Jump to content

35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ


Recommended Posts

35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ

Вечерта простира бавно своето теменужено крило над земята и приютява всичко уморено от дневния труд, шум и тревога. Звездите се нареждат една по една на небесния свод по местата си.

Из различни алейки и пътечки излизат сестри и братя да починат на пейките пред стаята на Учителя. Защо именно там? Там се най-хубаво почиваше. То беше един кът където се потопявахме в такъв мир и тишина, каквито никъде не се намираха. Неговият мир и тишина заливаха този кът и ние се чувствувахме тъй добре. И не само ние чувствувахме това. Чувала съм и по-рано и после, когато Той вече не беше между нас, чужди, външни хора да казват: „Ах, какъв мир, каква тишина влада там на Изгрева. Когато ида там и седна на пейките, отдъхвам си, отморявам се, потопявам се в такъв мир и тишина. Но да не се отвличам.

Учителят е в стаята си. Вечеря или е приел някой закъснял посетител. После идва при нас безшумно и сяда на средната маса. Цял ден е приемал посетители. Да се отмори и Той ли излезе? От всички маси сестри и братя се придвижват около Него.

И Той започва: „Е, има Един, Който е Любов, Който обича всички! Някой ще каже: Самотен съм, няма кой да ме обича. - Не е вярно това. Има Един, Който те обича. Има". С такъв дълбок, убедителен глас ще го каже, че тази душа, която стои близко и Го слуша, измъчена и изтерзана от мисълта, че е самотна и няма кой да я обича, ще скочи, ще се ободри, ще й олекне, ще се зарадва и вдъхнови.

Или пък ще каже: „Вяра! Вяра! Вяра е нужна на човека. Човек не е роден да боледува и умира. В човека има вложени сили - капитал да живее 120 години, но със своя неправилен живот, със своето непознаване законите на природата и живота, той ги престъпва и поради това боледува. Ще каже на болестта: „Бог е Любов! Аз живея в Бога и Бог живее в мене, а в Бога никакви болести няма! Ти си сбъркала пътя си, моля те да ме напуснеш!" и т.н., и т.н. И този човек, болният, скрит някъде в някое тъмно кътче слуша, слуша, обнадежди се, изпълни се с вяра, става и чувствува, че болестта го напуща.

Или, знаейки, че край Него има хора, които се интересуват от музика, започва разговор за музиката.

Или, някои се интересуват от астрономия, започва да говори за звездите и съществата, които ги населяват, за слънцето, за луната. И тя подала се светла и пълнолика, слуша, слуша как Той разкрива тайните й на земните жители. После става, изнася телескопа, нагласява го и до късно всички до един, които сме там се изреждаме да наблюдаваме циркусите, снежните върхове и лавини на лунната повърхност, под която живеят адепти - съвършени същества, както ни обяснява Той, до което науката тепърва има да се добере.

Една вечер през всичко време пяхме - една, две, три, много песни... И колкото повече пеехме, по се вдъхновявахме. Когато завършихме, Той каза: „Попяхме на тази душа за добър път, да й оправи Бог пътя!" Беше едно чуждо, болно, разстроено момиче, попаднало случайно между нас. Същата вечер - късно, то щеше да пътува, да си отива в провинцията. За всички, които бяха край Него, които естествено бяха все нуждаещи се, Той намираше какво да каже и да направи и вечер под звездното небе когато уж Божем, бе­ше излязъл да си почине след пълния с приеми ден.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...