Jump to content

39. ПОЛЯНКАТА


Recommended Posts

39. ПОЛЯНКАТА

Полянката! Полянката! Отивам на полянката! Идвам от полянката! Дишам на полянката! Посрещнах слънцето на полянката! Знаете ли какво е за всеки от нас полянката?

О, ако знаехте, не бихте дръзнали да направите това, което направихте, че я унищожихте. Има ли поне един, един между всички български учени мъже и жени, философи, писатели, поети, музиканти, политици, общественици, издигнати хора, които редят днес живота и издават законите, има ли поне един между тях с по-чутка душа, по-изтънчен дух, по-благородно сърце, по просветен ум, който може да разбере какво значи за нас, какво значи полянката? Обръщам се към него:

Имате ли вие, знаете ли вие нещо скъпо, свидно, чисто, свято нещо, за което като помислите, душата ви се разширява и изпълва с радост, сърцето запява, а стъпката ви става бодра, лека и подвижна? Стъпката. Не, вие не стъпвате, вие се носите леко над тревите и цветенцата между тях. Те не бива да се стъпчат.

Околовръст са борове, кипариси, ели, плодни дървета. Те така са преплетени, че образуват един живописен борд1ор достоен за четката на голям майстор.

Когато за пръв път посетих поляната преди 47 години тези борове бяха малки, крехки, нежни борчета, които не можеха и сянка да хвърлят, под която да се подслониш. С каква любов бяха посадени, с каква грижа бяха поливани през сухите лета. Всеки свещенодействуваше тука.

Един полива, друг изкоренява трънчета, друг сади здравец в някой кът, друг сковава скамейки, боядисва с блажна боя и т.н. Тука всичко е бяло, бяло, слънчево. Тука за пръв път Учителят ни позова към природата. Тука за пръв път Той ни научи да обичаме, да посрещаме и да търсим слънцето, да се ползуваме от неговите целебни сили, да се вдъхновяваме от неговите красиви изгреви, да се стремим към него, като символ на Нещо Велико, Мощно, Светло, Красиво, Благодатно!

Тука ни научи да дишаме дълбоко ранния сутрешен, прекрасен, чист и свеж въздух напоен с боров и цветен ароматен дъх, тъй необходим за здравето на човека.

Тука ни даде Паневритмията. За нея ще пишат други. Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са пластични, ритмични, изящни.

Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и вечеряли, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене. Тука ни е научил на скромност и въздържание.

Тука е приемал многократно всекиго от нас и седнали на катедрата или под боровете, или разхождайки се, е изслушвал нашите болки, скърби, противоречия, стремежи, мечти и идеали и пр., и пр. И всекиму е давал съвет, утеха, помощ, лек.

Тука е държал и неповторими беседи!

Тука всяка стъпка е напоена с дъх и аромат от Него - със спомен скъп на сърцето и душата! Полянката!

Знаете ли какво значи за всеки от нас полянката?

Ако знаехте, не бихте постъпили така, че да я затриете от лицето на земята! А ние не сме случайни хора. И Той не е случаен жител на земята и гражданин на България.

Ще го узнаете по-късно и горчиво ще съжалявате за всичко, което направихте.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...