Jump to content

3.06. Обещаното заминаване


Recommended Posts

6. Обещаното заминаване

Да продължим пак нашите разговори. Мога да кажа за събитията, които са се случвали по времето на Учителя. На Изгрева салона посещаваха, разбира се, всякакви слушатели. Той казваше: „Никого не викам, никого не гоня, да заповядат всички онези, които имат нужда и Аз, с каквото мога, да им бъда полезен." Така в тази аудитория идваше един офицер със съпругата си, който в своята си дейност във войската, в химическата лаборатория, станало авария, избухване, след което той ослепял. И съпругата му го водеше на беседите и след това. След години един ден явява се при Учителя и го моли за следното: „Много Ви моля, Учителю, като наближи време да си замина от този свят, предупредете ме да се поприготвя за заминаването." Учителят му отговаря: „Разбира се, добре, ще Ви уведомя". И минава време. Учителят си заминава от този, физическия свят, и той се учудва вкъщи и си размишлява. „Да, Учителят ми обеща, но Той си замина! Няма кой да ми каже сега - кога ще си замина". И така, с тази мисъл, продължава времето, минават години. Един ден явява му се Учителят и му казва: „Ти нали се интересуваше, да знаеш, когато ще наближи времето ти за заминаване от земята, за да се поприготвиш!" „Да, Учителю, искам." „Сега е времето, приготви се, а пък аз ще ти изпратя Пеню Киров и Гарвалов, да те посрещнат." Разбира се, той е изненадан, възхитен, зарадван, смутен. Ние не сме свикнали така да общуваме с физически хора, които не са заминали от този свят и с такива, които са заминали и пак се явяват в същото физическо положение, каквото той го знае и познава. Затова решава да покани стенографката Параскева (Паша) на обед и още един брат от старата генерация, и след като са обядвали, след като са пили и кафето, той им казва: „Знаете ли защо ви поканих тука на обяд?" А сестра Паша Теодорова, тя беше шеговита: „Ами, брат, да се видим, пък и хапването не е нещо лоша работа, па да си хапнем тука заедно на трапезата. Съпругата ви, както виждаме, е приготвила доста вкусни ястия и сега сме ние и физически разположени, да се поразговаряме." А той отговаря: „Да, така е, но това е само едната част, съществената е друга, друга е причината, че съм ви поканил." А тя му казва: „Кажи, брат, другата причина!" И той разказва, как помолил той Учителя да го предупреди, когато наближи време за заминаване, да бъде уведомен и как впоследствие той се учудвал, че няма кой да го уведоми, понеже Учителят беше си заминал. „А сега, драги брат и сестра, уведомен съм. Учителят дойде онзи ден, яви ми се и ми каза: „Ти нали се интересуваше да знаеш, кога ще си заминеш?" „Да, Учителю!" „Сега е вече време, приготви се за заминаване, пък Аз, от своя страна, ще изпратя да те посрещнат Пеню Киров и Гарвалов." И така завършва този случай с нашият брат, офицера, който от злополуката беше ослепял. И сега удовлетворен, че го уведомява не кой да е, а Учителят, и разбира се за негова, за слава Божия и за Негова радост, ще му изпрати двама наши заминали приятели - Пеню Киров и Гарвалов. След няколко дни той си замина, т.е. почина.

 

Обещаното уведомяване и обещаното заминаване се изпълни. Човек слиза на земята и възлиза от нея при строго определено време.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...