣ познания, моето положение въ свѣта не ми позволява да приема това нѣщо. Твоето вѣрую? Че какво вѣрую имашъ ти? – Азъ вѣрвамъ въ единъ Богъ. Много добрѣ. – Азъ вѣрвамъ, че Богъ е въ три лица. Първото лице на Бога е Любовьта, проявена въ живота; второто лице на Бога е Мѫдростьта, проявена въ знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена въ свободата – на всички хора еднакво трѣбва да се даде свобода. Като казвашъ, че вѣрвашъ въ единъ Богъ, тури ли това троеличие на Бога въ своя животъ? Имашъ ли животъ, знание и свобода въ действията си? Слѣдователно, чрѣзъ твоя животъ, чрѣзъ твоитѣ знания ти никога не трѣбва да противодѣйствувашъ на Божественото, а да бѫдешъ въ хармония съ него. Туй разбирамъ подъ вѣрване въ Троеличния Богъ.

Казва се въ Писанието: „Ще ви кръстя съ Духъ святъ“. Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, човѣкъ да възприеме този Божественъ Духъ. Когато човѣкъ дойде до това състояние, отъ душата му ще падне единъ голѣмъ товаръ, ще почувствува голѣма лекота. Въ ума му ще просветне голѣма свѣтлина. Прѣдставете си, че вие които ме слушате, казвате: дали това нѣщо е вѣрно, или не? Изпитвате ли лекота? Имате ли свѣтлина въ ума си? Нѣмате ли тѣзи нѣща въ себе си, каквито доказателства и да ви привеждамъ, все ще има у васъ едно съмнѣние. Ако днесъ ви нахраня много добрѣ, ще си кажете: да днесъ ни нахрани добрѣ, утрѣ може да ни натири. Утрѣ пакъ ви нахраня. Ще се усъмните за слѣдния день. Съмнѣнието върви всѣкога въ стѫпкитѣ ни. Цѣлиятъ животъ е пъленъ съ съмнѣния. Вѣрваме ли ние въ Бога, Който ни е далъ животъ? Вѣрването ни въ живота ние обясняваме по разни начини. Казваме, че природата ни е дала живота, родителитѣ сѫ ни дали живота, а това, че Богъ ни обича, че Богъ ни е далъ живота, че Богъ ни е далъ всички блага, отричаме. И всички криви тояги, всички криви заблуждения на площаднитѣ философи въ свѣта, отдаваме все на Бога. Една сестра казва: всичко е отъ Бога! Добрѣ, ако дѣйствително всичко е отъ Бога, тогава защо ме критикувате. Значи, каквото и да говоря азъ, каквото и да върша, то е все отъ Бога. Ако мислите така защо ме критикувате? Казвате: ами защо се обхождашъ така? Обходата ти не е Божествена. Значи, щомъ върша нѣщо по вашата воля, то е по Бога; щомъ върша нѣщо по моя воля, не е по Бога. Това не е философия. Щомъ казвате, че всичко е отъ Бога, тогава, каквото и да върша, и по ваша воля, и по моя воля, споредъ васъ, все трѣбва да е отъ Бога. Ако между твоята воля и моята воля има дисхармония, Богъ е отвънъ; ако между твоята воля и моята воля има съгласие, Богъ е отвѫтрѣ. Той е третиятъ между насъ. Ако между твоята любовь и моята любовь се заражда една умраза, едно състезание, Богъ е отвънъ; ако между твоята любовь и моята любовь става едно сливане, ако се образува едно цѣло, Богъ е отвѫтрѣ. Ако между твоето знание и моето знание има една дисхармония, едно състезание и не можемъ да се разберемъ, ние сме на лѣво отъ Бога, Богъ е вънъ отъ насъ; ако между твоето знание и моето знание има едно съгласие, Богъ е отвѫтрѣ. Слѣдователно, въ вѫтрѣшната хармония се явява Божественото. Когато Божественото се яви въ човѣка, той става мощенъ силенъ. Азъ слѣдя това нѣщо. Ако нѣкой отъ васъ само за единъ моментъ би почувствувалъ Божието присѫствие, тъй както го разбирамъ азъ, тъй както съмъ го изпитвалъ, то ако мръднете само пръста на рѫката си въ една разярена тълпа, която върши хиляди прѣстѫпления, всичко ще замлъкне, всичко ще утихне. Ако въ този моментъ се намѣрите прѣдъ една 100,000-на армия, добрѣ въорѫжена съ топове, пушки, и вие само помръднете пръста си, всичкитѣ топове ще млъкнатъ. Такова велико нѣщо е Божественото, което работи въ свѣта! Не мислете, че Богъ, Който се проявява въ свѣта, е нѣщо слабо. Не, Богъ вижда, разбира нашитѣ глупави разсѫждения, нашата площадна философия и само се поусмихва, т.е. ще ме извините, че употрѣбявамъ този изразъ за Бога. Това е само единъ символиченъ изразъ. Богъ не се усмихва, въ Него има нѣщо велико! Той като вижда, че нѣкой се мисли за голѣмъ философъ, напѫчилъ се, едва ли може да дигне на гърба си 100 кгр., казва: ако на гърба на това дѣте бихъ турилъ цѣлата земя, какво ли би станало съ него? Когато нѣкой каже, че е герой, азъ считамъ, че трѣбва да е въ състояние да носи цѣлата земя. Герой, който може да носи цѣлата земя на гърба си, азъ считамъ, че е герой отъ трета степень. Този пъкъ, който може да носи на гърба си цѣлата земя, слънцето и всичкитѣ му спѫтници, считамъ герой отъ втора степень. Този, който може да носи на гърба си цѣлата земя съ десеть слънца и спѫтницитѣ имъ, той е герой отъ първа степень. Питамъ: ако сте герой въ България отъ първа степень, можете ли да носите земята съ десеть слънца и спѫтницитѣ имъ на гърба си? – Не мога. Тогава ти не можешъ да разрѣшишъ най-важнитѣ въпроси въ живота. Азъ който мога да нося земята на гърба си, казвамъ на българитѣ: слушайте вие може ли да се примирите? Кой си ти? Тебе ли ще слушаме? Щомъ не ме слушате, ще разтърся земята. Слѣдъ като я разтърся 4–5 пѫти, слѣдъ като унищожа тия ваши пушки, топове, пакъ ще ви питамъ: ще ме слушате ли? – Ще слушаме. Какъ нѣма да слушате? Ще слушате, и оттатъкъ ще минете. Ще кажа: слушайте новото учение! Отъ сега нататъкъ не се позволява на хората да се биятъ. Защо? – Ще разтърся земята. Така бихъ постѫпилъ, ако бяхъ единъ отъ третостепеннитѣ герои. Казвате: кѫдѣ сѫ тѣзи герои? Ще дойде единъ отъ тѣзи герои, които могатъ да носятъ земята на гърба си. Този герой ще оправи свѣта. Този герой се приготовлява сега, и всички ясновидци виждатъ, че турятъ земята на гърба му. Вие ще видите този герой и ще знаете името му. Като дойде този герой, ще кажа на хората: Господь ми каза отъ сега нататъкъ да живѣете въ миръ и съгласие. „Да живѣете въ миръ и съгласие“. – Това е учението на великитѣ Учители отъ памти-вѣка и до сега. Като се разтърси земята, всичко ще разберете. Това нѣщо ще бѫде, и всички ще го видите. Като го видите, всички ще поумнѣете. Отъ сърдцето ви ще изчезне старата култура на орела; всички ще станете гълѫби и съ крилѣтѣ си ще се дигнете изъ въздуха. Ако сте змии, всички ще бѫдете смазани на каша въ дупкитѣ си; ако пъкъ сте гълѫби, ще хвръкнете и Господь ще каже: ето моитѣ умни дѣца! Затуй ви казвамъ сега, че на всички ви трѣбва да израстнатъ крилца.

