Jump to content

6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА


Recommended Posts

74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА

 

НА ИЗГРЕВА

Една нощ на сън виждам следната картина. Имаше една барака, в която живееше Боян Боев, а в другата живееше Борис с брат си Стефан. Виждам Борис Николов поставен на едно малко столче и тримата печатари, които издадоха 51 тома от беседите на Учителя от 1945 до 1950 година, са заобиколили Борис и му разтриват главата със сапун. Неговата приятелка Мария Тодорова се движи около него, суети се и плаче: „Какво ще правят с него? Ще го бръснат ли?" Аз спокойно й казах: „Ще отиде в кухнята да си измие главата." Тази картина я виждам преди да почнат всякакви борби в Братството. След това поглеждам навън и виждам - цялото Братство облечени в черни дрехи и в едно потиснато състояние. Питам Мария: „Къде е Учителят?" А тя ми каза, че е в Своята стая, в малката стая, в която прави своите приеми. Тръгвам по една малка пътечка, която свързва къщата на Борис с приемната на Учителя. За моя изненада, като стигам до салона виждам, че са извадени вратите, прозорците и в средата наредени хора от властта, държат своите пушки и пушат цигарите си спокойно. Те не ме видяха и чудно защо, тази картина изобщо не ме изненада.

 

Но с крайчеца на окото си видях как се вдига крайчецът на пердето на прозореца на приемната и Учителят ме извика при Себе си. Влизам при Него - една приятна, уютна, топла стая и гледам един разкошен костюм, окачен на стената, един цвят, който ми допада, видях и кройката на костюма - двуреден. Помолих Го: „Учителю, подарете ми този костюм!" Той ме погледна и малко се усмихна. Разтвори костюма, извади жилетката, накара ме да сваля палтото и аз облякох жилетката. „Учителю, дайте ми сакото и панталона да го облека, та малко с него да се покажа навън." Той замълча, тръгна по стаята, търси, търси и намери една скъсана, зацапана работническа рубашка. Подаде ми я, придържа ми рубашката и аз я облякох. Преди да я облека ми даде две златни перодръжки, с които се пишеше навремето и ми ги тури в жилетката. Като ми тури тази рубашка, тя скри жилетката с перодръжките, и след което ми каза: „Хайде, да не те познават духовете." Стана ми мъчно, че не ми даде целия костюм, но като излязох вънка и за моя изненада виждам, че Учителят излиза на шосето, облечен със сив костюм и с бастуна си. Излиза от Изгрева. Почувствувах как Учителят напусна Изгрева. Тази картина така дълбоко ми се вряза в съзнанието от съня, че вече десетки години я помня. Даде ми се на сън да видя как ще се развият събитията. Когато почнаха борбите и дойдоха последиците видях, че сънят ми се реализира изцяло. Чрез този сън аз видях как Учителят ми даде благословението Си и с двете перодръжки написах моите книги. Неговата жилетка ме държеше на безопасно място и не ме погнаха духовете, та да ме пратят в затвора непосредствено след 9 септември 1944 г. С работническата рубашка аз работих в бригадата на Борис Николов и така се пенсионирах. А онези, които насапунисаха главата на Борис, му обръснаха главата и така го изпратиха обръснат в затвора. А знаете, че всички затворници са остригани и обръснати.

 

Ще ви разкажа сега нещо още по-интересно. На 6 декември 1957 година бе направен големият обиск на Изгрева и се прибра цялата литература и всички беседи на Учителя. Най-напред при мен дойдоха и ми взеха всичко. Преживях голяма мъка. А аз имах подвързани томове с кожена подвързия. Подвързвачът ми каза навремето: „Д-р Константинов, вие спасихте семейството ми от глад с вашата поръчка." Аз му плащах добре, по тридесет лева на том, защото бях на голяма служба и с добра заплата. Прибраха всичко и бях с голяма мъка, и накрая отидох на гости при майка си в гр. Казанлък, да си изплача мъката. Бях полегнал в стаята на майка си и виждам следната картина.

