Jump to content

07_1 ЕВА / ГРЕХЪТ СЕ ДЪЛЖИ НА ВЪТРЕШНАТА ЖЕНА, КОЯТО Е ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК


Recommended Posts

Е В А

 

ГРЕХЪТ СЕ ДЪЛЖИ НА ВЪТРЕШНАТА ЖЕНА, КОЯТО Е ВЪВ ВСЕКИ ЧОВЕК

 

“Жената да учи мълчаливо, с всяко покорство”(I Тим. 2:11). Защо жената трябва да мълчи? – За да мисли. Изобщо човек мисли само в мълчание… “А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа, но да е в мълчание”(I Тим. 2:12). Който не разбира Писанието, търси причината за злото и за греха все в жената. Вярно е, че първата жена съгреши, но не външната! Грехът се дължи на вътрешната жена, която е във всеки човек. Сегашната жена е дете на миналото. Следователно тя се явява като последствие от живота на първата жена, която лесно се поддала на греха. Човешкото сърце представлява вътрешната жена. За това сърце именно се казва в Писанието: “Разтле се сърцето на този народ.” Преведен с други думи, този стих означава: развратиха се жените на народа. Ще кажете, че външните условия са причина да се проявява човек по един или друг начин. Всъщност външните условия са причина да прояви човек онова, което се крие дълбоко в него. Наистина всеки човек избира такава среда за живеене, която отговаря на неговия вътрешен стремеж. (132, с. 3)

 

Какво ще разберете, ако ви кажат следните думи: “Не туряй край на нещата!” Бог казва за Себе Си: “Аз съм алфа и омега, начало и край на нещата.” Какво ще разберете от думите: “Това, което е възможно за Бога, е невъзможно за човека. И това, което е възможно за човека, е невъзможно за Бога.” На вас ще ви се види чудно как така Бог, Който е създал цялата вселена, да се намира пред невъзможност да направи нещо, което човек може да направи. Много естествено! В правене на грях, на престъпления човек е всесилен. Обаче за Бога е невъзможно да греши. Силата на човека в правене на грехове го обезсилва за доброто. Безсилието на Бога в правене на грехове Го усилва в правене на доброто. Всяко нещо, което Бог прави, е без край. “Аз съм алфа” – това се отнася до Бога. “Аз съм омега” – това се отнася до човека. Буквата “м” в думата “омега” означава материалния свят, който създава противоречията и греха в света. Буквата “м”, обърната надолу, означава “w” – знак на противоречие. Ева произлезе от Адама. Със създаването на Ева се създаде и противоречието. Това показва, че противоречието не произлиза от Бога. (130, с. 194)

 

Да вземем за пример въпроса с човешките нещастия. Религиозните намират причината на нещастията в грехопадението. Но описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за деца, но не и за възрастни. Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е била един от много учените адепти на Черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това е пак символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение. Причината за съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с Първичната мисъл и от това започват сегашните страдания. Защото тези същества са предали своята нечистота на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях. Затова именно страдат хората – от тази нечистота, от тази низша енергия, която даде друга насока на човешкото развитие. Нечистото от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората. И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка. (7, с. 134)

 

Сега диагнозата. Казва: “Неспокоен съм.” – Нечист си. – “Недоволен съм от живота.” – Нечист си. – “Мене не ми се живее.” – Нечист си. – “Искам да умра!” – Нечист си. Ако искаш да живееш, трябва да бъдеш чист. Ако не искаш, нечистотата в живота ти ще донесе смърт. Крайният предел на нечистотата е смъртта. И тогава аз ви казвам: прегрешението на Ева беше там, че като й дадоха плода, не го уми. Нечистотата влезе вътре в човека. Тя изяде плода нечист и следователно стана нечиста. Че вие имате желание – това е един плод. Желанията в света са, които създават нещастия на хората. Едно желание е плод на забраненото дърво. Че днес вие имате едно желание от дървото на познанието на доброто и злото! Тогава същият адепт казва и на вас: “Ако ядете от плода на това дърво, като Бога ще станете.” Като хапнете, освен че като Бога няма да станете, но извън рая ще излезете и в живота, каквото имате, ще изгубите – знание, богатство, здраве – всичко ще изгубиш… Та казвам: най-първо трябва да се освободите от всички нечисти желания в живота си, защото падението на човека седи в желанията. Сега едно определение помнете: щом си недоволен, нечист си. Тогава лечебното свойство е да станеш чист. (32, с. 185)

 

Важно е защо хората грешат. Първият човек е създаден праведен. Коя е вътрешната причина за първия грях? Казвате, че причината за грехопадането се крие в Ева, понеже яла от забранения плод. Коя е била подбудителната причина, поради която Ева яла от забранения плод? И да знаете вътрешната причина, вие няма да се ползвате. Има смисъл да знаете нещата само тогава, когато се ползвате от това знание. Какво ще се ползвате, ако знаете кой е убиецът на дадено лице? Мислите ли, че в случая можете да помогнете с нещо? На убития не можете да помогнете с нищо, но и на убиеца не можете да помогнете. Веднъж направено едно престъпление, мъчно можете да го изправите. Сам човек не може да изправи погрешката си. Защо? – Не знае начина и закона, по който може да я изправи. Начините и законите за изправяне на погрешките са в Бога. Следователно само Бог може да ви покаже начин за изправяне на погрешките ви. Като не може сам да изправи погрешката си, човек се обезсърчава и казва: “Има нещо непоправимо в мене.” Не, всичко е поправимо, но човек трябва да работи в съгласие с Божествения Дух. Докато работи сам, докато е в противоречия, човек всякога ще се блъска в своите погрешки, в своите болезнени състояния. (41, с. 276)

 

