Jump to content

36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ НА УЧИТЕЛЯ


Recommended Posts

36. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА УЧЕНИЧЕСКИТЕ ГОДИНИ

НА УЧИТЕЛЯ

В селото, в което учителствувах 17 години - Каменна река имаше евангелисти. Те си имаха църква и проповедник. От време на време ги посещаваха пастори от София и други по-големи градове на България за съживи-телни събрания, както ги наричаха те.

Веднъж дойде един пастор от София - пастор Цветанов. Моите селяни, които ме ценяха и надценяваха му говорили за мене и той пожелал да ме посети и да се запознаем. Доведе го местният проповедник.

На масата си имах големия портрет на Учителя, който на времето вестник „фар" беше го разпространил.

Щом влезе в стаята пасторът извика: „А, г-н Дънов, моят съученик, моят добър съученик."

Поканих ги. Седнаха.

„Искате ли да чуете нещо за вашия Учител, Неговите ученически години?" Разбира се, разбира се, с удоволствие", казах аз зарадвана. „Ние бяхме съученици в Свищовската американска гимназия и пансион. Бяхме в един клас и живеехме в една обща стая с много ученици. Той беше много добър и способен ученик, но най-силен и ненадминат беше в проповедта. Нас ни готвеха за евангелски проповедници-мисионери и затова имахме и час, в който изнасяхме проповеди върху някой стих от Евангелието или Библията. Неговите проповеди биваха неповторими - Словото Му вдъхновено, хвърковато. Всички обичахме да Го слушаме.

Той свиреше много хубаво на цигулка. Имаше навик да става всяка сутрин в три часа и тихичко със сурдинка да свири - така тихо, че никого не будеше. Аз съвсем случайно съм се събуждал понякога и съм Го виждал и чувал. Свири леко и унесено, лицето Му цяло в светлина и заляно в сълзи.

След това излизаше вън от града на един хълм, на който имаше люлякова горичка да посреща слънцето и се връщаше за учебните занятия.

След завършване на училището пътищата ни се разминаха. Преди няколко години, обаче, на един конгрес на евангелските пастори и проповедници в Плевен, Той дойде. Като ме видя, сложи ръката си на главата ми и каза: „Ето един истински пастор, един истински служител Божи."

Тези последни думи пастор Цветанов изрече с видима гордост и радост. Значи той ценеше Учителя.

Та за кого ли Учителят не беше гордост и радост от онези, които се бяха докосвали до Него и бяха опитали Неговата Любов, Мъдрост и Благост.

Спомням си когато държеше беседите си на „Оборище": Връщаме се от беседа понякога с трамвай, а много често и пеш. Учителят с неколцина души от двете Му страни в една редица върви - и не върви, а лети. И ние: аз, Бучка и Олга Блажева, които тогава гостувахме у леля ми, а тя живееше близо до ул. „Опълченска", вървим на втората редица зад тях, силим се да ги догонваме.

Често пъти тогава срещахме хора, които Го познаваха, те се спираха да ни гледат: млади, хубави, енергични и най-хубав, и най-енергичен Той. Сочеха ни с Интерес. „Дънов. Дънов. Дъновисти." Тогава ми израстваха крила, крила от гордост, радост и щастие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...