6. Да те пързулнат на паркет

[Ани]

6. ДА ТЕ ПЪРЗУЛНАТ НА ПАРКЕТ

Илия направи съдружие с един наш приятел. От приятеля К.С. парите, а от Илия трудът: завеждане фабрика за паркет, намиране материали, изработка, продажба, с една дума цялата организация. Илия има дарба да организира и всичко тръгна бързо с добри печалби. Но К.С. като че ли не беше доволен да печели Илия и настоя да постави двама свои хора на своето място. Илия дълго се противеше, но най-после се съгласи, защото братът на К.С. е B.C. е в братството и пред мен и него обеща - даде честна дума, че няма да остави тия двама непознати на Илия, да го изиграят. И тъй, влязоха тия двама хора на К.С. Предприятието стана дружество О.О.Д-во от трима души, Илия и тези двама. Продължи се пак тъй успешно с печалба добра. Не се мина и няколко месеца, те го предизвикаха да напусне сдружението, като не му платиха нищо. А неговите акции, които трябваше да му изплатят, взе същият този брат B.C. Илия беше много отчаян, толкова труд беше положил. Почна да отива всяка заран на Изгрева при Учителя. Учителят му поръчва да каже на брата B.C. да изпълни дадената честна дума. Но то не стана (нали той взе акциите на Илия). Излъгаха го. Измамиха го. Изпързаляха го на паркета и той падна и загуби всичко.

Под указания на Учителя Илия почна да работи същата паркетна индустрия сам. Помогна му парично брат му. Имаше на четири места складове с готов паркет. При индустриалния квартал, през бомбардировките изгоряха складовете на всички наоколо. Запалителни бомби паднаха и върху бараката с паркет и на Илия и не се възпламениха. Паркетът остана невредим, когато наоколо всичко бе поразено. След погасяване на пожара се събират много хора и говорят: „Кой е този праведник, че огънят дошъл до него и спрял“. Не бе ли тука пръстът на Учителя? Пак му показва своята милост. Хората го ощетиха, но Бог го възнагради повече. А на онези, които го излъгаха складовете с паркет изгоряха и те фалираха. А Илия можа да продаде този паркет, когато вече цената бе по-висока и покри предишните си загуби.

След една такава тежка бомбардировка К.С. среща Илия и го пита: „Илия, ти пострада ли нещо?“ Отговорил: „Никак, абсолютно всичко е запазено“. К.С. само въздъхва тежко и казва: „Всичко изгоря, всичко загубих“. Всички тия, които го изиграха, лежаха в затвора дълго, даже там умря и самият К.С. Тази опитност затвърдява още повече вярата на Илия в Учителя и той научава Закона за възмездието и неизпълнено обещание.

А как се развиха събитията? И двамата братя бяха големи комунисти. След 9.IX.1944 г. единият брат И.С. заемаше висш пост в министерството на външната търговия и с една търговска делегация отива в Лондон и сключват някаква търговска сделка от името на държавата. Но той подписва договора и английската фирма му дава една голяма сума комисионни, които той като комунист трябва да остави за партията и държавата. Но той нали е търговец, свикнал да лъже и краде, взима тези пари и ги внася на свое име в западна банка. Но комунистите си имат голямо разузнаване и секретарката му, която е също комунистка се възмущава и го предава. Хващат го, съдят го и отива в затвора.

А другия му брат B.C. е също голям комунист и заема също голям държавен пост. През 1949 г. започнат е процеса срещу Трайчо Костов, виден комунистически и държавен деец обвинен в държавна измяна и бе осъден на смърт. Покрай него като съмишленик бива осъден на затвор и B.C. и чак през 1956/57 г. беше реабилитиран и излезе от затвора.

Всички платиха по деянията си. А Илия Младенов получаваше офицерска пенсия, работеше тук-там, за да издържа голямото си семейство. Накрая си замина на 4 март 1970 г. и аз се вредих да получавам неговата пенсия. Той бе си я заслужил като офицер от Българската армия, воювал през 1912-1913 г. и 1914-1918 и 1944-1945 г. Имаше Георгиевски кръст за храброст. А през 1943 г. лично маршал Тоблухин му закачи орден на гърдите, като полкови командир на Карловския полк взел участие във войната срещу немските фашисти. Ето такава бе развръзката. И поуката.

След 9-ти септември 1944 г. Илия разшири предприятието си с нови съдружници, за което Учителят не беше съгласен и му беше казал, не се носят две дини под една мишница. Другарят Д. Търпешев му отпусна 2 милиона лева да купят от Германия още машини за фабриката. По-късно дойде национализацията. Трябва да се плащат дълговете. Пенсията му беше малка - 65 лв. и затова работихме заедно детски играчки, габъри и др. Но и това свърши. Тогава стана бояджия, беше изучил всички тънкости на занаята и всички познати го търсеха за работа. Така плащаше дълговете. Така понесе последствията на непослушанието. Учителят е предвиждал това и е искал да го избави от ненужни дългове - мъчнотии, но всяко непослушание се заплаща скъпо. Трябваше да научи още един нов закон.

През 1944 г. редовно е посещавал Учителят в село Мърчаево и там са водени тези разговори, които съм дала отделно.