6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

[Iskri4ka]

80. СЪТРУДНИЦИТЕ

През 1939 година в София пристигна една голяма група французи, които бяха заинтересовани от Бертоли за Учението на Учителя. Като дойдоха тук, те подариха една бяла връзка на Учителя. Той не носи връзки и взе, че тази връзка я подари на мене. И какво беше моето учудване, когато видях как едно малко действие от Него, какво силно влияние упражни върху мен в далечното бъдеще. За мен Франция е една от най-либералните страни в света. С нея не може да се сравни никоя държава. В международната политика играе ролята на медиатор. И тя е, която сега държи връзката между Изтока и Запада. В тяхната история, ако проследим ще видим, че те са петелът, който пее в зората на всяка култура. За мен бе естествено, когато българите - богомили са изгонени от България, да намират добър прием във Франция под името албигойци. Във Франция са представени трите школи: Лявото посвещение и

 

Дясното посвещение. Но там се намира и Космичното течение. Тези три центъра съществуват там.

 

Какво стана с бялата връзка на французите, която ми подари Учителят? Аз я носих известно време и тя ми отвори пътят на моите книги към Франция.

 

Имам две сътруднички, които са изиграли много голяма роля при оформяне, при редактиране на книгите и при изглаждане на стила. Колкото и да бъдат добре преведени, те трябва да бъдат аклиматизирани към даден език. Там има тънки нюанси и само тези, които са родени с този език, могат да го изразят.

 

Едната се казваше Амрика Ханизе. Тя е един много интересен тип. Тя не е французойка. Има славянски произход. Тази жена просто ме е поразявала. Този устрем, който има, този естествен интелект и този естетичен вкус ме удивлява. По професия е балерина, но туй, което е направила в своя живот, то е един голям пример за подражение. Тя не е само мъченик при тези трудни условия, да живееш в една страна като Франция със своята професия, но и същевременно е един герой, който може да отстоява и да преодолява всички пречки. Тя е била една от големите ми сътрудници.

 

Тя имаше една приятелка, която се казваше Жанин. Тя е една писателка, която преди 15 години бе издала приказки за инките. Тя имаше особено виждане за светлините. Един крайно надарен човек, романски тип. Още като я видите - главата, нейната стройна фигура, нейното овално лице, нейните тънки черти, всичко това показва един изтънчен вкус. Родена е като творчески тип, макар че милосърдието е силно застъпено у нея. Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество.

 

Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята благодарност.

 

Това е издателят на книгата: „Новата култура в ерата на Водолея". Оригиналът на този мой труд носеше името „Мъдростта". Но след френския превод и след редакцията, която претърпя, издателят решава и слага горното име. Така че има разлика в текста на френския превод и българския оригинал. Има някои съкращения. Аз останах доволен от изданието, както и от сполучливото заглавие. Каква се Жерард Низе. Този човек съм го виждал само на снимка. Познавам му Небесната карта. Има слънчево чело. В него вътрешните интелектуални богатства са чрезмерно добре изразени. Особено причините (каузални) центрове. Аз разбрах, че той ще играе голяма роля в бъдеще, още в самото начало, когато Боян Боев ме заинтересова за него. Той получаваше прекрасни писма от него. Аз влезнах в контакт с него като му изпратих преведения на френски мой ръкопис. Той написа един предговор към книгата, който заслужава аплодисменти. Там той например казва, че „ние, французите, не мислим да ставаме славяни, но не можем да не вземем красивите черти на славяните за тяхната всеотдайност и пожертвувателност".

 

Той издаде и втория том от книгата „Учителят" („Универсалната Любов").

 

Бившата жена на Жерард Низе се казваше Ася. Тя е управителка на библиотека. Беше идвала в България. Тя е енергична жена, занимаваща се повече с пласмента на книгите. Заинтересува се от книгата ми и ми съдейства за издаването й. Книгата, която бе издадена, разноските се поеха от издателя. Той беше съобщил по радиото, че ще излиза такава книга. А Михаил Иванов беше изпратил две жени при него, за да го подкупят да не издава тези книги. Но издателят беше чел всички тези книги за Учителя и беше разбрал историческата роля на Учението. Освен това той отначало е бил около Михаил Иванов, но вижда целия фалш около него и се отдръпва. Михаил Иванов се опитал да го заплаши. Написаха ми писмо, че тази бълха не е успяла дори да

 

го ухапе. Може и да е така.

