Jump to content

6.29. Светлият салон на Изгрева


Recommended Posts

29. Светлият салон на Изгрева

През 1927 г. Школата на Учителя от София се премести на Изгрева. За тази цел беше построен специален, голям, светъл салон. Неговото южно изложение беше прекрасно - обилна слънчева светлина и чист боров въздух го изпълваха. Този салон беше направен с усилията на софиянци и приятели от провинцията. С такава любов, с такова усърдие, под чудните мелодии на Учителевите песни, беше поставена всяка греда, всяка тухла и керемида.

 

За Братството това беше голямо събитие. В ранна сутрин, всяка сряда се състоеше беседата на Общия клас, в петък - на Специалния и в неделя сутрин, в 5 часа - Утринни слова и в 10 часа преди обед - Неделни беседи. От всички краища на София идваха с голяма радост учениците на Учителя. След беседа, около изгрев слънце, на красивата поляна се играеха упражненията на Паневритмията. Стройните редици под оригиналните мелодии на упражненията представляваха много красива гледка. Даже някои от упражненията от Паневритмията едновременно се пееха с текстове, чието съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Със салона Изгревът доби още по-интересен вид, словото на Учителя се почувства много по-силно, бликащо от Неговата велика Мъдрост. В живота на Изгрева, който беше изпълнен с любов и красиви отношения между братята и сестрите, чрез школата протече токът на светлата мисъл, който тонира атмосферата в духа на едно задълбочаване, на една звездно-небесна медитация. Приятелите така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най-хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен подвиг.

 

Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният мистичен и културен център на Братството. Цялата духовна дейност, изразена чрез беседите, музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, празниците на равноденствията, концертите - всичко това ставаше на Изгрева. Изгревът стана духовен символ и знаме на Братството.

 

Учителят се премести да живее на Изгрева, това беше едно от най-крупните събития в Братството. Това събитие приготовляваше третото действие в Школата на Учителя, когато вълната на Истината ще открие перспективите на свободата, която е единствената изразителка на Божествената пълнота.

 

Аз, когато дойдох през 1922 г. на Изгрева, поляната бе купена от слугата на английския журналист Баучер. От един комунист закупиха съседните места. Казваше се Грънчаров, който беше много известен в село Дървеница. Наистина Учителят не позволяваше да се правят големи сгради, затова ние първоначално ползвахме палатки, а след това си построихме бараки. Имаше известна романтика и идилия. Но импозантност той не позволяваше. Аз си обяснявах това по два начина. Пример: Моят баща направи една триетажна къща в Казанлък, която искаше да я направи преди това горе на Изгрева, за да има място и за мен. Но Учителят категорично ми заяви: „На теб не ти трябва апартамент. Ти ще живееш в томовете - в книгите". Каза ми неща, за които нямах представа, че след време ще пиша книги. Тогава съм бил младеж на 20 години. Друг пример: Две сестри спореха на Изгрева за едно място, за неправилно поставена ограда. Учителят ги погледна снизходително и като се отдалечихме, ми каза: „Рекох, той Изгревът е още във въздуха, а те се карат за места." Учителят ги предвиждаше тези неща. В един момент богатите приятели искаха да Му направят вила там, където е сега „мястото на Учителя". Но тогава Той категорично отказа. След туй Той лично ми е говорил със симпатична ирония, за да мисля за тези неща: „Гледай, българите направили ми толкова костюми, като мислят, че ще живея сред тях още сто години. След туй направиха този салон с квадратни прозорци, за да оправям тези квадрати на българите. А квадратът е фигура на най-голямото противоречие, което трябва да се разрешава на земята." Учителят вдигна ръката си, лявата ръка и ми показа нещо на ръката. Вторачих се и видях един възел от вени на лявата му китка, за което каза: „Аз двадесет години работя върху този възел, за да го развържа и да отвържа завързания български народ." Това Висше същество виждаше, че се намира в едно ограничено състояние, защото е облечено в българска плът, с неговата карма и оттам, с кармата на цялото човечество. И как Учителят действаше върху материята, за да дойде до освобождение на човешките души. Това бе едно потресающо положение за мен.

 

Вървяхме веднъж с Учителя и трябваше да отидем до салона на ул. „Оборище" 14. Стигнахме до черквата „Св. Неделя", там където е сега площад "Ленин", пред хотел Балкан. Тогава трамвая обикаляше около черквата. Огледа трамвая и каза: „Този трамвай и туй електричество, което се върти около тази черква, не е за хубаво." Много пъти го е казвал и си го записах. Когато стана атентата в „Св. Неделя" през 1925 г. и същата черква хвръкна във въздуха, това никак не ме изненада. Учителят виждаше нещата и говореше с алюзии, за да има човек самостоятелна мисъл.

 

Учителят каза веднъж така: „Пътят към Бога ще го направят учените хора." Значи не духовните хора, не разните там окултисти и тем подобни, дори не и света, а ще го проправят учените хора.