Той ще ви кръсти съ Духъ святъ, съ туй разумното великото. Ние трѣбва да вѣрваме въ това! Първото нѣщо въ свѣта е човѣкъ да разбере и да опита Любовьта. Съ Любовьта трѣбва да направимъ единъ великъ опитъ, но не трѣбва да се боите и да казвате: какво ще бѫде положението на България? Какво ще бѫде съ човѣчеството? – Какво ще бѫде положението на обществото? – Какво ще бѫде положението на България, какво ще бѫде положението на вашия домъ, това сѫ второстепенни въпроси. Важното е, какво ще бѫде съ нашата душа. Това е великиятъ въпросъ, който трѣбва да разрѣшимъ не само за себе си, но и за всички други души. Въпроситѣ за човѣчеството, за България, за обществото, за дома ни, това сѫ въпроси, които отъ хиляди години се разрѣшаватъ и които не сѫ разрѣшени и до сега. Щомъ, обаче, разрѣшите въпроса за вашата душа, тогава ще раздаватъ на всички ви съотвѣтнитѣ партитури и всѣки ще влѣзе въ оркестъра и ще започне направо да свири – ще знае своята часть. Затова днесъ се проповѣдва на хората разумния животъ.

„Той ще ви кръсти съ Духъ Святъ и съ огънь.“ Огъньтъ е едно велико благословение, едно прѣчистване. Всички трѣбва да се подигнемъ! Въ какво? – Въ Любовьта. Всички трѣбва да просветнемъ! Въ какво? – Въ Мѫдростьта. Всички трѣбва да се разширимъ! Въ какво? – Въ Истината. Нѣма ли да бѫде хубаво, като се срещнемъ да се познаемъ? Вие казвате, запримѣръ, че ме познавате. Но ако ме срѣщнете слѣдъ 20 години, и азъ съмъ хвърлилъ брадата си, изглеждамъ 25 годишенъ, вие дори нѣма да подозирате, че това съмъ азъ. Ще кажете: дали е той, или не? Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашитѣ костюми постоянно се мѣнятъ, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота. И тия, които сѫ публика, по сѫщия начинъ, сѫ различно костюмирани и често мѣнятъ костюмитѣ си. Нашитѣ костюми съотвѣтствуватъ на това, което е написано върху тѣхъ. Единъ день, когато излѣземъ вънъ отъ театъра, дѣто нѣщата не сѫ написани, ние ще се явимъ въ истинската си форма, която не се мѣни. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човѣшкото трѣбва да се снеме, да се види онова великото, Божественото. Виждашъ нѣкой човѣкъ навъсенъ, сърдитъ, недоволенъ е отъ нѣщо. Нѣкому устата се изкривила, една изкривена усмивка се носи по лицето му; нѣкому очитѣ се изкривили; нѣкому ушитѣ разхвърлени на една, или на друга страна. И слѣдъ всичкото това казватъ: красивъ човѣкъ е този! Не, ушитѣ трѣбва да бѫдатъ на мѣстото си – Мѫдрость трѣбва да има у човѣка. Носътъ трѣбва да бѫде правъ, на мѣстото си да е – трѣбва да мирише човѣкъ само хубавитѣ работи. Човѣкъ не трѣбва да мяза на орела. Защо ноктитѣ на краката въ орела сѫ закривени? Защо яде мърша. Той хемъ съ краката си, хемъ съ клюна си я разкѫсва. Като забие клюна и нектитѣ си, нищо не остава отъ жертвата. Не, правъ носъ ще имашъ. Какъвъ е клюнътъ на гълѫба, завъртѣнъ ли е? – Правъ клюнъ, правъ носъ трѣбва да имашъ, а не завъртѣнъ надолу. Закривениятъ надолу клюнъ или носъ означава песимизъмъ. Очитѣ ви, които изразяватъ Истината, трѣбва да бѫдатъ отворени, всѣки да познае, че сте човѣкъ на когото може да се разчита. Като срешнешъ човѣка, да знаешъ, че той ти е братъ. Всѣки за себе си трѣбва да каже: харесвамъ очитѣ си, харесвамъ носа си, защото съмъ Божественъ. Всѣки самъ себе си трѣбва да харесва. А сега вие се погледнете и казвате: не се харесвамъ. Не, ти ще измѣнишъ условията на живота си, ще бѫдешъ доблестенъ поне като гълѫба. Прѣзъ хилядитѣ години, прѣзъ които е миналъ той, и при добритѣ, и при лошитѣ условия на живота си, не ялъ месо. Колкото пѫти и да сѫ го учили да яде месо, той все казвалъ: не, азъ имамъ убѣждения! Така и ние трѣбва да казваме: азъ имамъ убѣждения, служа на Бога на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата, на Добродѣтельта, не искамъ да ямъ месо. Ще бѫда гълѫбъ, нѣма да върша прѣстѫпления. Ама ще ви колятъ хората! Нима не колятъ орлитѣ? Ама вълкъ трѣбва да бѫдешъ! Нима вълцитѣ не ги убиватъ? Нима вълцитѣ не умиратъ? Ама мечка трѣбва да бѫдешъ! Нима мечкитѣ не умиратъ? Ама силенъ като лъвъ трѣбва да бѫдешъ! Нима лъвътъ не умира? Оставете тази площадна философия! Ако трѣбва да бѫдешъ лъвъ, бѫди, но лъвъ на Любовьта, лъвъ на Мѫдростьта, лъвъ на Истината, лъвъ на Правдата, лъвъ на Добродѣтельта. Такива велики лъвове трѣбва да има! Такива лъвове трѣбва да бѫдете всички!

И ако трѣбва да бѫдете орли, бѫдете орли на Любовьта, орли на Мѫдростьта, орли на Истината, орли на Правдата, орли на Добродѣтельта. Това значи да се кръстите отъ Духъ Свети, да се кръстите въ Истината. Такива лъвове азъ бихъ желалъ да бѫдете! Не отъ онѣзи лъвове, които прѣскачатъ въ кошаритѣ вѫтрѣ! Не отъ онѣзи орли, които слизатъ отъ небеснитѣ височини въ нѣкой дворъ, да сграбчатъ нѣкоя кокошка нѣкое пиле или нѣкоя дребна домашна птица. Не, не, идейни орли трѣбва да бѫдете – орли на високата мисъль въ свѣта! Да имате широкия просторъ на орела, царьтъ на птицитѣ, но въ този царь да има доблесть! Има такива орли въ свѣта.

„Ще ви кръсти съ Духъ Святи.“

Сега, мнозина отъ васъ ще се кръстите. Нѣкои отъ васъ сте кръстени, но вие още не знаете. Така и дѣтето, колко врѣме слѣдъ като го кръстятъ, си знае името? Дѣтето го кръщаватъ на първия, втория или на третия мѣсецъ, но едва слѣдъ 2–3 години си знае името.

Та вашиятъ кръстникъ трѣбва да дойде, да ви каже какво ви е името. Слѣдъ като ви кръсти, трѣбва да знаете, каква е Божествената програма и да живѣете споредъ нея, да живѣете споредъ живота на гълѫба, споредъ Духътъ Свѣти. Тогава ще минете въ нова фаза, ще бѫдете хора, създадени по образъ и подобие Божие и Господь ще каже: „И видѣ Господь, че всичко, което е направилъ този човѣкъ е добро, защото е положилъ Неговия законъ, законътъ на Любовьта“.

Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 12 априлъ 1925 год. въ гр. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Послѣдното мѣсто". Недѣлни бесѣди. Сила и Животъ.

Седма серия (1924–-1925). Том II.

Второ издание. Стара Загора, , ИК "Жануа'98", 2012.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Последното място". Неделни беседи. издание от 1925 г., Русе

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата"Сила и живот", том 10, неделни беседи изнасяни от 22 март 1925 г. до 17 януари 1926 г.,

Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София 2015 г.,

Книгата на PDF за теглене

Съдържание

С Дух и огън

''Беседа, държана от Учителя, на 12 април 1925 год. в гр. София.''

„Той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън“. (Матей 3:11)

Съвременното човечество, както в миналото, така и в настоящето, се отличава с една негативна, отрицателна черта, а именно с нетърпението, или както го наричат те – с бързането. Това бързане не е каквото е бързината на светлината, но то е бързане, както бърза онзи, когото коремът боли; както бърза онзи когото кракът боли; както бърза онзи, на когото парите са откраднати или къщата му е запалена. Всички хора бързат. Нетърпението показва една положителна черта, но изразена в отрицателен смисъл, а именно – крайно користолюбие, с което се отличава човекът. Бог казал на човека да завладява всичко, но по един разумен начин, а той разбрал, че трябва да усвои, да завладее всичко само за себе си и да разполага с него, както си иска. Вследствие на това се зародили онези желания, които сега съществуват у хората и ги спъват на всяка стъпка. Всички хора бързат да станат богати. Защо? – За да могат да живеят добре, да ядат и да пият изобилно, да се обличат с хубави дрехи, да си купуват хубави чепичета, да се разхождат свободно по лицето на земята от единия край до другия и след туй да кажат: наживяхме се! Това изобщо е най-обикновеният идеал, който хората имат. Щом вземем да им говорим нещо по-високо, те казват: остави тези работи, те са отвлечени, те са непостижими, те са неразумни неща. Ти кажи нещо близко, близко до живота. Чудното е, че съвременните хора говорят за близките неща до живота, а нямат самия живот. Кое е близкото нещо до живота? – Близкото нещо до живота е разумното. Животът е проявление на една от най-великите сили в света. И Следователно, по живота ние ще изучаваме тази велика сила не само като движение, но като една разумна проява.

И тъй, нетърпението в съвременните хора, във всички свои разклонения, показва именно този вътрешен, аз го наричам, органически недъг в човешкото развитие – користолюбието. Той произтича от простия факт, дето хората мислят, че знаят, какво нещо е животът. Всеки разсъждава, мисли, казва за себе си: аз съм човек. Но я го запитайте, в какво седи човекът, кои са качествата му? – Достойнство имам. Добре, в какво седи човешкото достойнство? Ти казваш: аз съм човек, значи аз мисля. Щом мисля, аз имам достойнство. Хубаво, като имаш достойнство, честен човек ли си? Една от основните черти на достойният човек е честността. Най-първо от устата и от ума на достойния човек не трябва да излиза абсолютно никаква лъжа. Като каже една дума, трябва да я изпълни, в нея да няма две мерки.

Във всички наши съвременни разбирания, както и в разбиранията на миналите, и на настоящите философи, има два вида схващания: едни които са обичали Истината и са живели далеч от обикновения свят и там се подвизавали; други, които са създали площадната, обществената философия и според нея са ръководели човечеството. Какви ли не чудновати философи се явили! Те са вдъхнали сегашната философия на човечеството. Според сегашните си разбирания хората казват: човек се ражда, за да умре. Каква философия има в това? Хубаво, тогава, според тази ваша философия, казвам: онзи велик художник е направил своята картина, за да я разруши. Онзи велик цигулар е направил цигулката, за да я счупи. Онази майка е родила онова дете с хубавата главичка, за да я смаже. Онзи учител, който е повикал учениците си да ги учи, най-после ще ги набие и ще ги изпъди навън. Питам: какъв смисъл има такава една философия с такива крайни заключения? И най-после хората казват: ти трябва да знаеш как да смяташ и как да го сметнеш. Какво значи това, да знаеш как да сметнеш някого? – То значи, да знаеш, как да излъжеш. И днес, една от най-хубавите науки, математиката, хората са я направили като средство да лъжат другите с нея. Всички учени хора лъжат все с математиката. Казват за нещо: толкова струва. Ти като сметнеш после, виждаш, че не струва толкова. Питам тогава: защо ни е науката? – Да знаем как да смятаме хората. Защо ни е геометрията? – Да знаем как да правим здания, да затваряме хората в тях. Защо се раждат хората? – Да се бият, да стават герои. Това е друга лъжлива философия. Хубаво, след като се набият, каква философия има в това? – Върнат се по домовете, един със счупена глава, друг със счупени крака, трети със счупени ръце и т.н. И въпреки всичко това, хората казват: човек трябва да се бие, за да придобие нещо благородно. Това е за тези философи, които са учили хората на площадната философия. Тези философи са създали такива вярвания, които са вплели хората в неверни неща. Това не са ония философи, които са учили хората на истинската философия. Това не са философите, които са разбирали дълбокия смисъл на живота.

В Писанието се казва: „Той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън“. Под името „Дух Свят“ разбирам, че човек трябва да се самоопредели. Само когато се даде едно име на човека, Иван, Драган, Стоян или Петко, тогава той е кръстен. Когато учените хора изследват, например, известни типове растения и ги изучават добре, само тогава ги кръщават с известни имена и считат, че са изучени. Следователно, всяко едно разумно същество трябва да има име, с което може да се назове. Затова, във великата Божествена наука, всяко същество, което има име, е разумно. То само трябва да си тури това име. Великият цигулар сам трябва да се кръсти, че е велик цигулар, а не да чака отвън да го кръстят.

