6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

[Iskri4ka]

60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Действително аз заемах известни постове, които после различно се тълкуваха. Те не можеха да разберат, че тези мои постове в държавата ми помагаха Учението на Учителя безпрепятствено да върви в своя ход, както беседите на Учителя, които се печатаха на Изгрева, да се издават без всякаква цензура. По-късно го разбраха. Така успях, след като съм бил чист и честен да изляза невредим от тези постове. Отначало работех в един институт, където всички тези новини, които идваха от 160 радиостанции, трябваше да се систематизират и да се изготви един бюлетин, който да се предава на Министерския съвет. Това бе една чисто информационна задача и затова аз бях най-осведоменият човек в България за това, което става по света. Винаги отивах при Учителя и Му докладвах последните новини. Но аз съм бил чист и никога не съм вършил неща, които са противоположни на моите идеологически разбирания, или в разрез с моята съвест. Този институт тогава се наричаше "Дирекция на пропагандата". Тук беше пристигнал главният секретар на министър-председателя, който беше инженер по професия. Тогава Учителят лично го извика и му нареди, че аз трябва да се махна от тази агенция. От следващия ден ме назначиха като началник на персонала на Държавната печатница. В момента, в който напускам Дирекцията на пропагандата става едно малко разместване в ръководството и новият шеф нарежда да се направи пълен списък на служителите с техните адреси и телефони, за да могат да бъдат извиквани по спешност. Списъкът е направен и разпространен на много места. Но моето име вече не фигурира. И всички, които бяха в този списък, след 9.IХ. 1944 г., бяха арестувани, съдени и отидоха по затворите. Така балтонът на Учителя ме спаси. Какво представляваше този балтон на Учителя? Учителят много обичаше да го носи, беше в жълт цвят, не много дълъг, но много хубаво Му стоеше на Неговата фигура. И понеже аз имам същия ръст, и затова балтонът, който ми подари Учителят, ми стоеше добре, но беше демоде. Всички хора ходеха с дълги балтони, само аз ходех с къс балтон. А моят предишен балтон нито го потърсих, нито отидох да го видя какво е станало с него там, на тавана на Изгрева. Така, щом облякох балтона на Учителя, аз се укрих от духовете да не ме познаят, така както каза Учителят. Преминах много премеждия и не ме откриха духовете досега, когато разказвам тези неща.

 

Един ден отивам при Учителя вечерта. Той неохотно ме прие. Просто не искаше да ме приеме. Аз бях свикнал да ме приема всякога. Стана ми много мъчно и започнах да се разхождам из поляната на Изгрева. Разхождах се, пък по едно време отидох при Любомир Лулчев, кой знае защо, и виждам там двата човека с пистолети, които дошли да го арестуват. Той ме видя и ме поздрави. Онези го попитаха „Кой е този човек?" „Това е д-р Методи Константинов". Ако беше казал „този е наш съсед", нямаше да ми обърнат внимание. Те много хитро ме накараха да утешавам неговата дулцинея Невена Неделчева, която плачеше и която излезна вън от бараката. Аз вървя и я утешавам. По едно време онези с пистолетите дойдоха при мен и ми казаха: „Горе ръцете!" и ме арестуваха заедно с Лулчев. Заведоха ни долу, на Лъвовия мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на бившия предишен режим. Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега новата власт - комунистическа, я използва за същото, както предишната власт. Аз нямам заповед за арестуване, докато Лулчев имаше такава. Но интересното и странно бе, че когато отидохме там, видяхме, че там са арестувани всички министри, личности, общественици и различни фактори, които играеха голяма роля в българската предишна действителност. За нас нямаше място в никаква килия. Легнахме на едни дъски. Разговаряхме си помежду си. Те бяха много любезни към нас и не ни обискираха. И на сутринта Любомир Лулчев в 10 часа го извикаха на разпит. Аз, в знак на протест, обявих гладна стачка и не исках да се храня. Лулчев се раздели с мен и каза: „Този живот аз ще го жертвам. Тебе ще те пуснат!" Кое бе най-интересното? Следобед, на този ден, аз виждам един войник с пушка да ни пази. Оглеждам го и виждам, че носи на лицето си черти на Бялото Братство. Тихо му казвам: „Иди при твоя началник и му кажи, че аз без всякаква заповед съм арестуван, за да може да ме изслуша и да види как ще постъпи с мене." Момчето с голяма готовност прие. След един час се връща: „Няма го началника!" Казвам му: „Пак ще се върнеш и ще го потърсиш". Той отиде и след половин час се връща отново и казва на други войник, който е на пост: „Началникът го вика". А той му казва: „Ти знаеш, че тук без подпис не може да се излезне, но ако ме лъжеш, ще ти тегля куршума". Заведе ме на първия етаж, а долу навсякъде е тъмно. Викам му: „Води ме нагоре!" И той започна да ме извежда и в коридора излиза една жена, млада и хубава, като фея, с бадемови хубави очи, с едно кожухче, много красива и руса. Беше цивилна, към 35-40 години. Акцентът й беше малко руски. Извика ме в стаята и ми задава два часа въпроси, на които аз отговарям. Мъж трудно можеше да задава такива въпроси. Тя обърна особено внимание на моята личност, накрая взе една зелена бележка, подписа я, ръкува се с мене и каза: "Д-р Методи Константинов, Вие сте свободен." Аз излизам, войникът ме чакаше, подадох му бележката, той я прочете и ме изведе от сградата на Обществената безопасност. Тогава се сетих за съня си, според който аз се спасих, като излезнах от една бездна. А сега като че ли излизах от същата тази бездна. Бях свободен и си тръгнах.

