Jump to content

Recommended Posts

СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА

В 11-та година ние строихме двуетажна къща на ул. „Зеленка“ 28. Дължахме на сестра Амзел 1000 лв., които тя сама ни предложи за къщата. Един ден, когато Учителя отново беше у нас, той ни боядиса стълбището със златен бронз. На другия ден го изпратихме за София. Дойде сестра Амзел и като видя боядисаното стълбище, каза: „Пари нямате, а със злато боядисвате!“ Тя се страхуваше, че няма да й се издължим, понеже имахме задължения и на други места. И тя поиска парите много преди срока на полицата. Ние току-що бяхме изпратили Учителя за София. В него момент нямахме пари и я замолихме да ни почака поне до срока на полицата. Аз си поплаках, а Константин от честолюбие заболя. Учителя, схвана нашето положение, се върна от Г. Оряховица. Зачудихме се защо се връща и запитахме: „Учителю, влак ли няма?“ „Не, но вие се смутихте, че Амзел си иска парите. Защо не казахте на сестрата, че ще й ги дадете? Къде ви е вярата?“

Сутринта, като видя Учителя, Амзел отиде да ни наковлади, че сме задлъжнели на банката и нейните пари могат да пропаднат. Учителя й каза: „Тогава аз ще ти ги платя.“ Тя се засрами и отказа да си ги иска.

След няколко дни дойде брат Илия Стойчев и взе Костадина на работа в Русе. С първата заплата изплатихме дълга си на Амзела..

Zasnemane17.png

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...