07_2 ЕВА И ЗЛОТО

[Albena]

ЕВА И ЗЛОТО

 

Двойката е жената, т.е. число на примирение. Значи само жената може да примири двама мъже. Тя е дошла на света да примирява. Злото съществувало преди жената. Ще кажете, че жената е създала злото. Така мислят децата. Да се мисли, че жената е донесла злото в света, е толкова вярно, колкото е вярно твърдението, че децата идат от реката. Така говорят бабите на децата. Също бабите казват, че жената донесла злото в света. Това не е нито философски, нито научен извод. Простият, невежият казва, че ако жената не беше дошла на Земята, нямаше да съществува злото. Всъщност жената дойде в света, за да примири двама души. Имаше борба между Адам, когато беше в рая, и змията, която отпосле се яви. Тя беше човек, който дойде при забраненото дърво. Ако Ева не беше там, щеше да има голяма борба между двамата. Вторият дойде с оръжието си, но като видя Ева, сложи оръжието и започна да се разговаря с нея кротко, меко. Той каза: “Аз нямам лошо намерение. Готов съм на всички услуги; на ваше разположение съм.” По този въпрос дотук ще спра, по-нататък не искам да отивам. Една българска пословица казва: “Ела зло, че без тебе по-зло.” Значи трябваше да дойде Ева на Земята, за да се избегне по-голямото зло. (1, с. 182)

 

Защо съществува злото? – Защото е свободно. Доброто и злото имат абсолютна свобода. От човека зависи кое от двете да приеме в себе си – доброто или злото. Божественото в човека се стреми към свободата на доброто. Който даде път на Божественото в себе си, той върви по пътя на доброто; той е направил истинския избор. Адам и Ева сгрешиха, защото пожелаха да познаят доброто и злото. Когато змията влезе в рая, тя каза на Ева: “Ако ядете от забраненото дърво, ще станете като Бога.” Не, човек влезе в рая, за да научи законите на доброто. Чрез тях той ще се справи със законите на злото. (1, с. 219)

 

Като не разбират причините на злото, мнозина ги търсят в дявола и него считат виновен за всичко. Те не са прави. Дяволът е внесъл стремежи и желания в хората да постигнат велики неща, да станат господари на света. Някои майки и бащи са заели тези служби по подтик, внесен пак от дявола. Много хора са станали учени, музиканти все по същата причина. Красиви неща е създал дяволът, затова не трябва да го обвинявате. Той каза на Ева, че ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане силна като Бога. Ще кажете, че той е виновен за падането на човечеството и за съгрешаването на първите хора. Вината не е в дявола, но в Ева. Тя трябваше да го попита по кой начин да изяде плода. Дяволът учи хората на нещо, но те трябва да го разбират. Ако не разбират, нека питат, но да не бързат да прилагат учението му. (96, с. 168)

 

Една от причините за смъртта в живота е тщеславието. Когато черният адепт видя Ева в райската градина, той й заговори за големите възможности. Каза й, че ако яде от плода на забраненото дърво, ще стане като Бога – учена, силна, красива, целият свят ще говори за нея и ще й се кланя. Така се събуди тщеславието на Ева. Тя пожела да придобие тези качества и яде от забраненото дърво, а след това даде и на Адам. Така именно смъртта влезе в живота. (96, с. 230)

 

Жените казват: “Мъжете трябва да се поправят.” – Не, жените трябва да се поправят. Мъжете казват: “Жените трябва да се поправят.” – Не, мъжете трябва да се поправят! Ще кажете: “Кой по-напред трябва да се поправи?” – Който се надпревари да стане слуга. Жената, като излезе от реброто на мъжа си и като видя, че няма много знания, пожела да има такива и затова продаде своята чест. За големство тя продаде честта си в рая, и то само за една ябълка. Вие ще се оправдавате и ще казвате: “Ама тя била излъгана”, и т.н. Не, първата ваша майка, тази първа кокона в рая, беше господарка там и не беше научила закона на слугуването. В първоначалния език думата “Ева” значи наука за малките величини. Господ й беше определил да изучава науката за малките величини, но тя не беше доволна и каза, че ще учи големите величини и ще покаже на този хапльо, от когото е направена, че не стои по-долу от него. Но и двамата излязоха от рая. (9, с. 127)

 