 

Зад салона на Изгрева, противниците на Учителя лепнаха една бирария - кръчма. Най-напред беше на един югославянин, а после някакви българи я купиха. Трябваше да се яви светът на контрастите. Винаги при голямото Добро идва и голямото Зло. Затова Учителят никога не реагираше така остро към тези неща. Изучаваше и двете сили на Доброто и Злото и ги направляваше. Още на първия събор Той каза: „Аз знам всичко. Аз съм бил в ложата на Бялото Братство и в ложата на Черното Братство. Знам законите на едните и законите на другите. Днес Аз направлявам и едните, и другите." Това ми направи най-силно впечатление. Мислил съм, за да го разгадая с дълбока мисъл. Туй показва, че светът не е такъв, какъвто си го мислят хората днес. Когато пред Исус се явява изкушението, Той му казва: „Махни се, Сатана!" А днес Учителят идва да научи Злото как да стане слуга на Доброто. Това е един друг свят, който днес се разкрива на човечеството в един съвсем друг мащаб. Затуй, когато някои тълкуват, че учението на Христа и Учението на Учителя е едно и също, аз казвам следното: „Това не е вярно". Учението на Учителя стои много по-високо. За него е необходимо посвещение и свободна мисъл, която да ти разкрие тези големи светове, които се намират в Словото на Учителя.

 

Като живеех на поляната на Изгрева, винаги си представях, че ще направим някаква обсерватория, метеорологична станция, понеже Учителят даваше път на науката. И в тези си копнежи и стремежи аз дочаках да се реализира това. Дори имаше и телескоп, с който наблюдавахме луната, звездите и планетите.

 

Отначало се построи големия салон през 1927 г., а после се построи кухнята и трапезарията. Отпред на двора имаше няколко редици сковани маси. Учителят искаше да съгласува, да хармонира нещата, затова започваше от физическия свят. Българите имаха практичен манталитет. Затова Учителят започна с общите беседи. Създаваше се една хубава атмосфера. Аурата на Изгрева се разсветляваше и правеше хубаво впечатление на външните хора, дошли от града.

 

Братската градина се състоеше от лозе, овощна и зеленчукова градина. В свободното си време приятелите идваха, копаеха с мотика и пласираха енергията си там. Веднъж Учителят се усмихна и каза: „Това е лечебницата на Изгрева." Когато дойде някой притеснен, загрижен, потиснат, Учителят му препоръчва да вземе мотиката и да покопае в градината. Онзи копае един, два, три дена, вложи енергията си в земята, отпуши се, просветне му пред очите и после слезне в града и всичките му работи се оправят.

 

За зеленчуковата градина се грижеше дядо Ради. Той като че ли представляваше един от светлите образи на българина. Навремето е бил борец, бил е много силен. А сега е градинар. Ще споделя нещо интимно, което не съм го разказвал. Преди да отида да следвам в Полша, Учителят взе един метър и дойде при градината. Той измери сам 300 кв. м една площ, 10 м широка и 30 м дълга и сам заби колчетата. Аз се въртя около него и се чудя, защо ли го прави всичко туй. Той взе една права лопата и ми я подаде. „Докато не прекопаеш и разработиш това място, но така да го обработиш, че да бъде готово да се насади, няма да имаш паспорт, за да заминеш за чужбина." Показа ми на каква дълбочина да го изкопая, като сам направи първата копка. Понеже аз произхождам повече от интелектуалните страни, затова аз странях от физическата работа - да копая. Обикновено ходех, разхождах се из гората, седях на маса, седях на стол, размишлявах, четях книги, докато другите работят. С други думи - не обичах физическата работа. Но сега нямаше как, трябваше да го прекопая това място. А колчетата ми изглеждаха от черни, по-черни и си ги представях като гранични камъни, които ограждат границите на България. Нямаше как, трябваше да копая. Странно беше, че всички ми се чудеха, как съм се хванал да работя. От сутрин до вечер те ме виждат, че работя. Те идват, поглеждат, запитват ме туй-онуй, но аз мълча, с никого не споделям. Дойдоха до мен, гледат ме, но никой не пожела да ми помогне. Никой не си прави думата за работа. Аз зная, че това е задача от Учителя, и че трябва да я изпълня, защото няма да получа паспорт и няма да има следване в чужбина. Всички се чудят, недоумение голямо. Накрая доста се уморих, защото го копаех на голяма дълбочина. Дойде дядо Ради, да ме види какво правя. Разбра, че го копая много дълбоко. Помолих го да ми помогне. Той дойде, помогна ми и двамата го изкопахме. Докладвахме на Учителя. А Той с едно удовлетворение каза: „Сега можеш да идеш да си извадиш паспорта и да заминеш за чужбина." Туй много силно впечатление ми направи. След години разбрах тайната на тази магическа операция. Целият Изгрев изчезна, а останаха само тези 300 кв. м, които сам Учителят с колчета заби, с които ги очерта, а аз трябваше да ги изкопая. Тази площ от 300 кв. м. се намира точно там, където е „мястото на Учителя", където е положено и погребано тялото Му. Хайде сега, дайте си обяснение? Това беше символ, че само една малка част от Изгрева ще остане. Като че ли, тогава Учителят направи една магическа операция и аз трябваше да разкопая това място, което единствено ще остане на Изгрева. И когато взеха всички места на Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено тялото на Учителя, което Той сам си го огради с колчета. Аз това го пазех като една тайна в душата си. Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред.

 

Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий. Дядо Ради се съгласи, след като получи разрешение от Учителя. Един ден този скулптор идва на Изгрева, метва една мантия на плещите на дядо Ради и го фотографира отляво, отдясно и отпред. Днес действително истинският образ на дядо Ради е въплътен в този паметник, който за вас е Патриарх Евтимий, а за нас - дядо Ради. А връзката между двата образа е следната: Учителят заяви следното: „Дядо Ради е прероденият Патриарх Евтимий". Какви съотношения на образи и паралели на епохи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...