Jump to content
Ани

26. Университетски изпити

Recommended Posts

26. УНИВЕРСИТЕТСКИ ИЗПИТИ

Като ученичка учех музика. Майка ми имаше големи амбиции да свиря на пиано и да давам концерти по Европа. Но аз в себе си нищо не бях решила, но не казах нищо. Бях решила: „Учителю, каквото кажеш това ще бъде". Нищо още не бях избрала в себе си. Но майка ми ходи при него и Той бе казал музиката да ми бъде втора специалност, а първата да е литература, т.е. филология. Аз го приех, че така трябва да бъде. В прогимназията пишех стихове. Записах немска филология. Вървеше ми много, но и учех. Професор Коста Гълъбов по пет-шест пъти ги скъсваше още на първия писмен изпит, а аз с такава лекота завърших. Но учех много, но не ме измъчваха изпитите. Професор Гълъбов два пъти беше давал „фауст" на февруарска сесия. Никой не можеше да предположи, че ще го даде трети път. Обаче вечерта се помолих: „Учителю, искам да си сънувам изпита". Този съвет ми даде кака Еленка Казанлъклиева. Цяла нощ сънувам стая с книги обърнати към мене Гьоте - „Фауст". Събуждам се сутринта и взимам същата книга, слагам я в чантата. Всички в Университета четат друго, а само аз „Фауст": „0, малката, той два пъти е давал „Фауст". Друго нещо ще даде". Нещо не ми дава мира под лъжичката. Реших да прочета отново „фауст". Професор Гълъбов бе на дъската и каза: „Пишете Гьоте - „Фауст". Аз подскочих, а книгата .бе с мен и падна на земята. Аз набързо я прибрах в чантата да не би да кажат, че съм преписвала. Написах си темата. Издържах пет-шест човека между които и аз. После казваха: „Я виж това малкото за пръв път се явява и издържа. Как може такова нещо." Но те не знаеха за помощта от Невидимия свят и от Учителя.
Същото бе и на другите изпити. На вратата преди да влезна в стаята винаги преговарях онези въпроси, които ми ги даваха когато влизах за изпит. Винаги така ми се случваше. Случайно е нали.
На един изпит помолих кака Еленка Казанлъклиева: „Имам изпит. Помоли се за мене. Какво ще ми кажеш?" Тя отвори Библията, прочете нещо в нея, помоли се, съсредоточи се в нещо и каза: „Ще имаш едно изпитание. Внимавай, ако не се усъмниш дори и на косъм - ще издържиш. Ако се усъмних - не мърдай". Аз отидох и се явих на изпит. Отговорих на първия и втория въпрос. Но третия въпрос беше за Освард Шпенглер „Залезът на Запада". Аз бях го чела, но в момента не мога да се спомня нищо. Също както, когато черната дъска се избърше с една гъба и на нея не остане нищо написано. Нищо не мога да си спомня. Гледам професора и си казвам на ум „Ще се сетя, ще се сетя. Аз съм го учила". Но бях спокойна, не бях се паникьосала. Знаех, че ще издържа изпита. По едно време професора се усмихна и почна да говори: „Ние едно време когато бяхме на фронта по време на войните четем за Освард Шпенглер, а по нас лазят въшки и глад стърже коремите ни". Започна да разказва. Аз се сетих и исках да взема думата, но той не ми позволи и половин час говори дори и повече от това, което аз можех да кажа. Като свърши да говори, подаде ми ръка и каза: „Много съм ^волен, госпожице. Благодаря ви". Аз го гледам и не вярвам на очите си. Мълча, не продумвам дума. У дома питам: „Како Еленке, какво стана? На третия въпрос ми се запечати съзнанието и професорът говори вместо мене и накрая ми благодари". А тя каза: „Един ангел е влезнал в тялото на професора, а пък него са го извадили настрани да слуша. А ангела чрез устата му е разказал целият въпрос, а той, професора отстрани е слушал, затуй е имал впечатление, че ти си разказвала след като отново е влезнал в тялото си. Нали ти казах на косъм ако не се усъмниш - ще издържиш". Цялото ми следване премина при невероятни опитности.
С музиката продължавах. Работех и свирех на пиано и учех пеене. Една година нервът ми се беше възпалил на дясната ръка и загубих чувството за допир, не усещах, че допирам до предмети ръката си. И тогава цяла година не свирих. Прекъснах да свиря. Постепенно, много бавно се възстанових. После започнах да уча пеене при майка си, а след това при Прокопова. Имах много висок глас. Но при нея ми се „задъни" гласа и при високите места започнах да „късам". Тя ми каза: „Две години да не пеете, за да забравите как сте пели преди това". Бях много отчаяна, не ми се живееше. После отидох да уча при Ана Тодорова, но гласът ми беше вече преболедувал. При нея тръгна по-добре. Но гласът ми стана по-нисък. От колартурно сопрано стана на драматичен сопран. Тогава като излизах от работа тичах да отивам на урок, а вън е мъгливо, студено, влажно, гълтам мъглата и получих възпаление на гърлото. Получих хроничен фарингит, а това е краят на една певица. Така ми се затвори пътят за музиката. Остана вече немската филология. Бях назначена на работа като преводчик на немски. Но отначало не знаех терминологията на търговската кореспонденция. Започнаха да ми помагат и да ме обучават. Имаше германки в службата, които ми проверяваха преводите и ги поправяха. А аз си вземах бележки. След време усвоих търговската кореспонденция и вече всичко носеха при мен за преводи. Така там в тази служба се пенсионирах. Значи думата на Учителя се изпълни, че трябва да следвам немска литература.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×