 

През 1972 година в Париж излезе книгата ми „Световна астросоциоло-гия". За да излезе тази книга голяма е заслугата на българския художник Васил Иванов, наш приятел, който живееше във Франция от дълго време. По това време Димитър Грива беше на посещение в Париж. Той заинтересува няколко човека и те се включиха в издаването на книгата. Васил Иванов нарисува корицата на книгата, една картина, на която се вижда, как човешката душа се издига от миналото към бъдещето. Васил Иванов даде няколко хиляди франка и депозира излизането на книгата. Обработването на материала бе осъществен от двете мои сътруднички Амрика и Жанин. Уводът бе направен от Маршосо, биолог - преподавател в Сорбоната.

 

Най-важният сътрудник в България бе Димитрина Захариева (Деметра). Аз разказах за нея. Тя, от една работничка, завърши музикална академия и стана след това гимназиална учителка по пеене. Разбира се аз бях онзи благодетел, който я издържаше. Но дойде време тя да се отблагодари. Тя се научи да пише на пишеща машина и аз й диктувах на „прима виста" моите трудове. Всичките мои трудове излезнаха под нейните пръсти. То е едно същество, което бе така предано към Учението на Учителя, че стигаше до фанатизъм. В нея имаше чистота, въздържателност и преданост. Тя е играла роля не само за моето творчество, но и спираше всички околни домогвания към мене. Тя ме ревнуваше и пазеше.

 

Втората сътрудничка е Цанка Екимова. Един закръглен характер. Радваше ме нейната точност, постоянство, трудолюбие и честност. Тя беше направила много извадки от беседите на Учителя с най-съществените неща. Тя ми ги предаваше и те много ми помогнаха.

 

Третата под ред е д-р Янка Попова. Тя е сътрудничка, която бе много критична към моите книги. Тя прочиташе материала и правеше известни забележки, които съм вземал под внимание. Челото й издаваше една научна стойност, конструкция, маниер и излъчваше живот, който е подходящ за един сътрудник. Обичаше свободата и красотата. Когато напиша нещо, аз й го давам да го прочете. Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал. Не мога да не се възхитя от нейното търпение и постоянство. Тя се яви накрая в моя път. Беше като редактор на това, което пиша.

 

Надя Гръблашева бе дъщеря на Мария Гръблашева. Тя е един светски човек с голяма култура и знаеше много добре френски. Тя винаги ми помагаше със своите преводи. В нея имах необикновена вяра. Благодаря ти, Надя!

 

В заключение ще кажа следното: Ложата на лявото посвещение търси две категории хора - обожатели и почитатели. Дясното посвещение - Бялата ложа, търси последователи. А Космичната ложа търси приятели.

 

Когато виждаме и срещнем известни хора, които манипулират в обществения живот със съзнанието на хората, с цел да изтъкват себе си и искат да бъдат поставени на онзи пиедестал като търсят почит, уважение и преклонение, то знаем, че са представители от Лявото посвещение.

 

Онези, които търсят последователи и издигат един висок Идеал за подражание и търсят реализация на една висша Идея за реализация в живота си, то това са представители на Дясното посвещение.

 

Третата група искат да имат интимен, директен контакт с Космичното начало. Те не търсят образи и посредници между своята душа и Космичното начало. Това са души, които помагат на човека в името на Мировата любов и Космичната обич. Това са приятелите на това Космично Братство. Когато правят добро на другите, те култивират в себе си своите добродетели. Когато направят най-малкото добро, те се обръщат към Космичното начало и се вли-ват в Него чрез Космичната обич. А чрез Мировата Любов те носят и реализират чрез живота си като най-малкото добро. Това са приятелите, това са учениците в Големия път.

 

Големият път е пътят на ученика. Той е даден в Словото на Великия Учител - Беинса Дуно.