Казва Писанието: „Той ще ви кръсти с Дух Свят.“ Под думата „свят“ се разбира онзи разумен дух в човека, който ще го упъти в разбирането на вътрешния дълбок смисъл на живота. За сега, в самия живот има много усложнения, много сложни въпроси за разрешение. Животът не е задача, която можем да изучим за една, за 100, за 1’000 или даже и за няколко милиона години. Той е задача, която само вечността, в своите проявления, може да разреши. И когато ние разрешим тази задача в нейната първа степен, какво нещо, е физическия живот на земята, ние ще разберем до известна степен, какво нещо е и великата Мъдрост, която повдига съвременното човечество. Йоан Кръстител, който бе дошъл малко преди Христа бе запознат с основата на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, от невежите пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се учил, е знаял. Това е друга площадна философия. Не. Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища, или в една от най-знаменитите школи. Христос сам твърди, че както Отец ме е учил, туй върша. То значи, че той се учил там, дето другите площадни философи не са се учили. Бог Го е учил. И всеки един от вас трябва да се учи. Къде? – При Бога. Да се учиш при Бога разбирам да минеш тази школа, в която има единство. Най-добрите професори, най-добрите учители са в тази школа. Всеки един от вас трябва да намери тази школа. Тази школа не прилича на нашите университети. В нея няма никакви хипотези и теории. Когато в тази школа искат да измерят, колко е разстоянието от земята до слънцето, както това правят нашите учени, тамошните професори, заедно с учениците си тръгват от земята и в осем минути време са на слънцето. След други осем минути са вече на земята и казват, че разстоянието между земята и слънцето е точно еди-колко си километра, нито с един милиметър повече или по малко. Толкова точни са техните измервания! Ако искат да знаят, колко е разстоянието от земята до Сириуса, пак ще тръгне една експедиция от земята, с бързина по-голяма от първата и ще направят най-точни физически изчисления и ще се върнат. И тук изчисленията им ще бъдат точни, нито с един милиметър повече или по-малко. Запитват се още, дали в някоя планета има разумни същества, или не. За да проверят, пак изпращат една експедиция, която скоро се връща назад и казва: ние видяхме и знаем. При сегашните изследвания с телескопите, някои учени казват, че на Марс имало прокарани канали; други казват, че няма такива канали. Едни казват, че тия канали са направени от разумни същества, а други казват, че не са ги правили разумни същества. Всичко това е едно хубаво забавление. А сега, срещам някого и го питам: защо тази дама е турила тази синя панделка отзад на главата си? – От къде да зная? Казвам: все трябва да има някаква подбудителна причина. Това или ще е някаква парижка мода, или ще е някакъв символ. Срещам някой господин, турил черна връзка, облякъл черни дрехи, питам: защо този господин е облякъл всичко черно? – Не зная. Казвам: навярно майка му, или баща му, единият от тях ще е умрял. Какво общо има смъртта на майка му, или на баща му с черния цвят? При смъртни случаи черния цвят е на мода; у някой народи пък, когато умре някой, носят бели дрехи. И туй е мода. Туй е външно, криво разбиране на живота. Ние мислим, че като се облечем с бели дрехи, може да станем добри; или като се облечем с черни дрехи, може да се отречем от живота. Не, това е криво схващане на живота. Едни хора казват: трябва да се откажем от света! Други казват: трябва да влезем в света! Че кога си бил извън хората? Как ще се скриеш от тях? Ами че ти, самият човек, си едно множество от хора! В тебе има милиарди човечета, събрани на едно място и всички дигат шум. Те си имат народно събрание, и цар си имат, който им заповядва. Отгоре на всичко вие казвате: да се освободя от тези хора? Къде ще отидеш? Други казват: не, човек е един организъм. Какъв е този организъм? – Той се състои от множество клетки, които постоянно работят у човека. Да, и тези малки клетки, както виждате, разбират химия, разбират физика, разбират закона за размножение, разбират нещо от медицината, сами могат да се лекуват – от какви ли работи още не разбират. Когато се охлузи някъде кожата ви, тези малки, глупави клетки, както ги мислите вие, веднага могат да я заздравят отгоре, а разумният, учения човек, като си удари ръката, не знае, как да се лекува, ще търси разни билки. Удари ли ръката си, разни лапи ще туря, праз лук, квас, с какво ли не ще я налага, но не се лекува отвън. Тия глупавите клетки, според вас, се лекуват отвътре. Те имат по-добри, по-солидни знания, отколкото умните, учените хора, които се лекуват отвън. Питам тогава: кой е по-умен?

На нас, съвременните хора, ни трябва малко повече смирение, да знаем, че не сме от много умните хора. Не сме и от много простите, но трябва да знаем, че малко знаем. По негативен начин всеки може да смята, но дойдем ли до положителната страна, до Истината, там хората не знаят да смятат. Кажи на някое дете да ти каже нещо, то така ще те сметне, такава голяма лъжа ще измисли, че ще се чудиш, от къде я взело. Но я му кажи да ти каже Истината, ще ти отговори: да говориш Истината, е невъзможно при сегашните условия на живота! Всички ще те считат смахнат човек. И при това заблуждение, което сега съществува, всички площадни философи казват, че Истината била горчива, а щом е горчива, не може да се казва, понеже ще огорчи устата ти. Следователно, не е позволено да се говори. Лъжата пък била сладичка, затова лъжете, колкото искате. Защо хората лъжат? Защото лъжата била сладка. Защо хората не казват Истината? Защото Истината била горчива. Не, лъжата именно е горчива, а Истината – сладка.

Разправяше ми един приятел един интересен случай за едного. Познавал той един беден човек, който често гладувал и един ден, понеже му се много дояло, отива в една гостилница и се помолва на гостилничаря да му даде от най-хубавите яденета и най-хубавото старо вино. Слагат му на масата, наяжда се хубаво, но дохожда време да плаща, няма нито пет пари в джоба си. Казва му гостилничарят: слушай, ти като си без пет пари в джоба, защо не яде само едно блюдо, яде ли се толкова нещо без пари? Той прибързва да излезе навън, но гостилничарят го настига с едно дърво и го набива хубаво. Стои вън замислен и си казва: добре е, когато се яде, но лошо е, когато трябва да се плаща. Мислите ли, че има някой от вас, който да не е бит в гостилницата? Я ми покажете един умен човек в света, който да не е бит! Покажете ми едно дете, което майка му да не е била! Покажете ми един млад човек, който да не е направил поне един скандал в света! Ще ми кажете, че само простият, само бедният човек прави скандали. Ако някой беден, прост човек прави скандали, и да го бият разбирам, но аз мога да ви приведа множество факти, дето хора от най-високо положение са правили по-големи скандали от тия, които правят простите. И простият може да направи скандал, и високо стоящият може да направи скандал. Значи, не са външните условия на живота, които определят постъпките на хората. Нас искат да ни убедят, че външните условия на живота диктуват нещата. Това е една площадна философия, която в основата си не е вярна. Някой казват, че външните условия ни заставят да постъпим тъй, или иначе. Например, казват, че условията са заставили орела да яде месо. Така е, но питам тогава: кой заставя гълъба да яде житни зрънца? Не живее ли и той при същите условия, при които живее и орелът? Как е възможно, като живеят при едни и същи условия, орелът да яде месо, а гълъбът – житни зрънца? Казвам: и у животните има известни убеждения за живота. Гълъбът има много по-високо понятие за живота от орела; той носи по-висока култура в себе си. Орелът е цар на птиците, но е глупав. Че е глупав, виждаме по това, че не са го взели за символ на Свети Дух в религията. Военните го взимат като символ на сила; русите също го взимат като символ на сила, но щом дойде до религиозните форми в религията, там взимат като символ гълъба. Щом искаме да изпратим някоя птица като делегат при Бога, не изпращаме орела, но гълъба. Господ казва: „Орелът нека ходи по земята, нека участва на бойните полета, но в моето царство такива месоядци не приемам.“ Казваме: условията на живота са такива. Ако един гълъб може да издържи при всички условия на живота, да се храни със зърнена храна, това показва, че в него има идея. Аз говоря за идеята на гълъба. Тогава, ние съвременните религиозни хора, може ли да се убеждаваме едни други, да се оправдаваме, че условията на живота били такива? Казвам: братко, засрами се от гълъба! Един гълъб, с много по-бедни условия на живота от тебе, е съумял да води един по-чист и порядъчен живот от тебе, а ти създаден по образец и подобие Божие, правиш хиляди престъпления и създаваш хиляди страдания на другите. Де е твоят образ Божий? Казваш: аз имам вярвания. Да, имаш вярвания на орела, но не и вярванията на гълъба. Вярвания имат хората на всякъде.

