15_1 ЯКОВ

[Albena]

Я К О В

 

“Яков и Исав” – интересен пример за разискване. Който е чел Библията, познава тези два характера. Яков и Исав са двама братя. Яков е по-малкият, Исав – по-големият. Разликата във възрастта им е малка – няколко часа. От разказа за двамата братя могат да се извадят седем характера. За Яков и Исав било предсказано, че от тях ще произлязат два народа, от които по-големият ще слугува на по-малкия. Още в утробата на майка си те се борили, с което й причинили големи смущения. Казва се, че пръв се родил Исав, а втори – Яков, който държал петата на брата си. Външно те се различавали много – Исав бил космат, а Яков – гладък. С други думи казано, Исав бил мъжествен, а Яков – женствен. От физиологическо гледище Исав е човек на природата, откровен, чистосърдечен, импулсивен, живее от ден за ден, не цени живота. Той представя низшата култура. Много хора приличат на Исава. Като се нахранят добре, те казват: “Благодарим Ти, Господи, че ни нахрани. Утре пак ще се погрижиш за нас!” Те изказват благодарността си само по отношение на яденето. Яков е женствен, но смел; има някои отрицателни черти в характера си – хитрост и лукавство. Яков прилича на сарафите, които всякога печелят. Каквато работа предприеме, той иска непременно да спечели. Според еврейския закон Исав, като първороден, трябвало пръв да получи благословението на баща си. Обаче у Якова се явило желание да вземе първенството на брата си. Той търсел случай да реализира желанието си. Такъв скоро му се представил. Един ден Исав се връщал от нивата много изморен и гладен и видял, че брат му яде леща. Той поискал от брата си една чиния леща, да се нахрани. – “Ще ти дам – отговорил Яков – ако ми отстъпиш първородството си!” – “Ще ти го дам, заклевам се, дай ми само да ям! Какво струва моето първородство пред глада ми?” Тук се явяват още два характера – майката и бащата. Майката обичала повече Якова, който приличал на нея по ум и по стремежите на сърцето си. Бащата обичал повече Исава – естествен човек, с обикновено съзнание. Майката представя ума на човека, а бащата – разума, който в човешкото лице е достигнал най-високото си развитие. Майката имала същото желание, каквото и Яков, да вземе първородството на брата си. Но бащата, който обичал повече Исава, считал, че е законно, като първороден, той да получи благословението. Понеже бил вече стар и сляп, бащата казал на Исава: “Ето, аз вече остарях, не зная деня на смъртта си. Вземи сега оръжието си, излез на полето и улови ми лов. Сготви ми вкусно ястие, каквото обичам, и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.” И отиде Исав на полето да улови лов и да го донесе. Ребека чу какво говореше Исак на сина си Исава. Тогава тя рече на Якова: “Чух разговора на баща ти с Исав, затова послушай съвета ми. Иди в стадото и донеси оттам две добри ярета от козите, да направя вкусно ястие за отца ти, както той обича; и ще ги занесеш на отца си да яде, за да те благослови преди смъртта си.” И рече Яков на майка си: “Исав е мъж космат, а аз съм мъж гладък. Може да ме попипа баща ми и ще се явя пред него като прелъстник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.” – “Нека бъде проклятието на мене, ти само ме послушай!” – отговорила майката. Яков взе яретата, занесе ги на майка си да сготви вкусно ястие, както обичаше бащата. Ребека пък взе дрехите на Исава и облече с тях Якова. С кожите на яретата покри ръцете му и гладкото на шията му. Така Яков получи благословението на баща си вместо Исава, за което понесе последствията на своята постъпка. Няма мисъл, чувство или постъпка – добри или лоши, които да не принесат своите плодове. Това е закон, който всеки човек може да провери…

 

