6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

[Iskri4ka]

79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ

Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания. Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък.

 

Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма. Тези борби, тези същите борби се разразиха и по-сетне между отците в непрестанните събори, които ставаха особено в първите векове. Тази религиозна ярост на един тесен и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите.

 

Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството. Този тон беше подчертан от срещата, която е описана в Писанието между Него и сатаната. Христос се обърна към сатаната и му каза: „Сатана, махни се от мен!"

 

Епохата беше такава, Христос отвори вратата на мистичността, обаче вратата на знанието остана заключена. Този тон, който даде Христос, беше запазен в първите християни и то на Изтока. Даже до известна степен даде своите отражения и в ортодоксалните християни, докато католицизмът, по пътя на схоластиката и инквизицията, постъпваше по старите методи на езическия свят - свят на догматизъм и йерархически деспотизъм. За тези кървави, фанатични борби, за тези отклонения от чистотата на мистичния свят, която Христос провъзгласи чрез Своя живот и чрез Своето Слово, има много написана литература, заради това няма да отделяме място в настоящото изложение.

 

Ще се спрем специално върху положението на Братството след физическото заминаване на Учителя. На много места вече подчертахме, че обществото около Учителя представлява един миниатюр на цялото човечество. В това общество бяха представени и трите категории сили: представители на лявото посвещение, представители на дясното посвещение или на

 

Бялото братство и най-сетне - представители и на Всемирното братство. Тези три категории сили бяха изразени чрез трите вериги души. В категорията на лявото посвещение се въплътяваха душите, които идваха на земята за изкупление на своите минали прегрешения. Във втората категория от дясното посвещение слизаха, за да следват пътя на усъвършенстване. Третата категория души, които бяха представители на Върховното Космично братство, това са душите, които идват да помагат на човечеството. Във веригата на своите прераждания те са се прераждали почти във всички народи. Когато те видят един човек, те винаги виждат в него едно свое минало прераждане, те обичат всичко, защото във всичко виждат себе си, своята душа. В тази трета категория души е пробудено Космичното съзнание, което вижда живота като единство в живота като множество.

 

В предшестващите глави ние се спряхме надълго върху трите вълни на Любовта, Мъдростта и Истината. Всички главни актьори, които взеха участие в тези три вълни на посвещение, всички тези адепти, след като си изиграха своите роли, един след друг си заминаваха за Невидимия свят. Тяхната енергия, акумулирана през съзнанието на Учителя, трябваше да се разпростре по целите вериги души, на които те бяха представители в Школата. Едни от тях си заминаха преди, а други - след заминаването на Учителя.

 

Въпреки тяхното заминаване в Школата останаха цяла серия от души, които имаха да играят роля след заминаването на Учителя. В братството беше избран от Върховния съвет на ръководителите на кръжоците един изпълнителен орган, наречен братски съвет. Точно в този братски съвет и трите сили имаха свои представители. Този братски съвет не представляваше някакъв идеологически фактор, но имаше скромната задача да бъде един администратор, една техническа комисия, която да се занимава с материалните въпроси на братството и връзката й със задълженията, които имаше братството към държавата.

 

Интересно е, че отначало животът в братството в София и в другите братства запази своя външен вид, тъй както беше го оставил Учителят. Започнаха да се четат беседите в хронологически ред, както следват в общия и специалния окултни класове и двете неделни беседи. Празнуваха се традиционните годишни празници, извършваха се годишните летувания на Рила, и също се играеха музикалните окултни упражнения на Паневритмията. На първо време всичко вървеше мирно и тихо, но както изтъкнахме и в началото на тази глава, двете сили на лявото и на дясното посвещение се активизираха, явиха се на сцената новите актьори.

 

Както Бялата ложа има своите йерархии, тъй също и Лявото посвещение има своите съответни йерархии. Главните йерархии на Лявото посвещение са следните: Луцифер, който представлява инволюционното знание, Велзевул, чиито изразители на земята са дипломацията, папските нунции и пр., изобщо йерархическият ред на клерикализма; Белиал, който се изразява на земята чрез милитаризма и неговите йерархически функционери. И най-сетне, четвъртият - Сатана, или нечестивият, който съчетава всички отрицателни качества, в които е потопено цялото човечество, той разнася клюката, ненавистта, съмнението, подозрението, ревността и користта.

 

Тези четири категории представители на лявото посвещение са господствали и управлявали света от незапомнени времена. Те са използвали светлите енергии на Бялата ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели.

 

Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави пътища на доброто".

 

В Братството и двете ложи се подготвяха за едно генерално сражение, което ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. Тези две сили най-напред бяха представени в братския съвет, после - в цялото братство. Тук е мястото да изтъкна една много силна характерност между двете ложи, която характерност може да я схване само погледът на посветения. И двете ложи си служат с енергиите на колективното, на общото, на народното и на общочовешкото. Разликата е само тази, че Лявото посвещение, по-скоро неговите представители, използват общите енергии за своя лична полза, докато представителите на Бялото братство ги използват за другите.

 

Само деянията на представителите на Космичното братство са насочени изключително за живота на цялото.

 

Тези неща изтъкваме, за да видим откъде започва страшната битка в братския съвет. Тази борба, която отначало беше подмолна, се разрази особено след заминаването в отвъдния свят на председателя на братския съвет брат Стоименов. Той играеше в съвета ролята на катализатор. Този човек наистина представляваше интерес за проучване. На ръст беше висок, слаб, с добре оформена глава и едни черти на лицето. Видът му издаваше едно фино благородство. Веднъж Учителят ми каза, че той е крайно честен човек, като че ли съчетава най-хубавите качества, докъдето е достигнала бялата раса. Той винаги придружаваше Учителя, когато отиваше в провинцията.

 

Брат Стоименов беше един от най-първите последователи на Учителя. Мястото след заминаването на брат Стоименов беше заето от брат Борис Николов. Брат Борис Николов наистина се ползваше с един голям морален кредит, както между старите братя, а така също и между младите. Никой не се съмняваше в неговата честност, в неговата интелигентност, неговия мълчалив характер и до известна степен изолацията му от широките братски среди, или по-право - неговото индивидуализиране събуждаше в някои известна доза от неприязненост, почиваща на известна доза завист.

 

Основният тон за борбите в братството бяха сигнализирани от Михаил Иванов, който беше представител на братството на тъмните сили на Луцифер. Михаил Иванов даде първия сигнал на староезичния свят да се надигне и както в началото на християнството е взел надмощие, отново да продължи да държи човечеството в своите ръце, особено след като заграби духовните богатства, които Учителят остави за всичките народи.