Аз разделям хората, според техните вярвания, на орли и гълъби. Кажете ми сега, кои се размножават повече, орлите или гълъбите? Преди 15 години аз правих своите научни изследвания в шуменско и там, в околността, на една скала бяха се размножили толкова много орли, че селяните се чудеха, как да се отърват от тях. Най-после се сещат да натопят една мърша в някоя отрова и да я оставят за храна на орлите. Всички, които яли от нея, се отровили, но най-големият, най-силният от тях се търкалял дълго време по земята, докато най-после се спасил. Казвам: това са героите на съвременната наука. За този орел казват, че от тогава не са го виждали вече да ходи и да търси мърша из тази област. Виждали са го да ходи от едно място на друго, да си лови нещо живо за храна, но отвикнал се поне от това, да яде мърша. Така и за нас съвременните хора, трябва да ни дойдат много големи страдания, за да поумнеят главите ни, да се отвикнем да ядем мърша, като тия орли.

Тази храна, която употребяваме, не е Божествена. Тези условия на живота ние сами ги създадохме. Обаче ние, които вярваме, казваме, че човек е по-силен от условията на живота, понеже сегашните условия, при които се намира той, са създадени от него. Нима онзи човек, който съгражда къща и задлъжнява, не създава сам своите условия? Нима онзи пияница, когото майка му родила със здраво телосложение и отличен ум, след 10–20 години не изменя той сам своите условия, не покваря сам своя организъм? Всеки сам си създава условията. Пияницата казва: е, такива са условията, трябва да пия. Не, не са такива условията, а ти сам ги създаде. Туй е едно площадно разбиране на живота, това е една площадна философия. Аз сега говоря на мъже и на жени, понеже тази ваша площадна философия може да ви покоси. В площадната философия на живота се крият всички онези отрови, които днес рушат обществото. С тази философия днес правят само опити и казват: трябва да се опитваме. Добре, трябва да се правят опити, но разумни, а тия разумни опити може да се правят само по метода на гълъба. Под думата „гълъб“, аз разбирам културата на онова вътрешно безкористие. Месоядството е признак на голяма алчност. Аз съм правил ред наблюдения върху тревопасните, и върху месоядните животни и като ги сравнявам психологически, виждам, че месоядните животни са крайно жестоки. Един паяк даже, колкото и малък да е, и той е крайно жесток. Онази муха, която попадне в паяжината му, бръмчи, иска да се освободи, но той я убива, изсмуква, после изхвърля навън и казва: друга да дойде на нейното място! Паякът постъпва като някой касапин, който взима един вол, втори вол, забие ножа във врата им и ги заколва. Те мучат, той не обръща внимание. Казва дайте трети, четвърти и т.н. И най-после, за свое оправдание, казва: как тъй, нали обществото трябва да живее! Нима обществото на гълъба не трябва да живее?

И тъй, сегашните страдания в живота на всеки човек индивидуално се дължат на предшестващи причини от миналото. Понеже природата сама по себе си е разумна, тя държи отчет за всички наши постъпки. Най-важното и най-мъчното нещо в света е човек да създаде своя индивидуален живот. Създадеш ли разумен, индивидуален човек, тогава дома, обществото и човечеството много лесно може да се създадат. Съвременните хора искат да създадат, да реорганизират най-напред човечеството, после обществото, след това дома и най-после човека. Този път, обаче, не е правилен.

Ще ви приведа следното разяснение. Вземете най-видните музиканти, които са завършили своето музикално образование, добре владеят това изкуство и образувайте от тях какъвто искате оркестър, ще видите, че в 10–15 минути или половин час, ще имате най-добрия оркестър, с най-хубави изпълнения. Достатъчно е капелмайсторът да дигне своята пръчица и всичко върви по мед и масло. Защо? Защото всеки от тях знае отлично своята партитура, всеки разбира своята наука. Я съберете пък хора, които не разбират нищо от музика и се опитайте да образувате от тях оркестър! И десет най-видни капелмайстори да дойдат да ги дирижират, ще видите, какво ще излезе. Само ще се дига шум, ще казват: чакайте, чакайте! – Но нищо няма да излезе. Вие също казвате: чакайте да видите, как ще излезе тази работа! Не, с чакане нищо не става. Щом кажеш „чакай“, подразбира, че не знаеш да свириш. Щом не знаеш да свириш, никакъв оркестър не става. Ние искаме да разрешим един от великите въпроси, има ли живот, или няма. Ами че ти живееш, какво ще разрешаваш този въпрос? Е, бъдещ живот дали има? Какво разбирате под бъдещ живот? Под бъдещ живот подразбирам един по-разумен живот. Ти си една мравка и казваш: мога ли да живея в друга форма? – Можеш. В каква форма? – Можеш да живееш във формата на една пчела, на един гълъб. Възможно ли е? – Възможно е. Прекарам тази мравка под една, под друга форма – под формата на една пчела, или един гълъб. Тя почва постепенно да се разширява и хвръква. Ако ви кажа, че тази мравка е еди-коя си мравка от еди-кой си мравуняк, ще ми повярвате ли? Ще кажете: докажи, как тази мравка е станала гълъб! Как ще ви го докажа? Ако аз река да ви доказвам, че между гълъбът и змията има известна връзка, че те си приличат, че те са от един и същ род, само че змията е без крила и без крака, а гълъбът е с крила, с крака и с пера, ще ми повярвате ли? Ако смъкнете крилата, краката и перата на гълъба, той е цяла змия. Онези, които изучават естествена история, могат да проверят тази истина. Това се отнася само до формата на нещата. Затова под „низше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния живот. Като говоря за змията, аз разбирам нисшото, алчността. Змията като хване една жаба, цяла я глътне. Жабата плаче, моли ѝ се, но тя не иска да знае. Затова я наричат змия. Гълъбът като се приближи до някое житно зърно, самото зрънце му казва: братко, глътни ме! Всички зрънца се радват, защото в гълъба има една висша култура, в която те могат да се подигнат. Житните зрънца са разумни души, аз мога да се разговарям с тях. Ще кажете: и това го бива! Житните зрънца били разумни души! Щом у житните зрънца няма души, и у хората няма души. Аз мъчно мога да се съглася с вас, затова пък поддържам: ако у човека има душа, и у житното зрънце има душа. Аз още не съм видял, къде са душите в съвременните хора. Щом имат души, те трябва да обичат! Щом един човек убива своя ближен, де му е душата? Когато един нож се натъкне в тебе и те убие, плаче ли за тебе? Не, моята разумна ръка никога няма да влезе в тебе и да те убие, но ножът – може. И ако моята ръка е разумна, ако аз съм разумен човек, никога няма да причиня комуто и да е страдания, защото тия страдания ще бъдат едновременно и мои страдания. Ние, съвременните хора, мислим, че страданията и радостите са за сметка на тия, които страдат и се радват. Не е така, обаче.

