Jump to content

5.44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ


Recommended Posts

44. ВРЕМЕНА И ШКОЛА ЗА МЪЛЧАНИЕ

След затвора отидох да работя в Елпром, а после във фабриката Бергман. Един училищен инспектор, познат на брат ми, среща го и му казва: „Подайте молба до министерството, за да им върнат правата. Защо да работят на фабриката, когато са учителки." Подадохме молба. Тогава министър беше Демир Янев. Разглежда молбата ни и изпращат един инспектор, да проверят на място как стоят нещата. Брат ми беше окачил един портрет на Сталин на стената. Посочва го. „Не виждаш ли, какви хора сме?" Върнаха ни правата. Но началникът на отдела в министерството не иска да ни вземе молбата за назначение. Аз се връщам отново при министъра и се оплаквам: „Не иска да ни вземе молбата за назначение." И той ме хвана за ръка, върна се, а беше тръгнал на обед. Заповяда му: „Ще вземеш заявлението и първото вакантно място ще го дадете на Михайлова." Взе ми заявлението ядосано и първото място, което се освободи, бе за мене. Имаше някаква занималня, където се подготвяха слаби ученици. Аз бях благодарна и за това. Имах вече заплата. А сестра ми Цвета беше вече болна. Навремето я заболя крак - от карцера. Не я сложиха горе при мене, а я натикаха долу в мазето. А там имаше една чешма, която е текла непрекъснато. От водата и мокрите крака я заболя крак и тя остана вкъщи, защото не можеше да се движи. А аз отидох на работа. До тогава сестра ми Люба бе вкъщи. А ние с Цвета бяхме учителки и издържахме домът ни. След занималнята ме назначиха учителка в 40-то училище „Сава Раковски" на ул. „Евлоги Георгиев", срещу Търговската гимназия. Според училищната програма трябваше един час да се говори пред учениците срещу религиозното възпитание. Дойде инспектор и ни каза какво да говорим на учениците срещу религията. А аз се моля: „Господи Боже, как сега ще отида да кажа на учениците, че няма Бог? Боже, направи някакво чудо." Аз се моля, изобщо не слушам инспектора какво говори. И тръгнаха след това всички да влизат в стаите. Върви директор, зам. директор, профсъюзен ръководител, инспектор и заедно с учителите влизат в стаите. Стоят по няколко минути, за да видят какво ще говори учителката и продължават в съседната стая. Аз съм най-последната. Моята стая с класът ми бе до учителската стая. Всички минаха по останалите стаи, а при мен не минаха. Влизам в клас. Учениците стоят мирно, мълчат и не мърдат. Поздравих ги. Става председателят на класа. „Другарко учителко, ние знаем какво искат от Вас да ни говорите. Но ние не желаем да слушаме тази лекция. Говорете ни нещо друго." Казах си: „Господи Боже, благодаря ти!" Седнаха си на чиновете. И аз им заразказвах една лекция за мълчанието. В Тибет имало една Школа на мълчанието. Там живеят адепти, които мислят, работят, но не говорят помежду си, защото това е Школа на мълчанието. Един европеец като се научава, че има такава школа, отива, намира я и влиза вътре и заявява, че иска да влезе в школата. Но председателят на Школата не му говори, а взима една чаша с вода, която била пълна до горе. Взима и слага една капка вода и чашата се препълва и започва да тече. Искал е да каже, че школата е запълнена и няма място за него. Оглежда се европеецът и вижда, че в двора има една дюля, която точно в момента е била цъфнала. Нали цветовете на венчето на дюлята са като лодчици. Той взима едно листче от цвета, слага го върху водата на чашата и отгоре слага една капка върху цвета. Чашата не прелива. Лодчицата пътува с капката отгоре в чашата. Тогава председателят става, покланя му се и го поканва да седне до него. Показва му, че той също е умен и има право да бъде приет в Школата на мълчанието.

 

Учениците бяха във възторг от тази легенда. Не им казах, че трябва да мълчат. Но те разбраха легендата. Като си отиват вкъщи, хвърлят си чантите и започват да плачат и нареждат: „Днес учителката Михайлова беше като Исус Христос разпъната. Трябваше да говори срещу Бога, и че няма Бог. Ама това тя не може да говори. Затова направихме това и това. А пък тя ни разказа една легенда за мълчанието. На следващия ден дойде един родител и ми разказа всичко. Там, в това училище, се пенсионирах като учителка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...