Jump to content

38. КАК ЗАУЧАВАХМЕ И УПРАЖНЯВАХМЕ ПАНЕВРИТМИЯТА


Recommended Posts

38. КАК ЗАУЧАВАХМЕ И УПРАЖНЯВАХМЕ ПАНЕВРИТМИЯТА

Жежко лятно пладне. Общият обяд завърши. Учителят не се прибра в стаята си, а отиде на поляната и седна на катедрата (един навес красиво изработен, който ние наричахме катедра). Ние - една група млади сестри Го последвахме.

„Може, рекох, да упражним вчерашното упражнение", каза Учителят. Вчера е дал упражнението „Колко съм доволен", но аз не съм присъствувала вчера на даването. Въпреки това, сега се наредих заедно с другите. То е леко, ритмично и приятно. Редицата се люшна най-напред пред катедрата, а после околовръст на поляната. Учителят също се нареди отстрани на редицата.

„Колко съм доволен..." Тогава мелодията нямаше още тест. но самата мелодия и самото упражнение имаха това съдържание. Колко бяхме доволни, наистина. Не, слабо е това. Колко бяхме щастливи. И не само аз, и не само ние. Цялата поляна беше щастлива - излъчваше щастие. Въздухът трептеше от щастие. Слънцето лъчезареше от щастие. Лазурът се усмихваше и ветрецът леко ни галеше, проникнати от щастие. Той - Братът на най-малките, беше щастлив. Щастлив, че изпълнява волята на Онзи, Който Го е пратил на земята при най-малките, да им донесе радост и щастие.

Много пъти паневритмични упражнения се заучаваха или упражняваха и привечер, за да имат възможност повече братя и сестри, върнали се от работа да присъствуват и участвуват. И обстановката тогава биваше приказна.

Вечерта слизаше бавно със синкава омара. Лазурът на небето постепенно избледняваше, после потъмняваше и от там започваха да надникват една по една звездички. Долу на поляната се люлееше редицата. Често и луната се подаваше и дълго и ненаситно гледаше и се усмихваше. Гледаха боровете стройни и мълчаливи. Гледаше и Витоша в далечината учудена и възхитена.

Често ставаше нужда да се запалят и лампите и да продължи играта дори до 10 часа.

Оркестърът свири в средата на поляната. Редицата се люлее. Зрителите гледат. И всичко се топи от радост и удоволствие.

Боже, какъв живот! Какъв красив живот! С какво го заслужихме?

Ще помни земята кога е стъпил на нея кракът на Брата на най-малките.

Но нека се върна на една по-раншна утрин.

Пристигнах от село за лятната ваканция сутринта в 7 часа. В мое отсъствие същата пролет е дал за пръв път няколко паневритмични упражнения. Никой не беше ми писал и аз не знаех нищо за това. Когато стъпих на Изгрева и се отправих към поляната, идвайки от нея ме срещнаха поз­нати сестри и братя, които не мога сякаш, че да позная. Гледат някак особено, радостно, усмихват ми се весело, стъпват леко, леко сякаш, че не ходят, а се плъзгат над земята, сякаш танцуват.

Обиколих полянката. Учителят се беше вече прибрал. Всички се бяха прибрали. Нямаше никой, но се носеше една тържественост, една лекота, нещо празнично из нея. По-късно надникнах в трапезарията, в кухнята. Там сестрите също сякаш танцуваха. Готвят и пеят, готвят и пеят някакви нови, красиви мелодии. На обяд добих същите впечатления. И тогава седнах и написах едно писмо в Стара Загора на моите обични приятелки - Бучка и кака Райна за танцуващите сестри: „Не зная какво е станало с тях. Те са променени. Те не ходят, а танцуват, не говорят, а пеят. Всичко тука лъха му­зика и красота."

Когато на другата сутрин ме заведоха на полянката и се наредих и аз в редицата и се завъртя колелото разбрах, всичко разбрах, защото го опитах. И тогава написах второ писмо, което завърши така: „Старите подмладява, а младите прави да летят тя - Паневритмията дадена от нашия обичен Учител!"

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...