Jump to content

6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА


Recommended Posts

6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА

Потекоха сиви, еднообразни, безрадостни и безнадеждни дни. По-без­надеждни от по-рано. Защото по-рано мислех, че някъде далеч има по-красив живот, а сега като не можех да се добера до него, помислих, че той не съществува. Но понеже човек не може да издържа да страда, да се мъчи, да е в напрежение непрекъснато, той търси отдушник, търси да се успокои, да се примири с нещо друго, което е по-близо до него. Тогава се залових пак за хубавите книги, поезията, природата, без да зная, че това са най-добрите ми приятели, които ще ми останат за цял живот такива. Почнах да се вглеждам все повече и повече в природата. Обичах лазура на небето. Той ме успокояваше. Обичах нежните краски на хоризонта сутрин при изгрев и ве­чер при залез слънце. Обичах нежния зелен цвят на поляните. Обичах реката, гората край селото. Всички те ми станаха приятели. Цялата есен, ко­ято беше слънчева и топла прекарахме с колежката си навън. Но заваляха на края и есенните продължителни дъждове. Стъмниха се небето и хоризонта. Ние се затворихме вкъщи. Училище и къщи, училище и къщи! О, как не би мо­гъл някой да ми вдъхне малко любов към училището и децата! С такова отег­чение отивах в училище и с такава умора се връщах вкъщи. „Все така ли ще бъде цял живот? Това ли е животът!" Почнах пак да философствувам. От кого и от какво зависи на едни да бъде добър и красив, а на други и по-специално на мене да бъде толкова сив и безрадостен? И седнала на прага на стаята си в един облачен ден пред стъмнения хоризонт, написах:

Животът е жесток за мене враг, той смях и жизнерадост ми отрони и ето ме сега на къщни праг сломена, тихо сърце сълзи рони!

И ето ме сега на къщни праг проклинаща живот и радост, детство! Но чувам нейде глас приятен, благ да обещава нов живот, блаженство!

Последните две стихчета дойдоха някак неочаквано, без да ги мисля, сякаш ми ги някой продиктува отвътре.

„Но чувам нейде глас приятен, благ да обещава Нов живот, блаженство."

Сама се чудех на тях. Мислех какво означават те. Вглеждах се, вслушвах се в себе си и открих, спомних си, че в минути на отчаяние, на дълбоко мислене върху живота, миналото, бъдещето и пр. когато си блъсках главата без никакво разрешение, нещо в мен тихичко се обаждаше: „Хайде стига си мислила, всичко ще се оправи, ще се нареди, животът ще стане хубав и за тебе и т.н." И аз млъквам и питам: „Но кога и как? И кой е, който ми говори? Кой може да знае, какво ми е сега на душата? Кой може да ме разбира и успокоява?" Питам, озъртам се около себе си, свивам в недоумение устни, но се успокоявам. Ставам, измивам се, обличам се хубаво и излизам при хо­рата или сред природата. И сега се засмях, затворих тетрадката и излязох на разходка в мрачния ден, защото не знаех какво да мисля повече, а ми ха­реса това разрешение на надеждата и си казах: „Е, все пак хубаво е, че има такава способност в човека, да се успокоява сам и да се надява."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...