Сега, за да обясня тази си мисъл, ще ви приведа един митологически разказ, или една митологическа приказка, която съществува в разни форми. Тя е от източен произход, създадена някъде в Египет, или в Индия. Като тази приказка има такива и в България. Интересното в нея е следното: някоя си царска дъщеря, много красива мома, била чрезмерно измъчвана от своята мащеха, затова била принудена да избяга от нея и да се крие в едно подземие на една планинска местност, дето останала да живее. Но и там младите момци не я оставили на спокойствие, тръгнали подире ѝ, да следят де се е скрила. Загрижили се тези момци, как да я извадят от там, затова взели един след друг да ѝ предлагат ръката си, да ѝ обещават хубави условия за живеене. Някои отишли при нея пеш, други с коне и като стигнали на мястото, дето била скрита, извикали я по име. Тя се казвала Халикяз. Първият като стигнал на мястото, извикал: Халикяз, излез да видим твоята красота! Тя била много умна и още на първия от дошлите герои казала: да станеш на камък! Той станал до пояс на камък. Втори път извикал: Халикяз, излез да видя твоята красота! – На камък да станеш! Той се превърнал на камък до колене. Трети път извикал: Халикяз, излез да видя твоята красота! – На камък да станеш! Той цел се превърнал на камък. Така се превръщали на камъни един по един, всички млади момци, които идвали да ѝ предложат ръката си, докато цялата местност била покрита с камъни – все от тези велики герои – и тя останала да си живее спокойно в тази местност. Питам сега: какво искал да изрази този, който създал този митологически разказ, още недовършен напълно, с избягването на тази мома от дома ѝ, и затварянето ѝ в това подземие? Защо тя станала причина тези млади герои да тръгнат подире ѝ да я търсят? Този философ или баснописец в своя разказ е скрил една велика Истина, която само разумни хора могат да разберат. Всеки човек в света, който иска да съществува, трябва да разбира положението, което Христос изказва в стиха: „Къща, съградена на канара, на камък, не се разсипва; къща, съградена на пясък, се разсипва“. Какво искала да каже тази красива мома на всеки млад момък, който идвал да я търси с думите „на камък да станеш“? Тя искала да му каже: ти можеш ли да съградиш своята къща на камък? Ако той разбираше тези нейни думи, щеше да им въздейства и нямаше да стане на камък. Но като не разбираше, той стана на камък.

И действително, в сегашната наука, по закона на внушението, краката на човека може да се превърнат в камък. Гръбначният стълб на всеки човек, днес може да стане толкова корав, че да носи на него желязо, без да се счупи. Чрез закона на внушението човек може да стане твърд като желязо. Онзи, който го е втвърдил, пак по закона на внушението, може да го направи толкова мек, че от най-малкото бутване да усеща страдания. Това са само прояви в съвременната наука. Някои казват, че внушили някому да направи това, или онова нещо. Не, това са велики закони, които действат в нашия умствен свят, и ние трябва да знаем, как да съградим живота си разумно. Следователно, ако ти отхвърлиш от себе си онзи Божествен закон, онзи Божествен морал и приемеш, че всичко в света е глупаво, ти сам си внушаваш и един ден ще направиш от себе си един глупак. Ако кажеш, че всички хора са глупци, и ти ще станеш като тях. Помни, че ти трябва да мислиш за хората, че са благородни. Ти трябва да мислиш за човешките души, че са разумни, само че в проявата си като хора те вървят по един крив път, заблудили са се. И тъй, когато ти казваш, че всички хора са глупави, то подразбира, че само ти си умен човек, нали? Че ако Бог създаде всички тия хора, с които ние можем да се споразумеем, то как може да са глупави? Ако аз мога да се споразумея с вас, като ви говоря една Истина, то и всички вие помежду си можете да се споразумеете, може да се разберете. Ако ние можем да живеем индивидуално, ако можем да живеем един възвишен живот, ще можем да минем през всички изпитания, ще надделеем себе си, ще преодолеем над смъртта. Защото, ако човек не може да преодолее над смъртта, ако не може да я хване за гушата, това е робство.

Първата задача в живота ни е да хванем смъртта за гушата, да водим сражение с нея и да я победим. Как? Писанието казва, че Христос победил смъртта. Онзи, който не разбира закона, казва, че като дойде Христос на земята, смъртта и Него хвана. Да, но Писанието казва, че Бог Който живееше в Христа, Го възкреси, че Бог живее в него. Ние казваме: аз трябва да живея за себе си. Никой не може да живее за себе си. Да живея за себе си, значи да имам в себе си туй великото, Божественото, да съзнавам, че съм човек, че Бог живее в мене, да взимам участие в този творчески принцип и да се интересувам от всичко, което става не само по земята, но и по слънцето, и по целия свят, навсякъде изобщо. Някой казва: не ме интересуват другите. Какво те интересува тогава? – Да се оженя млад, да намеря някоя богата мома, с парички, с хубава къща; после, да си родя няколко деца, да ги пратя в странство да свършат някоя наука и след това да ги назначи някъде чиновници. И след всичко това, той мисли, че е човек, създаден по образ и подобие Божие. Ами онази птица, която също като тебе живее под слънцето, не е ли свършила толкова работа, колкото и ти? Казвате: ами ние трябва да се грижим за себе си! Че кой не се грижи за себе си? Аз наблюдавам всяка сутрин у нас в двора птиците. Най-първо, като стане птичката сутрин, тя не се мие веднага като човека, но започва да си търси храната. След като се наяде, втората работа на птичката е да си направи тоалета. Започва да се чисти, да си глади перцата. Като си направи тоалета, третата работа е да си намери място за леговища. Като си намери и леговище, вече е доволна. И птиците правят такива разузнавателни експедиции, както и хората. Те изпращат 2–3 птици да обикалят, да видят, де има хубава вода, някой чист извор, де има хубаво грозде, хубави ябълки, круши и като разгледат цялата местност наоколо, отиват да съобщят на останалите. И те, като един рояк, всички заедно отиват в откритата местност. Казват: птиците не разбират нищо. Как да не разбират? – Много добре разбират. Ние, които сме създадени по образ и подобие Божие, мислим ли, че като родим 2–4 деца и ги отгледаме, сме изпълнили волята Божия? – Не. Първото нещо, което се казва в Писанието е: „Придобийте разумния принцип, а след това завладейте земята, плодете се и размножавайте се!“ Под тия думи, да завладеят земята, да се плодят и размножават, се подразбира проявлението на човека в неговото множество така, че във всички хора да вижда своето проявление. Един ден, като се събере човек в своя плод, да вижда, че плодът на всички хора е у него. След това, да вижда, че всички хора могат да се съберат в неговото тяло. И тъй, всички души могат да се събират в едно тяло. Както в моето тяло се събират милиарди същества, така и в света могат да живеят много хора заедно. Всички хора на земята могат да се съберат в един общ организъм. Този организъм наричат организмът на големия човек, на великия човек, на космическия човек, наречен Адам Кадмон в когото нищо не умира, но всичко се изменя. Той взима грижата за всички същества, които съставляват неговия организъм.

Та сега, при тези условия, в които живеем, благото на един народ зависи от индивидите, които го съставляват. Във всеки индивид, във всяка душа трябва да има този мощен стремеж – да бъде разумна.

Писанието казва: „Той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън“. Кой ще ви кръсти? Йоан кръсти Христа с вода, но отпосле кръстиха Христа отгоре с Дух. Значи, не е един кръстникът, който кръщава. Онзи великият, Който създаде света, Той кръщава и казва: „Твоето име отсега нататък е следното“. Той ти дава цялата програма на твоя живот, какво трябва да вършиш. Тъй, както ме слушате, вие казвате: а, животът е много строг. Не, велик е животът! Ами че ако ти знаеш да свириш хубаво, това не е ли живот? Ако ти знаеш да рисуваш хубаво, това не е ли живот? Ако ти знаеш да отглеждаш лозите и да ги използваш разумно, това не е ли живот? Да имаш лозе, градина и да ги отглеждаш добре, а не тъй както сега ги обработваш, за да ги използваш само, това не е ли живот? Да обработваш лозя, това е добре, но трябва да знаеш изкуството да правиш техните сокове сладки, а не да ги превръщаш във вино. Ако можехме да задържаме всички тия плодове отгоре на дървото, не щеше ли да бъде живота ни по-добър? И ако всички ние, мъже и жени се съберем в един дом, и прекараме живота си разумно, в любов, не щеше ли да бъде това нещо по-хубаво? А сега, хората се измъчват в домовете си, кой да бъде първият, кой да бъде господарят. Все ще има господар и слуга. Някой път, обаче, господарят става слуга, и слугата става господар – това зависи от условията.

