Jump to content

19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН


Recommended Posts

19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН

Пролет е. Върлува инфлуенца. Изредих се и колеги, и ученици, и хазаи да боледуват. Цяло село боледуваше. Дойде и моят ред. По това време аз бях доста здрава. Ред години не бях боледувала. Но този път хвана и мене инфлуенцата. Понеже не бях боледувала не знаех как да си помогна. Нямаше лекар, нямаше фелдшер в селото. Нямах никакви лекарства: хинин, аспирин и тем подобни. Няма никой край мене да ме посъветва, да ми помогне. Не отидох в училище. Легнах си. Лежа и пъшкам от главоболие, температура и т.н... По едно време се сещам, че Учителят казва в една от лекциите: „Когато сте болни, пейте. Прилагайте музиката, пеенето като метод за лекуване..." Аз почнах да пея. Изпях една, две, три, пет и повече песни. Главоболието престана, олекна ми на гърдите, температурата ми спадна. Аз се зарадвах. Взех тетрадката си, да споделя с нея радостта си от този опит. Чувам, че колежките ми идат да ме видят. Хазайката ги посреща. „Как е Наталия?", питат. „Ами, болна е, болна. Има огън, голям огън има, ами пее. Цял ден днеска пее. Хората пъшкат и плачат пък тя пее." „Е, не е болна щом пее", заключават ко­лежките и влизат при мене. Аз ставам и весело ги посрещам. Но какво да им кажа? Не мога да им обяснявам, няма да ме разберат. Казвам им само, че ми е спаднала температурата и че утре ще отида на училище. Този опит съм правила много пъти след това и винаги сполучливо.

„Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта."

В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е."

Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в характера си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи. Всеки от нас е взел по нещичко, послужил си е с нещо, придобил е нещо, според това, колко е чел и разбрал и колко е приложил.

Но ние далеч още не сме изучили, разбрали и приложили учението на Учителя. Затова и всички не се проявяваме еднакво, не сме на еднаква степен на развитие. Едни не четат или четат малко, други и да четат, не разбират или разбират малко, трети и да разбират, нямат воля да прилагат. Блажени са онези, които са имали условия да четат и учат, имали са ум да разбират и воля да прилагат. Те знаят цената на Учението на Учителя. За тях няма две мнения. За тях няма сила, която да ги спъне, да ги отклони от него. Другите се съмняват, колебаят, изживяват противоречия, ту се насърчават, ту се обезсърчават, и с много страдания, изпитания, криволичения вървят напред. Но човешкото естество като че ли е такова, още неорганизирано, безволно, с малко светлина. И трябва работа, и работа, и работа. И трябва учене, и учене, и учене. Непреривна работа над себе си и учене. Не е лесно да работиш над себе си, да се самовъзпитаваш и самообразоваш. Не е лес­но да добиеш самоконтрол и самодисциплина. Който не е работил над себе си, само той не знае, че не е лесна тази работа и иска веднага с един замах да придобие всичко, или изисква това от другите, изисква съвършенство от тях и си позволява да ги критикува. Който се е опитал искрено да поработи върху себе си, той е търпелив и снизходителен към другите и взискателен и упорит към себе си. Той не се отчайва при несполуки и върви напред. Той знае, че не е лесно да се справи човек с атавистични навици натрупани от хи­лядолетни поколения, с кривите изопачени мисли, разбирания, идеи на сво­ите предци, със заобикалящата го среда, условия и т.н. Затова той е смирен и тихо, и спокойно, задълбочено, мълчаливо работи и работи, учи и учи. С един организъм болезнен, с една наследственост обременена, с една тежка карма, не е лесно да организираш себе си: да изправиш челото си, да про­дължиш носа си, да оформиш брадата си, да изправиш гърбицата си или изк­ривения си крак и въобще всеки телесен и душевен недъг, както се сочи и изисква в беседите. Никак не е лесна тази работа.

Отначало докато го разбера всичко това и аз се обезсърчават, отчайвах, съмнявах, колебаех, но като го разбрах, се успокоих и започнах спокойно работа. Не е достатъчен един живот за усъвършенствуването на човека. Затова се приема прераждането. Ние опитно видяхме, че в един живот човек и при най-усилена работа и учене, много малко придобива. Това не бива да ни отчайва, защото вечността е пред нас, но не бива пък и да ни разслабва, защото всяка стъпка напред ни приближава към високият идеал: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесни?"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...