… В разказа за Якова и Исава виждаме какъв съвет дава майката на сина си. За да вземе Яков благословението на баща си, тя го заставила да излъже. Щом дава такъв съвет, това показва, че тя и друг път си е служила с лъжата… Когато излъгал брата си, Яков бил на 32 години – периодът, през който човешкият характер се оформя. Значи Яков бил на такава възраст, когато съзнателно откраднал благословението, което се падало на Исава. По съвета на майка си трябвало Яков да отиде при чичо си Лаван, да се скрие от Исава, да не се стовари върху него гневът на брат му. Яков напуснал бащиния си дом и тръгнал на път. Още първия ден, след залязването на слънцето, той сънувал сън: “Видял стълба, поставена на земята, а върхът й стигал до небето, и ето – ангелите Божии слизали и възлизали по нея.” Бог видял постъпката на Якова и му отдал заслуженото. Това показва, че Той вижда всички мисли и желания на човека, всичко отбелязва и всяко нещо възнаграждава или наказва. Яков отиде в дома на чичо си Лаван – човек хитър и практичен, който му станал учител. В този дом изпъкват още три характера: Лаван и двете му дъщери – Лия (по-голямата) и Рахил (по-малката). Преди да стигне до дома на чичо си, Яков срещнал при кладенеца Рахил, на която помогнал да начерпи вода, целунал я и казал, че са роднини. От този момент той се влюбил в Рахил. Като практичен човек Лаван запитал Якова каква заплата иска за времето, през което ще остане в дома му да работи. Яков отговорил, че обича Рахил и иска да я вземе за своя жена – това е неговата заплата. Името “Рахил” е съдържателно – то представя идеалното и възвишеното в човека. Лаван обещал да даде Рахила на Якова, но с условие да му работи 7 години за нея. Яков се съгласил. След изтичането на седемте години вместо Рахил Лаван дал Лия (по-старата си дъщеря) за жена на Якова. Едва сутринта той разбрал, че бил излъган, и запитал чичо си: “Защо ме излъга, та не ми даде Рахил според обещанието си?” Лаван отговорил: “Според нашите закони първо се жени по-старата сестра, а после младата. Работи ми още 7 години, за да ти дам Рахил!” Тук виждаме закона за възмездието. Яков излъга баща си и брата си, затова и Лаван го излъга. За двете лъжи той трябваше да слугува 14 години – 7 години, дето излъга баща си, и 7 години за лъжата към брата си. Мнозина мислят, че са свободни от грешките на Якова, че никога не лъжат. Докато е на Земята, човек все ще играе някаква роля: или ролята на Исаак и Ребека, или на Якова и на Исава, или на Лия и на Рахил, или на Лаван. Това са 7 различни характера със специфични роли. Често хората продават своите мисли и желания, както Лаван продаде двете си дъщери, за да се обогати. Светът представя стълба, по която хората слизат и се качват, лъжат се, преследват се, гонят се, обичат се и се мразят…

 

… Яков имал и лоши черти в характера си, но Бог го поставил на големи изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пъти горко е оплаквал съдбата си! Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и за всяко загубено яре да отговаря пред него. Чрез страдания и изпитания Яков придоби способността да съзерцава. Той се свърза с Бога, молеше се, разговаряше с Него, докато един ден реши да вземе жените си, синовете и дъщерите си, всичкия си имот – да напусне дома на Лавана и да се върне в бащиния си дом, при брат си Исава. Той избяга от Лавана и тръгна на път. Когато наближи дома на отца си, Яков изпрати посланици до брата си и цяла нощ прекара в молитва. В това време дойде при него човек, с когото се бори цяла нощ до зазоряване. Като видял, че не може да го надвие, човекът се докоснал до става на бедрото му и го изместил, като му казал: “Остави ме да си отида, защото се зазори вече.” Яков отговорил: “Няма да те пусна, докато не ме благословиш!” – “Кой си ти? Как ти е името?” – “Яков.” – “Отсега нататък няма да бъдеш Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с человеци и си надвил.” Човекът, с когото Яков се борил цяла нощ, бил ангел. Какво означава името Яков? – Запинател. Той се опъвал, т.е. противопоставял и на Бога, и на човеци. Понеже характерът му се изменил, трябвало да се промени и неговото име. Ако името на човека не се изменя, и в характера му не става никаква промяна. За да се измени лицето му, трябва да се измени и характерът, а оттам и неговото име. В онзи свят формата и името на човека са две еднакви неща. От колко букви е името на човека, в какъв ред са поставени гласните и съгласните – това оказва влияние върху характера и силата му, както и върху качествата на неговата душа. Например, името “Ребека”, майката на Якова и Исава, има две противоположни значения в зависимост от двата народа, които излязоха от нея. Тогавашните народи са вървели по пътя на инволюцията, а сегашните – по пътя на еволюцията. Обаче и днес още има две култури – култура на интуицията и култура на чистия разум. За да се примирят тези култури, трябва да се примирят и теченията, които ги предизвикват…

 

