Jump to content
Ани

3. Ръководителят

Recommended Posts

3. РЪКОВОДИТЕЛЯТ

С такова необикновено уважение и почит се ползваше нашият ръководител Димитър Добрев, освен от братята, които се събираха у нас. Те почнаха да недоволстват явно и да изнасят неговите отрицателни черти. За един ръководител, който се поставяше високо над нас, тия грешки не бяха простени, не можеше вече да остане на тая висота. Всички сестри вярваха, че е прероденият ап. Павел. И действително той имаше силна воля, с мисълта си можеше да закрепи неспокойното гущерче на ръката си колкото си иска, без да помръдне, докато му каже да си отива, което нееднократно бе демонстрирал пред нас. Това беше цяло чудо. Можеше да влияе на съзнанието на някои, да ги разболява и след това да ги оздравява. Така например него лято на „Куш-бунар" през една нощ на разсъмване разболява Ив. Жеков. Той се събужда със силна болка в коремната област, почва да излазя от устата му пяна, да губи съзнание. Майка му и леля ми, които веднага се сетили от где иде нападението, почват усилена молитва и призовават Учителя. С тази интензивна молитва идва помощта и Иван постепенно се успокоява. Ръководителят е чакал да бъде извикан да го оздрави. Иван стана опитна жертва, защото майка му, леля му бяха вече на моя страна. А аз по това време му станах опонент.
След няколко дни, също на разсъмване към 3 ч. през нощта идва при мене (астрално) и почва да ми говори и внушава неговите желания и амбиции, че той е „нещо". Почнах да му опонирам, да се карам с него. Казвам му, че на мене не може да влияе, че съм силна и го отблъсквам, че зная кой е. Това беше полусън-полубудна и се събуждам съвсем.
От „Куш-бунар" на изток, края на скалите към пропастта имаше малко водопадче. Там отивахме всеки ден по обед към 11 ч. да се къпем. Беше дошъл и мъжът ми с нас. Той носеше карабина и стреля във висините по един орел, но не го достигна. При къпането на братята моят мъж без малко щял да падне в пропастта, успява да се задържи, наранява само кутрето на крака си. Имаше силни болки и се качи на един катър до бивака. Брат Иван Гешев ми каза: „Аз разбрах, че иска да го събори в пропастта, противодействувах и той само се нарани". Ставаше дума за ръководителя ни Добрев.
Всички тръгнаха към бивака, а останах последна. След мене нашият ръководител. Спирам се да ме достигне, но и той спира. Тръгвам и той тръгва. Тази игра на спиране и изчакване продължи доста и чак при приближаване на бивака се спрях и реших да не помръдна нито крачка, да го принудя да ме доближи. И наистина, като ме чака дълго да тръгна, разбра че съм упорита и ме достигна. Казвам му: „Каквото направихте, не мислете, че е скрито, знае го Бог, знаете го вие, но и аз го зная". Отговори ми, че не разбира за какво му говоря. Аз настоявам: „Знае Бог, вие и аз". Тази игра на думи продължи доста, докато го поставих в невъзможност да отказва. И тогава каза: „Той простреля крилото на орела и затова пострада пръста му". Отговорих, че не е за орела, тъй като не го е дори закачил, но че той го направи да ми отмъсти, да ме сплаши и пак му повторих: „Бог знае, вие знаете, но и аз зная". Почнах да говоря пред сестрите, че не е възможно да бъде ап. Павел, а е обикновен човек. Почнах усилена борба за истината. Агитирах разпалено със сила. Почна да ми праща братя и сестри по отделно, да ме вразумяват, но аз не се вразумих. Продължих борбата дори по-остро докрай и дойде разрива. Първият повод за недоволството беше, че като ръководител получаваше беседи от София още непечатани, четеше ги само той. Държеше се високомерно, тъй че да чувствуваш, че е „нещо" над тебе, недостигнато. Имаше и молитви като „Лозинката", „Хвалата" и др. и не ги даваше, само на най-достойните според него.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×