Jump to content

5. Борбите и методите за разрешаването им


Recommended Posts

5. БОРБИТЕ И МЕТОДИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕТО ИМ

След края на лятото 1922 г. през есента ние се преместихме да живеем в София. Като останали без мене, тези които бяха с него, с нашия ръководител Добрев - се обърнали срещу него. Те продължили борбата. Но вече аз не се интересувах. Усещах се, че в мене нещо е изгоряло и че съм изпепелена отвътре. Бях се самозапалила чрез борбите, които се водеха.
След десет години се срещнахме с брат Добрев в София на Изгрева, сърдечно се ръкувахме. Аз му се извиних, всичко е отлетяло, минало. Остават сега най-мили братски чувства и спомени. Но десет години аз бях изпепелена без живот.
Години по-късно в 1958 г. след големите спорове и недоразумения в Софийското братство и последиците от това ми напомниха онзи път, който минах през моите младини в 1921 и 1922 г. когато едната и другата страна се обвинявахме. Спомних си думите на Учителя от приложеното писмо: „Ние ви оставихме свободно да действувате от едната и другата страна. Ний нямаме закон, с който да съдим лошите постъпки на другите... Гдето е Любовта там съм и Аз".
Преди борбата имах силен подтик към Бога, свещен трепет, вдъхновение. Всяка пробудена душа е опитала този свещен огън, този копнеж на духовен глад. Състоянието ми след борбата беше както човек усеща отпадане, обезсилване след голямо напрежение. Изчезна вдъхновението. Застой, затишие. В мене са все същите идеи, същите свещени разбирания, същото уважение и вяра в Учителя и школата. Той стоеше в мене на същия връх, въпреки празнотата, която чувствах. И тъй беше 7-8 години. Едва в 1930 г. отново почнах да навлизам в оня период на работа. Разбрах, какво значи да водиш борба, да бъдеш полюс. На полюсите няма живот, а само студ и мраз. Разбрах думите на Учителя от писмото: „Ще поучите едно правило, че без любов няма живот".
Прочитането на съборните беседи от 1922 г. и посочените там закони категорично изясниха душевното ми състояние да установя и изясня закони, чрез които съм се движила като ученик на тази школа. Сравнявайки двете оригинални писма на Учителя до мен, сравнявайки ги и със цитатите от съборните беседи от 1922 г., които ще цитирам по-долу, установих, че тези две писма представях кодове, т.е. вълшебен ключ за разгадаване и разкриване на окултни закони при разправии, кавги и спорове.
Ето цитатите:
„Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" 1922 г., гр. Търново
(Стр. 99)
„Сега първото нещо, което трябва да знаете, като ученици на окултизмът е: като ви глътне някой кит, да кажете: „Стомаха на един кит не може да ни смели". Като престоите 24 ч., най-много 36 ч. в кита, духовете ще ви избълват, кита ще бъде принуден да ви избълва, понеже вие сте толкова тежък, че ще каже: „Не ми трябва тази беля". Но щом се изплашите, този дух ще бъде толкова силен, че някой път с години не можете да дойдете в себе си. Туй става с хора, които полудяват, както аз ги наричам, обсебени. Аз пък казвам: това не е полудяване, а изсмукване на всичката тая енергия. След това ще те пуснат навън пак да почувствуваш. И сега често духовете, за да разбогатеят, правят тия операции. Например, сливенци си живееха братски, пеят си по Бога, ядат си заедно, но духовете започват да ги разделят на два лагера - едните, че уж служат на Бога, а другите - на дявола. Разделиха ги на два лагера. Започват всеки със своите идеи и тогава духовете си турят пипалцата. Едни с едната партия, другите с другата партия, докато изсмучат всичко. Дойдеш в себе си, виждаш, че всичко е изчезнало. Та и едните и другите, ще се пазите от ония, които ви казват, че сте прави или криви - един чешит сте. Като дойде един възвишен и благороден дух, който е на правата страна ще каже: „Ще живееш сега според Любовта Божия, според Бога". Той няма да вземе твоята страна, а ще каже: „Живей по Любовта". А като дойде един лош дух ще каже: „Ти си благороден човек, ти имаш право," ти трябва да докажеш своето право, ти трябва да го дадеш под съд". Не, ти трябва да имаш силата сам да респектираш този дух. Ти трябва да му кажеш, че трябва да мълчи и ще затреперят гащите му. Само тъй може да се оправи светът. Само туй учение е право. И действително от 8000 г. прилагаме старото учение и на какво сме замязали?
