Jump to content

24. ИМЕННИЯТ ДЕН


Recommended Posts

24. ИМЕННИЯТ ДЕН

Струва ми се, че място му е тука да поместя една поемка от моя „Лиричен дневник" от най-ранните години, останала случайно на всичко писано до 1958 година.

В малката къщичка на сестрите стенографки имаше празник. Празнуваше се именния ден на сестра Стоянка Илиева, която нямаше още дом на Изгрева, а бе пожелала да направи една приятна и мила изненада на обични и дълго невиждани сестри-учителки от провинцията.

Зимата - мека, бяла, ласкаво бе приютила Изгрева, малката борова горичка и къщичката-параход, както се зовеше, сред нея. Бяла пътечка извива няколко пъти край стройно изправените и с бял пух и искрящи звезди обси­пани борове, които наподобяваха същински коледни елхи...

Празникът лъхна още от вън: от тях, от пътечката, от „парахода". Ограден с бели вълни, той пътуваше сякаш че наистина, в някакви също бели, незрими страни. „Параходът" бе стаята на стенографките Паша, Савка и Елена.

Радостта изпърха... След малко ще бъдем в него. И ще понесе и нас натам. Като малки деца се бутаме, смее, споглеждаме. Иска ни се да разперим ръце да замахаме, да заплескаме от удоволствие.

И вън, и вътре всичко е бяло. Трапезата е сложена в средата. Над нея, на покрива прозорец, голям и светъл. И най-разкошните от канделабрите на богатите и тъмни салони, не би могъл да го замени. Навярно, вечер пламваха звезди там, а денем - самото слънце. Но днес друго, бялата светлина на зимата влизаше през него. -..

Не зная шумно или безшумно влязохме, но зная: Радостта, изненадата и възхищението се посрещнаха с мира, красотата и хармонията, прегръщаха се, целуваха се...

Заехме местата си. Видимо мълчание. Когато душата говори и пее, устата мълчи. След малко всяка се опомни и стаи дъх. Погледите се кръстосваха и питаха и поглеждаха навън: „Ще дойде ли? Иде ли?" Да...

Рядко, небивало, невъзмечтавано щастие!

Една, две, три, четири, пет, .... дванадесет сестри и в средата Той!

Какво наподобява това? Ах, де ни отнесе белият параход? Ах, де се намирахме ние?

Редят се тихи, нечувани слова... И цъфват в душите цветя. И раснат крила.

На прозореца горе тихо една по една ревниво надничат снежинки.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...