20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

[RPX]

20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

Тук ще поместя един откъс от дневника си писан в най-ранните години на живота ми в Братството.

„Тази ваканцията (коледна) бяхме на посещение с моята приятелка Олга Блажева при нашия Учител. Оригинален човек. Учен, мъдрец, философ. Какво ли не знае. И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, оригинална, нова, красива, Божествена. Наука за живота, за любовта, за морал, за религия, поезия, изкуство, музика. При Него се стичат от разни краища и учени да допълнят знанията си, и прости, несмогнали в живота да се наредят и получат образование, да се сдобият от Него с по-нови и по-хубави. Пък и даром ги дава.

И от затънтени краища чухме и ние за Него и прегърнахме Учението Му, Учение пълно със сила и живот, което запълва, осмисля и вдъхновява нашия живот.

Бяхме отишли в София да Го посетим.

Спомняте ли си какво сте чувствували като дете когато сте приближавали къщата на вашия учител, когато е трябвало да отидете някога там? Ето такава детинска радост и трепет ни изпълваше и нас, когато приближихме дома на нашия Учител.

Той живее на улица „Опълченска" 66. По някакви свои съображения беше отишъл да пренощува на Изгрева, в единствената стаичка, която беше направена през лятото на събора през 1926 г. Изгревът е на 10 километра от ул. „Опълченска", а беше вече доста напреднало следобедното време и ние взехме файтон и се отправихме за там.

Файтонът спря и ние задъхани от студ и бързане спряхме пред входа -голямата порта. „Тука ли е? Ще ни приеме ли? Утре си заминаваме в провинцията", питаме един брат, който се мерна из двора.

Учителят е на двора и ни покани с кимане на глава още отдалеч.

Вечерта беше синя с розови отсенки, а земята бяла. Витоша се очертаваше красиво на хоризонта. В полите й трептяха електрическите лампи, а на небето - тук-там звезди. Имаше нещо величествено и светло. Тишина и мир се разливаха наоколо. От Него вееше благост и бащинска нежност.

Благ, приятен глас и приветлива усмивка ни посрещнаха.

„Защо сте толкоз закъснели? Чака ли файтонът? Изпратете го. Ще ви изпроводят. Влезте. Седнете."

Благоговейно пристъпихме в стаята и приближихме до печката, където беше поставил столовете и седнахме, без да смеем да вдигнем очи.

„Е, сега вие отивате пак да носите светлина", Той пръв заговори. „В това се състои смисъла на човешкия живот - да дава.

Малкото семенце, което посеете ще роди много плод. Не е в многото. За гладния не са нужни никакви философии и научни теории. Хляб, хляб. Малкото хлебче, което ще му дадете, ще запълни и осмисли живота му. Бъдете жив хляб за гладните там на село. Христос е жив хляб, слязъл от небето, напуснал своята слава и величие и приел най-скромния и пълен с лишения и скръб живот. Скромността е най-голямото украшение на човека и смирението - най-красивия дар. Мълком нека расте и крепне във вас доброто. И одарявайте с него вашите ближни!..."

Дълго ни говори и душите ни пиеха жадни слова чисти, топли, пълни със сила и живот.

Поднесе ни бурканче със сладко. Ние винаги ловим в думите Му - притчи в делата Му - символи.

„Подсладете изобилно вашия иначе горчив живот с медения сок на моето Слово и сами вие услаждайте щедро живота на всички около вас."

На няколко пъти разбутваше печката и не искаше да ни пусне докато не се стоплим и разположим добре. (Защото във файтона бяхме много измръзнали.)

„Топлина е нужна за сърцето и светлина за ума. В светлината никнат красивите мисли и желания и в топлината зреят. И тука законът за топлината е верен: Стопленото сърце се разширява, в него има място за повече души. И обратно: Студеният човек е груб и егоист. Той обича само себе си.

На вас, учителите, е отредена най-благородната, най-красивата, но и най-отговорната работа. На вас е поверена човешката душа в своята най-крехка възраст. Вие може да я осакатите и погубите, но може и да й дадете най-идеална и красива форма. Първото ще избегнете, "като се научите да познавате детската душа, а второто като я обикнете.

Свързва ли любов - учител и ученик успехът във всяко отношение е постигнат.

Детската душа е отзивчива към красивото и доброто. Те с радост биха очистили изворчето, от което ще пият бистра водица, когато идат на разходка, с грижа ще посадят и отгледат градинката си, с любов ще нахранят гладните птиченца зиме.

Нека училището ви бъде кътче на любов, радост и светлина.

Общите обеди са пълни с красота и назидание.

Гостуването едни у други е радост.

Бог да ви благослови и помага в работата!"

С тия думи ни изпрати до сред двора. Когато се обърнахме от вратата за последно сбогом, Той стоеше на платформичката пред къщичката и поклащаше глава...

Величие вееше от този мъдър Учител!

Величие пълнеше нощта!