Jump to content

18. ЗАТЛАЧЕНИЯТ ИЗВОР


Recommended Posts

18. ЗАТЛАЧЕНИЯТ ИЗВОР

Моето малко забутано селце с външни лоши условия, беше добро условие за моята работа. Преписвах лекции, четях беседи, развивах теми, изпълнявах задачи и упражнения, които се даваха там, правех опити. Особено се радвах когато виждах скоро резултата от направен опит.

В една беседа от Търновския събор на 1925 г., на който присъствувах и аз за пръв път, Учителят каза: „Когато сте изправени пред някоя мъчнотия и не знаете как да я разрешите, нямате начин и възможност, няма кой да ви посъветва и помогне, излезте вън от града или селото, в които живеете, намерете някой затлачен извор и го изчистете. Ако мъчнотията не е много голяма, веднага, ще се разреши. Ако е по-голяма и не може да се разреши тогава полейте, напойте едно плодно дърво много хубаво, ако и тогава не се разреши, нахранете едно гладно животно. Ако и тогава не се разреши, нап­равете добро на един човек. Тогава мъчнотията колкото и да е голяма, ще се разреши."

Същата есен, след като се върнах в село, изправих се пред една мъчнотия, която ми се виждаше много голяма, непреодолима. Заварих хазайката си болна от туберкулоза настанена в моята стая. Стаята била по-хубава, по-светла, искала да живее с мене, за да не я безпокоят децата й. А живееше последните си дни. Това беше крайно неудобно и опасно за мене. Стаи да се дават под наем други нямаше в село. Търсих, питах, молих се, няма и няма. Най-после се сетих да направя този опит, който описах по-горе и който беше пресен в ума ми. Излязох вън от селото, намерих едно застояло, жабунясало изворче, изчистих го. Бликна оная чиста, бистра вода. Потече и зашумоля леко вадичката. Почувствувах сякаш радостта на изворчето. Зашумоля, запя нещо и в мене. Аз се ободрих и тръгнах доволна и с песен към село. А дойдох така отегостена и потисната. Вървя и си тананикам из улиците. Минавам край старите си хазаи, които бях напуснала миналата година, за да угодя на сегашния си хазаин, мой колега. Той си беше напра­вил нова къща предната година и ме покани да живея у тях. Много не ми се искаше, но не можах да му откажа. За да не го разсърдя, разсърдих старите си хазаи и сега не смеех да ида да искам от тях стаята. Сега, минавайки край тях, хазайката ме видяла и ме повика. Покани ме да ме видела. Те макар че се сърдеха, обичаха ме. По-скоро мъчно им е било, че съм ги напуснала. Даде ми топъл хляб, който току-що беше извадила от фурната и току рече: .Ами, ти как живееш в една стая с тази болна жена, не те ли е страх? Защо не си излезеш?" „Ами, къде? Нали знаеш, че в село няма, не се намират стаи." „А защо не дойдеш у нас? Ето стаята празна." Изхвръкнах от радост. Прегърнах я: „Мислех, че ми се сърдите и няма да ми я дадете." „Ами, ще ти се сърдим."

Тя изпрати веднага с мене двете си дъщери да ми помогнат и до вечерта се нанесох в новата си квартира. Колкото се радвах за стаята, двойно се радвах за проверения опит. Аз не се съмнявах, че мъчнотията се разреши, когато потече изчистеният извор.

Мнозина ще се усмихнат скептично, но аз бях повече от уверена в това. Как стават тези неща не мога да ги обясня. Може би има някои, които могат да ги обяснят. Може би Учителят ги обяснява някъде из беседите. Аз не мога да се заема с това. Ще кажа само, че всеки опит, който препоръчваше Учителят и го правех с вяра, биваше сполучлив. Учителят казва: „Моето Учение е Учение на опит. Правете опити и тогава приемайте нещата."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...