 

Един грандиозен змей, който се е проснал по цялото Софийско поле. Обаче в зъбите му виждам едно гемиджийско въже, а към опашката го държат повече от нашите приятели. Държат юздите на този змей. По туй време, по средата на змея се явяват три образа с ореоли на светии. Единият образ по средата е в синьо - той е висок. А от двете му страни единият образ е в червено-розово, а другият образ е в жълто. Те са по-малки. Този образ в синьо доминира над тях. Сега змеят иска да хване тези два образа, но третият образ го респектира и той не се мърда. Обаче змеят следи тези два образа: в розово-червено и жълто. За мен образите представяха трите принципа на Учението - Любовта, Мъдростта и Истината. Когато змеят искаше да хване тези два образа, слизаше един гълъб от небето и с крилете си ги предупреждаваше и те леко се вдигаха нагоре. Оставаше само образът на Истината, който го респектираше. Змеят направи десетки опити, но не успя. Винаги гълъбът идваше на помощ точно навреме. След като се отказа змеят от тези опити, аз виждам към опашката на змея следното: една бездна, а зад бездната стоят всички Братства - софийското, бургаското, сливенското и т.н. по цяла България. И си казвам: те ще пропаднат в тази пропаст. Те не могат да дойдат при нас. В този момент, за моя голяма изненада, змеят с опашката си направи един мост между тях и бездната и всички те по гърба на змея дойдоха до трите образа -т.е. до трите принципа. Това беше картината. Тя внесе оживление и надежда в мене, че Учението, въпреки че е опозорено от миналите правителствени режими и чрез духовенството, не е разбрано досега и преследвано от комунистите. Ще дойде едно време, когато ще му съдействат и то ще бъде оценено. Върнах се в София освежен. Но в София властта бе минала през всички квартири на нашите приятели и бяха обрали беседите на Учителя, след което ги унищожиха. Значи змеят се беше проснал по цялото софийско поле и сега бе неговото време. Трябваше да се чака да се сбъднат всички неща от онази картина, която ми се даде.

 

Имах един приятел, който живееше в село Секиричево. След като стана национализацията на земята и му взеха целия имот през 1953 г., той го посрещна с голяма радост и облекчение, че се освобождава от робския труд. Но когато му вземат беседите, почувствал голяма мъка. Молил се: „Учителю, когато ми взеха имотите казах, те не са мои, а са на България. Но когато ми взеха книгите, то ми взеха Словото, което ми даваше надежда в живота. За-що стана всичко това?" Вечерта, като заспива, сънува Учителя, който му казал: „Аз ще ти разкажа една приказка. В едно далечно царство живял един мъдър цар. Той имал едничък син, който щял да стане негов наследник. От друго далечно царство донесли едно бяло шалче на царя и той го подарява на своя син. Не след дълго време идва синът и му казва, че шалчето е откраднато. Царят взима своята свита, отива в гората и търси шалчето с престолонаследника. Забелязват по едно време, че от едно гнездо виси бялото шалче. Значи орлите са го взели. Заповядва на своя син да се качи горе до гнездото и да си вземе шалчето. Синът намира в гнездото две орлета. Взима шалчето, слага го на врата си и казва: „Сега ще го пазя, а тези две малки орлета ще ги взема да ги опитомя, та да не вършат престъпления, както това са направили орелът и орлицата". Сънят свършва и моят приятел се събужда. Мъката му отпада, защото научава, че в недалечно бъдеще други ще се радват на белия шал, а крадливите орли ще бъдат опитомени. И тази кал, която е хвърлена от другите режими срещу Учението, ще изтече. Впоследствие всичко ще се превърне в добро и Учението ще се оцени. Това е разрешението на този пророчески сън.

 

Разказах ви тези три съня, защото те пророчески се реализираха и те оформиха разкола в Братството.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...