3.47. Симеон Радев

[Iskri4ka]

47. Симеон Радев

Нашият български общественик, историк, литератор Симеон Радев дълги години, почти през целия трудов стаж е бил посланик в почти всички големи столици в света. Но един ден, понеже и той е от Македония, от гр. Ресен и аз съм приятел с него лично и със семейството му, един ден ми разказа следния случай от пребиваването му като посланик във Вашингтон. „Посланиците често пъти са канени от други съответни легации на чайове, на банкети. При един банкет бях седнал на масата, от едната ми страна беше гръцкият ми колега - посланик, а от другата страна беше мексиканския посланик. Но ние започнахме един духовен разговор с гръцкия колега и след известно време от разговора се обръщам към мексиканския и му казвам: „Вие какво ще кажете по въпросите, които разискваме тука с нашия колега, гръцкия посланик?" А той ми отговори: „Вижте, г-н Радев, тази лъжица не е за моята уста, духовните въпроси са за мен чужда работа". И г-н Радев ми казва на мен: „Несторе, това е почтен отговор на един човек, който не може да каже, както например нашите съграждани и сънародници. Българин ако е, като му кажеш за духовни въпроси, той, макар че никога не е мислил по тия въпроси, той веднага ще отреже - или има, или няма. А онзи отговаря: „Не е лъжица за моята уста този проблем". Така и когато съм ходил при тях вкъщи сме разговаряли предимно 90% за Македония, за България, за трагедията на Македония, че не е в границите на България, престъпленията на Големите сили спрямо България, особено при Берлинския конгрес, нали тогава всеизвестно бе какво участие взеха Дизраели и Бисмарк, и другите. Така никога не сме говорили за духовни въпроси у тях вкъщи и дори когато сме излизали на разходка с него. Но аз, когато съм бил свободен, не съм на работа, а имах тази чест да бъда доста време без работа, не ми даваха работа, бях на Изгрева постоянно. Така в делничен ден в стола снабдявах със зарзават, с голяма радост и други наши приятели, а сестрите готвеха, когато имаше братски стол. Един делничен ден, в двора, пред салона на Изгрева виждам седнал на една от пейките г-н Симеон Радев сам и си размишлява. Аз пристъпих при него и му казвам: „Какво Вие тука, г-н Радев?" „Какво ли? Тука е най-тихото място в София". „А ти какво, Несторе, тука?" „Аз, г-н Радев, аз съм тука, в Братството съм тука". „Така ли?" „Така". „Ти никога не си ми казвал". „Не е станало въпрос, ние разглеждахме въпросите за Македония и за България". „Откога си тука?" „Откакто дойдох в България!" „Така ли?" „Така". И аз му казвам: „Знаете ли, че Учителят г-н Дънов говори за Вас похвално в една от беседите?" „Така ли? Какво говори?" „Казва, че има един българин, който е написал книга с хубаво заглавие „Строителите на съвременна България". „Така ли пише?" „Така". А той ми отговори: „Аз пък, Несторе, ще ти разкажа случай преди доста години: Един ваш съмишленик-офицер, изпратен от г-н Дънов, дойде да ме покани да отида аз при Него, при г-н Дънов, при Учителя. И аз отидох. И той ми поиска ръката и аз като Му подадох ръката, Той ми каза: „Г-н Радев, Вие сте за тук, при нас в Братството". А аз Му отговорих: „Вижте какво, духовните въпроси не са ми чужди на мен, но така, да се определя или тук, или там. Не ми лежи." А Той ми отговори: „Разбира се, свободни сте Вие, Аз само Ви обърнах внимание, че Вие сте за тук". Това така беше. След това Учителят в една от беседите казва: „Много видни хора тук на земята обещаваха горе на небето, че като слязат на земята, ще работят за Делото Божие, обаче те се залисаха в други неща, между които женитби там и т.н., те горчиво ще съжаляват един ден, когато се върнат горе на небето за изгубеното време тук на земята." И аз сега смятам, това е вече мое мнение, че един от тия, които се бяха захласнали в друга посока е и г-н Симеон Радев. Това нещо, което го разказах сега тук, тази среща и разговор с г-н Симеон Радев беше след заминаването от този свят на Учителя, това беше някъде към 1955/1956 година. Той беше дошъл на Изгрева да търси някого, с когото се беше разминал.

 

„Съзнателно или несъзнателно, всяка душа търси Бога. Грешката е там, че хората търсят Бога вън от себе си. Реалността е в самия човек. Бог, когото търсите вън някъде, е вътре във вас. Ако познаете Бога в себе си, ще го познаете и вън от себе си. Диханието на Бога е небходимо за всеки човек, както млякото за новороденото дете. Следователно процесът на Божественото дихание е непреривен. Като знаете това, поддържайте връзката си с Бога, за да могат Неговите енергии да се вливат във вас." (Учителят)