Jump to content
Ани

14. Целуване на ръка

Recommended Posts

14. ЦЕЛУВАНЕНАРЪКА

Майка ми се казваше Кортеза Гешева. Родителите на моята майка са кореняци сливенци. Моята баба, по майка се казва Мария Георги Чаракчиева и е имала шест дъщери и един син. Майка ми е петата по ред дъщеря и се казва Кортеза. Домашен лекар на семейството е бил доктор Миркович. Разболява се най-голямата дъщеря на баба ми, Иванка. Лекува я д-р Миркович дълго, но неуспешно. Разбирайки, че няма да може да я излекува, казва на баба: „Има един по-голям лекар от мене. Той е в София, съгласна ли си да го извикаме". Баба ми, жена с природно надарен разум, трезва, будна, с житейска опитност, веднага се съгласила. И тъй д-р Миркович довежда за пръв път Учителя в нашето семейство. Още като Го видяла баба ми по интуиция разбрала, че не е обикновен човек, а светия. И казала на майка ми, която пожелала да се запознае с големия доктор: „Кортезо, този човек е светец, да му целунеш ръка". Майка ми, която по него време била в най-добро материално и обществено положение, разгалена от баща си и мъжа си, от цялата среда, в най-цветущо състояние, не счела за нужно да целуне ръка, както майка й й казала. А си подала ръката като дама, за да й целуне ръката сам Учителя, казала името си, да се запознае по най-обикновен начин. Но напразно чакала да чуе името на именития доктор. Учителят я изгледал от главата до краката и казал: „Госпожо, след десет години вашият живот коренно ще се промени". Казал й още нещо, което тя не запомнила. Десет години след това умира баща ми. Майка ми остава сама с четири деца. Най-големият ми брат на 15 г., аз на 11 г., сестра ми на 7 г. и малкият ми брат, роден два месеца след смъртта на баща ми. Животът й наистина коренно се променил. От най-голямото охолство, животът й става много труден във всяко отношение. Млада жена на 34 години, с четири деца. В 1915 или 1916 г. майка ми влиза в братството, възприема новите идеи. И ми казваше: „Щом целуна ръка на Учителя и си спомням първото запознаване, имам чувството, че цял котел с вряла вода ме залива". Такъв срам изпитвала. И до края на живота й този срам остана, защото като е подала ръка на г-н Петър Дънов е очаквала, че той ще й целуне ръката, така както са правили по това време мъжете-кавалери. А се оказа, че това бе Мировият Учител.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×