 

Първата ми грижа бе да отида при Учителя на Изгрева. Там беше Савка Керемидчиева. И за пръв път, в присъствието на Савка, Той ме разпита и аз разказах всичко подробно. Накрая ми каза: „При Мен бяха дошли четирима души в салона. Двамата бяха от лявото посвещение, а другите двама - от дясното. Двама бяха военни и двама цивилни. И Аз им казах: „Сега Невидимият свят ви дава властта, но трябва да бъдете разумни и справедливи, иначе по-лоша участ ви очаква от фашистите." Те много добре ме изслушаха и след това си отидоха."

 

След това Невена Неделчева, приятелката на Лулчев, носи едно одеало да го занесат на Лулчев. Същевременно Деметра носела същото такова одеало за мен, на онези с джипа, онези четирима, които са разпитвали Учителя. Тогава Учителят казал на Невена: „Дай им одеалото да го занесат на Лулчев. Ще му трябва." Но се обърнал към Деметра, която била приготвила също одеало за мен. „Няма да му трябва. Той сега ще се върне". Това ми го разказаха, след като се завърнах и двете. И действително моето връщане от Обществената безопасност произведе голямо впечатление на Изгрева. Учителят беше казал, че ще се върна и аз се върнах. Защо Го бе направил това, не зная. Дали да изпита моята вяра, или да бъда поставен в тази обстановка, та да отида и да го изпратя Лулчев и да чуя последните му думи. Това остана за мен загадка.

 

Когато отидох при Учителя, с такава Любов ме прие, както никога досега. Когато му говорих и разказах за русата жена, която ме разпитва и ме освободи, Учителят каза: „Тази жена бе изпратена от Бялото братство". През деня аз се молих на разни следователи и прокурори. Никой не ми обръщаше внимание. Обаче тази жена беше изпратена там, чрез която аз се отървах. Аз бях невинен. Въпросите, които ми задаваше тази жена, бяха за висшата политика на държавата. Тя беше много добре запозната с всичко. Остана доволна от моите отговори и ме освободи. Да, тя ме освободи, понеже не можаха да ме познаят духовете. Преди това Учителят беше извършил магическа операция над мен, като ми беше дал да нося Неговия балтон. Над мене беше поставена шапка - невидимка, както в приказките. Бях станал невидим за онези духове, които търсеха разплата в тия размирни времена. Така се опазих досега.