Аз ще ви приведа един пример, който и друг път съм привеждал, за онзи англичанин лорд. Един английски лорд пътува към Австралия с дъщеря си и с един от своите верни слуги. Във време на пътешествието става едно корабокрушение, и той, с дъщеря си и слугата си едва успяват да се спасят на един от островите на Велики океан. Слугата имал в себе си една малка торбичка с няколко житни зрънца. Като излезли на този остров, рискували да измрат от глад, понеже нито лордът, нито дъщерята могли да работят. Само слугата знаел да работи, затова веднага разорал част от земята, посадил житните зрънца и в скоро време те дали своя плод. Цели десет години прекарали на този остров, през което време слугата заповядвал, той бил господарят, а лордът и дъщерята били слугите. След десет години се връщат в Англия, и тогава слугата станал пак слуга, а лордът станал господар. Такова било положението, което заемали те в света. Нима онази майка, която служи на своето дете, не е слугиня? Детето заплаче в 12 ч., в 1 ч. и казва на майката: стани? – И тя става. Едно малко дете в къщата заповядва и на майката, и на бащата, и на брата, и на сестрата – на всички, които са наоколо него. Защо? Голям ли е този господар? – Не е. Един ден детето става слуга, бащата става господар. Единственото разумно нещо е да имаме този Свети Дух в себе си, да имаме този разумен живот и да разберем, как трябва да поправим живота си. Ние очакваме за в бъдеще да дойде някой да ни спаси. Казваме: все трябва някой да спаси света. Преди 2,000 години дойде Христос да спаси света, но от там насетне дойдоха и нещастията. Кои не дохождаха да спасят света, но спасиха ли го? В Индия дохождаха и Кришна и Буда но спасиха ли го? – Не го спасиха. Между мохамеданите дойде Мохамед. Спаси ли света? – Не го спаси. Ние казваме, че еди-кой си дошъл да спаси света. Не, спасението на света още не е дошло; за сега се приготовляват само условията за това спасение. Когато всички хора приемат великия Дух в себе си, тогава ще дойде спасението. И сега нас ни заблуждават, като казват, че тези, които са на земята, още не са спасени, а онези, които са в онзи свят, са спасени. Запитала овцата де са моите деца, де са моите агънца? Казали ѝ: те са на онзи свят, много добре са там. Излъгали я. Какъв ти онзи свят са видели? Те са в червата на някого натъпкани. Ние не вярваме на такива философи. Ние не искаме да ни направят на жамбон и да ни пратят в онзи свят. Онзи свят е тук. Аз бих искал да видя спасението на хората в онзи свят. Ако спасението можеше да стане на онзи свят, великите учители нямаше да слизат на земята. Понеже те идват на земята, тук трябва да бъдем спасени. Ние искаме, дето живеем, там да бъдем спасени. Някои от вас ще кажат: моето верую, моите познания, моето положение в света не ми позволява да приема това нещо. Твоето верую? Че какво верую имаш ти? – Аз вярвам в един Бог. Много добре. – Аз вярвам, че Бог е в три лица. Първото лице на Бога е Любовта, проявена в живота; второто лице на Бога е Мъдростта, проявена в знанието; третото лице на Бога е Истината, проявена в свободата – на всички хора еднакво трябва да се даде свобода. Като казваш, че вярваш в един Бог, тури ли това троеличие на Бога в своя живот? Имаш ли живот, знание и свобода в действията си? Следователно, чрез твоя живот, чрез твоите знания ти никога не трябва да противодействаш на Божественото, а да бъдеш в хармония с него. Туй разбирам под вярване в Троеличния Бог.

Казва се в Писанието: „Ще ви кръстя с Дух свят“. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да възприеме този Божествен Дух. Когато човек дойде до това състояние, от душата му ще падне един голям товар, ще почувства голяма лекота. В ума му ще просветне голяма светлина. Представете си, че вие които ме слушате, казвате: дали това нещо е вярно, или не? Изпитвате ли лекота? Имате ли светлина в ума си? Нямате ли тези неща в себе си, каквито доказателства и да ви привеждам, все ще има у вас едно съмнение. Ако днес ви нахраня много добре, ще си кажете: да днес ни нахрани добре, утре може да ни натири. Утре пак ви нахраня. Ще се усъмните за следващия ден. Съмнението върви всякога в стъпките ни. Целият живот е пълен със съмнения. Вярваме ли ние в Бога, Който ни е дал живот? Вярването ни в живота ние обясняваме по разни начини. Казваме, че природата ни е дала живота, родителите са ни дали живота, а това, че Бог ни обича, че Бог ни е дал живота, че Бог ни е дал всички блага, отричаме. И всички криви тояги, всички криви заблуждения на площадните философи в света, отдаваме все на Бога. Една сестра казва: всичко е от Бога! Добре, ако действително всичко е от Бога, тогава защо ме критикувате. Значи, каквото и да говоря аз, каквото и да върша, то е все от Бога. Ако мислите така защо ме критикувате? Казвате: ами защо се обхождаш така? Обходата ти не е Божествена. Значи, щом върша нещо по вашата воля, то е по Бога; щом върша нещо по моя воля, не е по Бога. Това не е философия. Щом казвате, че всичко е от Бога, тогава, каквото и да върша, и по ваша воля, и по моя воля, според вас, все трябва да е от Бога. Ако между твоята воля и моята воля има дисхармония, Бог е отвън; ако между твоята воля и моята воля има съгласие, Бог е отвътре. Той е третият между нас. Ако между твоята любов и моята любов се заражда една омраза, едно състезание, Бог е отвън; ако между твоята любов и моята любов става едно сливане, ако се образува едно цяло, Бог е отвътре. Ако между твоето знание и моето знание има една дисхармония, едно състезание и не можем да се разберем, ние сме на ляво от Бога, Бог е вън от нас; ако между твоето знание и моето знание има едно съгласие, Бог е отвътре. Следователно, във вътрешната хармония се явява Божественото. Когато Божественото се яви в човека, той става мощен силен. Аз следя това нещо. Ако някой от вас само за един момент би почувствал Божието присъствие, тъй както го разбирам аз, тъй както съм го изпитвал, то ако мръднете само пръста на ръката си в една разярена тълпа, която върши хиляди престъпления, всичко ще замлъкне, всичко ще утихне. Ако в този момент се намерите пред една 100,000-на армия, добре въоръжена с топове, пушки, и вие само помръднете пръста си, всичките топове ще млъкнат. Такова велико нещо е Божественото, което работи в света! Не мислете, че Бог, Който се проявява в света, е нещо слабо. Не, Бог вижда, разбира нашите глупави разсъждения, нашата площадна философия и само се поусмихва, т.е. ще ме извините, че употребявам този израз за Бога. Това е само един символичен израз. Бог не се усмихва, в Него има нещо велико! Той като вижда, че някой се мисли за голям философ, изпъчил се, едва ли може да дигне на гърба си 100 кг., казва: ако на гърба на това дете бих турил цялата земя, какво ли би станало с него? Когато някой каже, че е герой, аз считам, че трябва да е в състояние да носи цялата земя. Герой, който може да носи цялата земя на гърба си, аз считам, че е герой от трета степен. Този пък, който може да носи на гърба си цялата земя, слънцето и всичките му спътници, считам герой от втора степен. Този, който може да носи на гърба си цялата земя с десет слънца и спътниците им, той е герой от първа степен. Питам: ако сте герой в България от първа степен, можете ли да носите земята с десет слънца и спътниците им на гърба си? – Не мога. Тогава ти не можеш да разрешиш най-важните въпроси в живота. Аз който мога да нося земята на гърба си, казвам на българите: слушайте вие може ли да се примирите? Кой си ти? Тебе ли ще слушаме? Щом не ме слушате, ще разтърся земята. След като я разтърся 4–5 пъти, след като унищожа тия ваши пушки, топове, пак ще ви питам: ще ме слушате ли? – Ще слушаме. Как няма да слушате? Ще слушате, и оттатък ще минете. Ще кажа: слушайте новото учение! От сега нататък не се позволява на хората да се бият. Защо? – Ще разтърся земята. Така бих постъпил, ако бях един от третостепенните герои. Казвате: къде са тези герои? Ще дойде един от тези герои, които могат да носят земята на гърба си. Този герой ще оправи света. Този герой се приготовлява сега, и всички ясновидци виждат, че турят земята на гърба му. Вие ще видите този герой и ще знаете името му. Като дойде този герой, ще кажа на хората: Господ ми каза от сега нататък да живеете в мир и съгласие. „Да живеете в мир и съгласие“. – Това е учението на великите Учители от памтивека и до сега. Като се разтърси земята, всичко ще разберете. Това нещо ще бъде, и всички ще го видите. Като го видите, всички ще поумнеете. От сърцето ви ще изчезне старата култура на орела; всички ще станете гълъби и с крилете си ще се дигнете из въздуха. Ако сте змии, всички ще бъдете смазани на каша в дупките си; ако пък сте гълъби, ще хвръкнете и Господ ще каже: ето моите умни деца! Затуй ви казвам сега, че на всички ви трябва да израстнат крилца.