Сега в нашата школа ще приложим другото учение - учението на абсолютната Любов и всички заедно ще работим. Например, как? - Да кажем, че сливенци се скарат, влизат духовете, не се споразумяват. Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажете: Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ". Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия - воюване ще има. Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват. Сливенци ще идат на помощ - воюване ще има. У всинца ви трябва да има общо ревнование за тази кауза, която поддържаме, да внесем единство в мисълта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бъдеш. Сега аз не препоръчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на любовта. Без любов не може да има единство. Не мислете, че без любов може да има братство и равенство. Трябва да внесем любовта и тогава да говорим за братство и равенство. Но ако няма между нас любов, тоя въпрос е решен. Докато не внесем в нас любовта, може да спорим с години, въпроса ще си остане пак спорен. Всичките окултни сили имат приложение само в Божествената Любов. Единствената сила, която може да владее всички други сили и да ги регулира, това е Любовта."
(Стр. 107)
„Сега в школата ще имаме един метод, ще правим опити за преобразования. Ще ви създадем един ден на всички нарочни бели. Ще ви туря в една такава голяма напаст, каквато никога не сте видели и после ще ви кажа: „Според законите, които сте научили, разплетете се, и ги приложете, превърнете тия енергии във ваша полза. Ще чакам 30 дни и после ще ви освободя". За пример: двама души от вас ще ви скарам и ще ви кажа тогава: Примирете се според окултните закони". Нарочно ще ви създам такива бели. Ами че това, което ми разправяте, че става по градовете, аз го правя. Сега това аз направих със сливенци. Знаете ли, как го правя? Някой път като мина през някой град, виждам духовете без работа. Аз си правя смешка с духовете, а пък като си правя смешка с тях, те си правят с вас, тъй си отплащат".
(Стр. 109) „И тъй когато дойдат спорове, ний ще ангажираме цялата школа. Ние казваме, че те кармично се създават. Лекарите често, за да освободят болния от някой абцес, за пример от някой цирей, отварят рана около този цирей. Правят изкуствено пробиване, за да може да изтече гнойта. Значи, за да излезе нечистата материя, правят нови дупки. Има един брат у когото на много места са отворени такива дупки, абцеси имал. Като действуваме кармично, ще отворим една, две, три дупки и с това ще причиним страдание. Виновен ли съм за това? И като пробием три-четири дупки, ще кажем: „Туй ние го причиняваме". Защо? - За да ви излекуваме. Като казвам, че причинявам тия бели из градовете, то е, за да ви излекувам. Сега ще ви обясня. Забелязвам, че някой от вас ще се отклони от пътя и ще се спъне нещо. Той ще направи един грях, който ще го отклони от пътя за няколко прераждания и чак тогава ще оправи живота си. Тогава ще му дам възможност да се скара с някого и да се предпази от по-голямо зло. По-добре е двама души да се скарат, отколкото да се убиват.
Та всички тия неща, които стават между нас те от окултно гледище са методи за отвличане на нашето внимание, за избягване на много нещастия, а някой път действуват за концентриране на ума".
(Стр. 116)
„Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по- стари братя и сестри, някои по-млади. В школата има само ученици, братя и сестри са отвънка. В школата всички са ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждаш на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде".
(Стр. 125)
„Тъй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш". Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се". Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заека. Казвате: „Сега ние сме атакувани". Казвам: „Чакай, сега ще турим картечниците, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво". А сега, религиозните седят, молят се, това онова, пеят, казват: „Картечници има". Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството. Христовото Учение е точно определено".
Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-късно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа.
На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време.
Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия. А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е характерно а горните два закона). Защото Той - закона на Любовта действа като сила само в свръхсъзнанието на човека, където човешкият дух и човешката душа обитават. А те бяха ученици на Божия Дух - Учителя, явяващ се като принцип на Самият Божий Дух. И не случайно Учителят Беинса Дуно собственоръчно в писмото си до мене от май 15.1922 г. завършва с думите: „Гдето е Любовта, там съм и Аз".
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...