… Като изучавате човека, виждате ясно двете течения в него, т.е. двете различни прояви – проявите на Якова и на Исава. Исав представя грубата човешка природа – той не цени първородството си и за нищо и никакво продава своето благословение. Той казва: “Защо ми е благословението? Животът е на Земята, тук е всичко. Важен е днешният ден, няма защо да приготвям условия за утрешния.” Исав не подозирал, че между миналия и сегашния живот има връзка. Сегашният живот е резултат от миналия, а бъдещият се разглежда като последствие на сегашния. Помнете: човек не иде за пръв път на Земята. Ако сте за пръв път на Земята, как ще си обясните противоречията във вашия характер? Ако за пръв път излизате от Бога, трябва да бъдете чисти, да Го познавате. Така ли е всъщност? Повечето хора не познават Бога, защото са се отклонили от правия път. Значи човек не е излязъл сега от Бога, но преди хиляди години… Дълго време трябва да се възпитава детето, за да придобие нещо меко и благородно в характера си. Някои деца не се поддават на възпитание, остават си все така груби и егоисти. Ще кажете, че детето носи тези качества от родителите си. Ами те отде ги носят? Това не е никаква наука, нито философия. Лошите прояви и желания на човека се дължат на неразбиране на нещата. Исав и Яков искаха да постигнат едни и същи неща, но се различаваха по методите си. Яков приложи насилие, но за да разбере, че методът му не беше прав, трябваше да мине през големи страдания…

 

… Това, което Яков видя преди няколко хиляди години насън, се отнася до сегашните хора, т.е. до хората на 20 век. Днес вече слизат и възлизат Божиите ангели, нова култура се ражда, ново сближение става между хората и народите. Страданията, през които съвременните хора минават, показват, че те се намират в положението на жена, която ражда. Щом роди тя, ангелите един след друг започват да се въплътяват в човешките умове и сърца. Бог, Който изпраща Своите ангели, следи за последствията. На всеки човек ще се даде възможност да чуе какво Бог говори… Мислете, без да се тревожите. Всеки трябва да определи програмата на живота си, да се стреми към реализирането й, без да се безпокои. Ако имате баща като Якова и майка като Ребека, кажете им: “Моля ви се, не ме учете на лъжа, не се нуждая от такъв урок!” Ако имате чичо като Лавана, кажете му да не злоупотребява с любовта на ближните си… Ако имате характера на Якова, непременно ще пострадате. Ребека, Лаван и всички останали типове жънат своите плодове…

 

… Можете ли да играете ролята на Рахил, да пасете овцете си като нея? Можете ли да живеете между овчари и да бъдете почтени? Колко мъже трябва да има една жена и колко жени – един мъж? – Един мъж и една жена. С други думи казано: човек трябва да има един ум и едно сърце. Два ума, две сърца раздвояват човека, а всяко раздвояване причинява зло. Един ум, едно сърце и една воля водят към доброто. Когато жената разлюби мъжа си, крилата й падат. Когато мъжът разлюби жена си и пожелае друга някоя, той прелюбодейства. Любовта трябва да бъде чиста и безкористна. И Лаван обичаше Якова, но го използва. Жената трябва да се стреми да бъде като Рахил, да роди Йосифа. Ако мъжете и жените раждат синове като Йосифа, те ще бъдат избрани мъже и жени, ще образуват избран народ. “Божиите ангели слизат и възлизат по нея.” Те питат българските моми: “Готови ли сте да раждате синове като Йосифа?” Те питат българските момци: “Готови ли сте да раждате синове като Йосифа? Готови ли сте да живеете добре? Ако сте готови, ние ще дойдем в България.” Йосиф дойде в Египет и спаси жителите му от погибел – от гладна смърт. – “Кога ще дойдат ангелите в света?” – От вас зависи. Те могат да дойдат след един час, но могат да дойдат и след години. Когато дадете място на душата и духа си да се проявят, ангел Господен ще слезе при вас…

 

… Кой очисти и повдигна Якова? – Неговата възлюбена Рахил. Бог му каза: “Давам ти Рахил, нея люби и за други жени да не мислиш.” Яков, който днес се нарича Израил, живее по нов начин, не както е живял по-рано. Тази е причината, дето той минава между избраниците, между висококултурните и учени хора, които носят светлина на света. Те са се пожертвали за човечеството. Днес всички хора стоят пред стълбата и гледат към върха, отдето Бог ги пита: “Като слизате и възлизате по тая стълба, как мислите да живеете? Ще лъжете ли още братята и сестрите си, майките и бащите си? Ще търсите ли други мъже и жени или ще любите само онези, които Бог ви дава като условие за вашето растене?” После се обръща към майките и бащите и ги пита: “Ще продавате ли още синовете и дъщерите си?” – “Много се измъчихме, Господи!” Бог не жали хората, когато се мъчат. Той се радва, защото знае, че ще родят…

 