Той ще ви кръсти с Дух свят, с туй разумното великото. Ние трябва да вярваме в това! Първото нещо в света е човек да разбере и да опита Любовта. С Любовта трябва да направим един велик опит, но не трябва да се боите и да казвате: какво ще бъде положението на България? Какво ще бъде с човечеството? – Какво ще бъде положението на обществото? – Какво ще бъде положението на България, какво ще бъде положението на вашия дом, това са второстепенни въпроси. Важното е, какво ще бъде с нашата душа. Това е великият въпрос, който трябва да разрешим не само за себе си, но и за всички други души. Въпросите за човечеството, за България, за обществото, за дома ни, това са въпроси, които от хиляди години се разрешават и които не са разрешени и до сега. Щом, обаче, разрешите въпроса за вашата душа, тогава ще раздават на всички ви съответните партитури и всеки ще влезе в оркестъра и ще започне направо да свири – ще знае своята част. Затова днес се проповядва на хората разумния живот.

„Той ще ви кръсти с Дух Свят и с огън.“ Огънят е едно велико благословение, едно пречистване. Всички трябва да се подигнем! В какво? – В Любовта. Всички трябва да просветнем! В какво? – В Мъдростта. Всички трябва да се разширим! В какво? – В Истината. Няма ли да бъде хубаво, като се срещнем да се познаем? Вие казвате, например, че ме познавате. Но ако ме срещнете след 20 години, и аз съм хвърлил брадата си, изглеждам 25 годишен, вие дори няма да подозирате, че това съм аз. Ще кажете: дали е той, или не? Вие казвате сега, че се познаваме. Не, не се познаваме. Нашите костюми постоянно се менят, понеже сме на сцената, а това го изисква тази пиеса на живота. И тия, които са публика, по същия начин, са различно костюмирани и често менят костюмите си. Нашите костюми съответстват на това, което е написано върху тях. Един ден, когато излезем вън от театъра, дето нещата не са написани, ние ще се явим в истинската си форма, която не се мени. Тогава ще се яви Божественото. И тъй, човешкото трябва да се снеме, да се види онова великото, Божественото. Виждаш някой човек навъсен, сърдит, недоволен е от нещо. Някому устата се изкривила, една изкривена усмивка се носи по лицето му; някому очите се изкривили; някому ушите разхвърлени на една, или на друга страна. И след всичкото това казват: красив човек е този! Не, ушите трябва да бъдат на мястото си – Мъдрост трябва да има у човека. Носът трябва да бъде прав, на мястото си да е – трябва да мирише човек само хубавите работи. Човек не трябва да прилича на орела. Защо ноктите на краката в орела са закривени? Защо яде мърша. Той хем с краката си, хем с клюна си я разкъсва. Като забие клюна и ноктите си, нищо не остава от жертвата. Не, прав нос ще имаш. Какъв е клюнът на гълъба, завъртян ли е? – Прав клюн, прав нос трябва да имаш, а не завъртян надолу. Закривеният надолу клюн или нос означава песимизъм. Очите ви, които изразяват Истината, трябва да бъдат отворени, всеки да познае, че сте човек на когото може да се разчита. Като срещнеш човека, да знаеш, че той ти е брат. Всеки за себе си трябва да каже: харесвам очите си, харесвам носа си, защото съм Божествен. Всеки сам себе си трябва да харесва. А сега вие се погледнете и казвате: не се харесвам. Не, ти ще измениш условията на живота си, ще бъдеш доблестен поне като гълъба. През хилядите години, през които е минал той, и при добрите, и при лошите условия на живота си, не е ял месо. Колкото пъти и да са го учили да яде месо, той все казвал: не, аз имам убеждения! Така и ние трябва да казваме: аз имам убеждения, служа на Бога на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта, не искам да ям месо. Ще бъда гълъб, няма да върша престъпления. Ама ще ви колят хората! Нима не колят орлите? Ама вълк трябва да бъдеш! Нима вълците не ги убиват? Нима вълците не умират? Ама мечка трябва да бъдеш! Нима мечките не умират? Ама силен като лъв трябва да бъдеш! Нима лъвът не умира? Оставете тази площадна философия! Ако трябва да бъдеш лъв, бъди, но лъв на Любовта, лъв на Мъдростта, лъв на Истината, лъв на Правдата, лъв на Добродетелта. Такива велики лъвове трябва да има! Такива лъвове трябва да бъдете всички!

И ако трябва да бъдете орли, бъдете орли на Любовта, орли на Мъдростта, орли на Истината, орли на Правдата, орли на Добродетелта. Това значи да се кръстите от Дух Свети, да се кръстите в Истината. Такива лъвове аз бих желал да бъдете! Не от онези лъвове, които прескачат в кошарите вътре! Не от онези орли, които слизат от небесните височини в някой двор, да сграбчат някоя кокошка, някое пиле или някоя дребна домашна птица. Не, не, идейни орли трябва да бъдете – орли на високата мисъл в света! Да имате широкия простор на орела, царят на птиците, но в този цар да има доблест! Има такива орли в света.

„Ще ви кръсти с Дух Святи.“

Сега, мнозина от вас ще се кръстите. Някои от вас сте кръстени, но вие още не знаете. Така и детето, колко време след като го кръстят, си знае името? Детето го кръщават на първия, втория или на третия месец, но едва след 2–3 години си знае името.

Та вашият кръстник трябва да дойде, да ви каже какво ви е името. След като ви кръсти, трябва да знаете, каква е Божествената програма и да живеете според нея, да живеете според живота на гълъба, според Духът Святи. Тогава ще минете в нова фаза, ще бъдете хора, създадени по образ и подобие Божие и Господ ще каже: „И видя Господ, че всичко, което е направил този човек е добро, защото е положил Неговия закон, законът на Любовта“.

''Беседа, държана от Учителя, на 12 април [[1925]] год. в гр. София.''

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...