Днес много хора се съмняват в Божествения произход на Христа, а всъщност трябвало по-рано да се съмняват. Първите човеци още е трябвало да се усъмнят и да не вярват на дявола, който ги изкуси в райската градина. Тогава те му повярвали, а когато дойде Христос, не повярваха. Защо? Защото много се наплашили. И когато Христос дойде на Земята, те казали: “Веднъж се излъгахме, вече не вярваме на никого.” – Не, човек може да се излъже само веднъж. Втори път той не може да се лъже. Когато дяволът дойде втори път при вас и ви кара да ядете от забраненото дърво, вие трябва да му кажете: “Първо ти яж от тези плодове, а после и аз ще ям.” – Нека той яде, а вие гледайте само как яде и какви са резултатите на това ядене. Мнозина оправдават греховете си с дявола. Не, човек сам греши, и то по единствената причина, че е лаком. Лакомията е причина за греховете на хората. Те искат повече, отколкото им е определено. Някога дяволът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото му трябва, и той съгрешил. Грехът в света дойде от ангелите. Първо те изгубиха своята чистота, заради което ги вързаха. Защо ангелите са съгрешили, защо дяволът е дошъл в света – не знаете, нито можете да разберете. Един ден тия въпроси ще станат ясни. Засега, обаче, по тях трябва да се мълчи. (36, с. 127)

 

Дето има единство на съзнанието, там грях не съществува. Дето има пропукване на съзнанието, там грехът съществува. Когато човек се раздвои в любовта си, едновременно с това той се раздвоява и в съзнанието си. Раздвояването на съзнанието пък е причина на пропукването му. За пример, обиквате една жена, но след време обиквате и втора. Това раздвояване на любовта внася пропукване на съзнанието ви. Като женени за една жена вие се смущавате от това, че обиквате втора жена. Казвате, че сте сгрешили, защото сте обикнали още една жена. Грехът е причина за пропукване на човешкото съзнание. Прегрешението на първите човеци се дължи на непослушание. Когато черният адепт се обви около дървото на забранения плод, Ева трябваше да му каже: “Ние не търсим външно знание, но вътрешно. Ние търсим абсолютната вяра, която почива на опит и знание, а не вяра без опитности. Ние искаме да изучим живота така, както Бог се изявява в него.” Това е истинско знание!(36, с. 109)

 

Хората умират от обикновените, от лесните работи. Например, когато видя плода на забраненото дърво, Ева намери, че е много лесно да откъсне този плод и да се хапне от него. Каква философия има в опитване плода на едно дърво? При това какви последствия може да носи след себе си този опит? Това дърво не беше външно, то съществуваше главно в първите човеци, а после вече имаше отражение и на физическия свят. Дървото на желанията се крие в самия човек. Когато еврейският език се изучава кабалистически, какво означава думата “пожелание” в този език? Мойсей казва: “Не пожелай!” Какво да не желаеш? – Не желай това, което причинява смърт. Някой казва: “Аз искам да умра!” – Много лесно! Яж от забранения плод и ще умреш. Когато някой казва, че иска да умре, аз подразбирам, че той има желание да яде от забранения плод. Той седи при това дърво и се разговаря с черния адепт, който го уговаря да яде от плода на забраненото дърво, за да стане велик като Бога. Същият човек казва: “Аз не съзнавам всичко това, не подозирам даже, че такава мисъл се крие в мене.” – Да, ти не съзнаваш, но вътре в тебе се крие Един, който всичко съзнава. Той е твой господар, а ти – негов слуга. Змията, която караше Ева да яде от плода на забраненото дърво, предварително знаеше какво ще стане. Ева, обаче, в първо време нищо не знаеше, но като излезе от рая, тогава научи каква грешка е направила. Като съзна грешката си, Ева изпадна в голямо противоречие и започна да страда. Змията казваше на Ева: “Бог знае, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще бъдете подобни на Него, затова забранява да ядете от него.” Думите на змията внесоха в ума на Ева голямо противоречие. На човешки език казано: съзнанието на Ева се раздвои. Когато при една добра мисъл в човешкия ум се вмъкне и една лоша, последната създава в съзнанието му раздвояване. При това положение човек започва да се бори, след което една от двете мисли издържа борбата. Ако лошата мисъл е надвила, добрата отстъпва; ако добрата мисъл е надвила, лошата отстъпва. Силата на човека се заключава в това именно, да даде място на добрата мисъл в себе си да живее. (148, с. 62)

 

“Където са двама или трима, там съм и Аз.” Кои са двамата? – Човешкият ум и човешкото сърце. Значи там, където са умът и сърцето, ще дойде и Бог между тях. В случая Бог представлява разумната човешка воля. Ако умът и сърцето са в съгласие, разумната воля ще се прояви. Без участието на ума и на сърцето волята създава нещастия и страдания на човека. Тази воля наричаме неразумна, невъзпитана. Ето защо умът и сърцето трябва да бъдат в съгласие, да призоват Бога между тях, да възпитат волята. Когато Ева яде от забранения плод, умът и сърцето й не бяха в съгласие, поради което и Бог не беше между тях. Ева се поддаде на подтика на своята неразумна воля и сгреши. И до днес още човечеството носи лошите последствия на неразумната човешка воля. И тъй, не оставяйте в себе си нито една неизправена грешка. Една неизправена грешка води след себе си много грешки. Те се размножават като паразитите. За да изправяте грешките си, сложете ума и сърцето си на работа. Обикнете Господа с цялото си същество. Започнете да работите по нов начин и животът ви ще се нареди добре. Помнете: бащин дом е цялата вселена. Бащин дом е Слънчевата система. Бащин дом е цялата природа. Бащин дом е цялата Земя. Бащин дом е всичко видимо и невидимо. (31, с. 206)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...