… В разказа за Яков и Исав изнесох седем характера, от които единствена Рахил заслужава подражание. Бих желал всички жени да бъдат като нея, да внасят красиви и велики идеали във всички мъже, жени и деца. Бих желал и мъжете да бъдат като Рахил. Стремете се към новото учение, което Христос носи чрез жената. То ще изтрие сълзите на страдащите. За коя жена говоря? – За тази, която има характера на Рахил. Тя ще цъфти, ще завързва и плодовете й ще зреят. Обаче който има характера на Лия, дълго време още ще се присажда. Жените трябва да спасят света и ще го спасят. Само майките могат да спасят света. Който мисли, че светът може да се спаси и подобри вън от майката, той се самозалъгва, той е на крив път. Всички свещеници, проповедници, учители, управници трябва да се обединят около майката. Най-възвишената, най-силната дума в света е “майка”. Думите “Бог”, “Господ” подразбират Божествената майка. Всички хора говорят за Любовта, но не я познават. Ние имаме предвид Любовта на Рахил, която изисква от човека готовност към самопожертване. Без тази Любов природата остава скрита за човека. Както човек се отваря за онзи, когото люби, така и природата отваря своите тайни скривалища за онези, които я любят и които тя люби. Който носи в себе си ключа на Любовта, той може да прониква във великите тайни на битието. В заключение на всичко казвам: в сегашния свят работят шест сили – Ребека, Исаак, Яков, Исав, Лаван и Лия. Те създават мъчнотиите и страданията на човечеството и го обезсоляват. Нова сила иде в света – Рахил, която носи светлина за човешките умове. Отвсякъде се чува зов: “Да излязат жените на фронта!” Когато мъжете останат в тила, а жените излязат на фронта, светът ще се поправи. Бог, ангелите, светиите имат голяма вяра в жените. И аз имам голяма вяра в тях. Следователно светът ще се оправи, когато мъжете станат любими, синове и братя на жените. (30, с. 70-87)

 

Днес ние живеем в 20. век, който наричаме опашка, край на съвременната епоха. Тази епоха може да се уподоби на епохата на Исава. След нея иде епохата на Якова. Исав представлява животинското в човека. Под думата “животинско” се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм. Някой казва: “Аз имам човешко достойнство.” – Да, и пуякът, който се надува, и той има свое достойнство…

 

При сегашния ред на нещата много неща са невъзможни, но в бъдещата епоха всичко е възможно. Тази епоха вече залязва. Съвременната култура, съвременните разбирания и вярвания на хората ще се стопят, ще изчезнат, както изчезва семето, което се заравя в почвата. То прораства там и от него излиза нещо ново – Божественото в човека, т.е. културата на Якова, който, като се раждал, държал петата на брата си Исава. С това Яков искаше да каже на Исава, че след него ще дойде той. И наистина, Яков успя да наложи на Исав своята култура. По какъв начин я наложи той? – Един ден Исав се върна от лов гладен и уморен и завари брата си да вари леща. Той поиска една чиния леща и Яков обеща да му даде само при условие, ако Исав продаде първородството си. Понеже беше много гладен, Исав се съгласи и продаде първородството си на Якова за една чиния леща. По същия начин съвременните хора са продали всичко. Казвам: дайте място на Якова да дойде! Той е отличен човек. Казвате: “Яков измами Исава!” – Не, той не го измами, но го научи на ум. След това, за да не навлече гнева на брата си върху себе си, Яков избяга при вуйчо си Лавана, там да изучи новата култура. Яков работи на Лавана цели седем години, за да му даде дъщеря си Рахила, която той обичаше. Но Лаван го измами, даде му по-голямата си дъщеря Лия, която представяше старата култура. Яков трябваше да работи още седем години, за да му дадат Рахила – представителката на новата култура. Казвам: съвременните хора, които са женени за Лия (за старата култура), трябва да работят съзнателно върху себе си, за да се оженят за Рахила – новата култура.

 

И тъй, новата култура е вече пред вратата ви. Яков иде вече! Той се връща в дома си с много богатства, придобити при Лавана – с жените си, със синовете си, с робите си и с робините си, с камилите и с овцете си. Яков се връща в Ханаанската земя при брата си, с когото иска да се примири. Новата култура ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото. В Писанието се казва: “Иде културата на Христа!” Казвам: иде културата на Якова, когото прекръстиха с името Израил. Значи Божиите избраници, които трябваше да живеят на Земята, ще имат съобщения с невидимия свят, който е реален свят. Съществата от невидимия свят, с който вие се съобщавате, няма да бъдат въздух и вятър, но ще бъдат облечени с такива хубави облекла, каквито вие не сте виждали в живота си. Когато пък вие отидете при тях, те ще ви приемат в своите жилища с такава братска Любов, за каквато вие нямате представа... Бъдещето, което иде в света, предсказано преди хиляди години – то не е афектация. (51, с. 192, 200 и 212)