Jump to content

31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА


Recommended Posts

31. В СТОЛА - ТРАПЕЗАРИЯТА

Дълбока зима е прегърнала здраво земята. Ние - аз и Буча (приятелката ми) газим сняг до колене докато дойдем от града на Изгрева. А Изгревът е приказен. Бял и чист. Тук-там се вият тънки пътечки край сведените от сняг борове. И тишина, тишина. Ни звън от трамвай, ни сирена от фабрика, ни глъч от тълпа.

Душата си почива в тази тишина и белина.

Сестрите ни канят в трапезарията. Там е топло и приветливо, чисто. Печката е запалена от сутринта. Макар и рано още да е за обяд в трапезарията има вече дошли с ръкоделие, с книжки, сестри и братя. Едни четат, други работят и тихо се разговарят.

Привлече ни погледа една нова картина на стената. Сестра Цветана Симеонова е увековечила образа на нашата обична сестра Пенка Кънева. Нейните будни, живи, смеещи се очи гледат към даровете на майката земя, тъй богато и изобилно разположени в нейната прегръдка - зеленчуци и плодове - свежи, сочни, апетитни. В ръцете си държи две снопчета златни, житни класове. Ние я разглеждаме, възхищаваме се, радваме се.

Колко е уютно, топло и приветливо! Колко е всичко домашно и свое! Чувствуваш се като у дома си!

Влиза една от дежурните в стола сестри - Йорданка Жекова и се развиква: „О, добре дошли, добре дошли прелетни птиченца! Знаете ли, че Учителят за вас отвори стола? Беше го затворил. Разсърдили Го бяха за нещо, беше недоволен от нещо, прибра се горе и два месеца нямахме стол. Преди няколко дена ме вика и казва: „Йорданке, учителките ще си дойдат скоро за ваканция, къде ще се хранят? Да отворим, рекох, стола." „Добре, Учителю, да го отворим. Аз и Стойна ще дежурим първия месец", казах аз с готовност. Той се зарадва, даде пари, даде провизии и от няколко дена имаме стол. Нареди да се пали печката в трапезарията, да гори цял ден - от сутрин до вечер, да могат да идват тук сестри на разговор или да си четат и ра­ботят на топличко. Пък и за вас, учителките. Вие сте първите, но ще дойдат и другите. Да прекарвате тука през деня на топличко. Грижлив баща. За всички мисли. Ама ние, ние сме твърдоглави още. С каква мъка прекарва Той хуба­вите си идеи. Но ние си караме все още по старому."

Не разпитвах нищо: Какво се е случило, какво са разсърдили Учителя, защо е закрил стола, защо говори Йорданка така за нашето твърдоглавие? Не разпитвах. Мене ми беше така хубаво в момента. Аз идвах от един край дето е самота, където е мизерия и мъка. Уморена, измъчена, тук си почивах в тази топла и уютна трапезария и грижа на нашия обичен Баща. Сълзите бяха на очите ми. Не разпитвах. Исках да се потопя в тази уютност и да си почина. Наближи обяд. Дежурните сестри сервираха с бели престилки. И когато беше всичко готово към 12 часа дойде и Той. Нас - гостите от провинцията ни сложиха на Неговата маса. Ние се храним мълчаливи. „Яденето е свещена работа", казва Учителят. „Когато човек се храни, не трябва да говори и мисли за друго, освен за храната, която приема, как да я препрати горе в ума и сърцето и да я оползотвори за светли мисли и възвишени и благородни чувства." Но нали сме си твърдоглавички, както казва Йорданка и следваме все още старите си навици и през време на обяда задаваме Му въпроси и Той отгова­ря на кратко, а някога се увлича и Той и изменя на разбирането си и говори дълго с прекъсвания и през време на обяда. Но повечето пъти оставя разговора за след ядене. Така беше и този път. Разговорът беше оставил за после. А то разговор ли беше. До 4 часа след обед и разговор, и песни.

Когато завършихме и Той стана да си върви, Йорданка, която беше по-свободничка каза: „Е, Учителю, това беше за гостите от провинцията, за учителките. Богато ги угостихме." Той нищо не каза, но ни погледна мило, топло и си отиде.

Той обичаше всички. И даваше всекиму според нуждите му. Но правеше впечатление понякога като да е по-разположен и по-щедър към някого или към някоя категория хора. Но то е затова, защото тяхната нужда в дадения момент е по-голяма. Така беше и с учителките. Само той знаеше при как­ви тежки условия живееха и работеха те там из затънтените краища на майка България. Колко уморени и измъчени пристигаха при Него и затова биваше много щедър към тях. На няколко пъти затворения стол се е отварял само, защото „ще дойдат учителките и къде ще се хранят?" Нареждаше през ваканциите и вечери, като изключения. В друго време в стола само се обядваше общо. Нареждаше забави с литературно-музикална програма, екскурзии и т.н. Всичко правеше, за да им даде възможност да си починат, да се зарадват, да им се облекчи и украси иначе тежкият живот на село. Освен това Той обичаше трудолюбието и ценеше учителската професия.

Веднъж когато Го запитала една сестра - Василка Иванова от ул. „Опълченска" 66 защо е тъй внимателен към учителките, Той отговорил: „Те отиват да носят светлина!"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...