С явяването на мъжа в света се явило доброто; с явяването на жената се явило злото. Това не значи, че жената е самото зло! Когато някой изкопае дълбок кладенец, е добро нещо, но ако мине човек край кладенеца и падне в него, той може да счупи крака си. В този смисъл жената е дълбок кладенец, в който всеки може да падне, да счупи крака си или да се удави. Минава ли покрай кладенец, човек трябва да бъде внимателен. Пък и кладенецът трябва да бъде затворен! Остане ли отворен, непременно някой ще падне в него и ще пострада. Само разумният, посветеният човек може да влезе в кладенеца, да черпи от него вода. (34, с. 181)

 

Много от сегашните хора имат особено възпитание – Евино. Откак влезе първият учител в рая, дойде заблуждението. Той заблуди жената, като й каза: “Не трябва много да работиш, не ти трябва много знание. Достатъчно е да изядеш един плод, за да придобиеш изведнъж истинско знание, да придобиеш и безсмъртие.” Жените и досега вярват в думите на първия учител. Те предадоха това учение на мъжете. И те вярват в него. Има два порядъка в света – Божествен и човешки. Божественият порядък се познава, след като го приложиш. Невъзможно е да го познаеш, без да си го приложил, без да направиш нещо за него. Човешкият порядък обаче се познава преди да си го приложил. Хората са наплашени от човешкия порядък, от човешките работи. Те казват: “Ние знаем човешките работи, опитали сме ги.”(54, с. 63)

 

Всяка жена има по един мъж в ума си, когото търси. Тя търси оня, когото Бог е определил за нея. – “Обичат ли ме хората?” – Само Един може да те обича. Ти Него трябва да намериш. – “Кой е той?” – Той е Оня, Който те е създал. Погрешката на Ева се заключава именно в това, че тя искаше да има двама приятели да я обичат. Тя не се задоволи само с Адама, който й беше определен от Бога. Адептът дойде при Ева и каза: “Твоят другар не е учен, в него няма никаква философия. Той се занимава със зоология, дава имена на животните. Каква наука има в това, да даваш име на заека, на коня, на вола? Виж, твоята наука е друга. Ти се занимаваш с растенията и цветята, изучаваш ботаниката. Приятелят ти, вместо да оцени твоята работа, взима от твоите плодове и ги дава на животните. Ти ще разбереш каква сила се крие в растенията.” Питате ме: “Ти там ли беше тогава?” – Предполагам, че е било така. Нали и вие предполагате някои неща?(94, с. 206)

 

Ще кажете, че нямате никакво отношение към растенията. Не е така. Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши разумни същества, към които вие имате естествени отношения. Вие не можете без тях. Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха низши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христос. Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака. Тя осъзна погрешката си и се разкая, че я е допуснала. Ева разбра, че горчиво се е лъгала в своите мисли и желания. Погрешката й се дължи на безлюбието.Тя яде от забранения плод без любов. Тя обичаше двама, и то с различна сила. Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В Любовта няма различие. И към човека, и към животното Любовта е една и съща. Разликата се заключава само в това, че човек повече оценява Любовта, а животното – по-малко или никак… И тъй, не мислете, че растенията и животните са невежи, че нищо не разбират и не знаят, но благодарете, че се ползвате от техните енергии. В Божествения свят те са разумни същества като хората, но на Земята изпълняват по-долна служба. Тук те живеят колективно. На Земята живите същества са сенки на една реалност, която съществува в друг свят. И човек е сянка на истинския човек, когото не е проявил на Земята. (96, с. 60)

 

Животните и растенията имат велико предназначение. Те служат като символи, като азбука, чрез която природата говори. Първият адепт, който влезе в райската градина, взе форма на змия с цел да изкуси Ева. На небето той заемаше високо положение, но като слезе на Земята, прие една от низките животински форми, уви се около дървото и започна да разговаря с Ева на чуден, красив език. За пръв път тя чу змия да говори толкова разумно и убедително. Като постигна целта си, адептът свали змийската кожа от гърба си и застана пред Ева като млад, красив момък, облечен в черни, хубави дрехи. Като го видя, Ева се изненада и си каза: “Невъзможно е този човек да си служи с лъжата. Той знае да се преобразява, следователно владее великата наука на живота.” След всичко това тя беше готова да слуша, каквото той й говореше.Тя се убеди, яде от забранения плод, като даде и на Адам от него. Така и двамата сгрешиха и напуснаха рая. Ще кажете, че това е приказка – Адам и Ева не са съществували. Как мислите вие, това е ваша работа. Дали вярвате или не – това е пак ваша работа. Важно е, че същата история става в самия човек. Следователно всичко, което става в човека, е вярно. (132, с. 58)