Jump to content

7. Полковият командир и мисията от небето


Recommended Posts

7. ПОЛКОВИЯТ КОМАНДИР И МИСИЯТА ОТ НЕБЕТО

При новата власт след 9.IX.1944 г. мобилизираха Илия като командир на Карловския полк. Телеграфира в канцеларията на полка за пристигането си, да бъде посрещнат. В определения ден той пристига на гарата в Карлово. Търси посрещачи, но такива няма. Пита началника на гарата какво става, защо никой няма. Същият му разказва, че полкът е напълно дезорганизиран, войниците са правили митинг един, два дена преди пристигането му. В двора на казармата сложили маса, качвали един по един своите началници на масата и питали войниците за всеки един, кой какво знае, да каже. И за всеки, за който се каже лошо нещо, бива арестуван. И така всички били арестувани. Само един подпоручик оставили в щаба. И накрая началникът на гарата му казва: „Както си дошъл, другарю, така се върни и ти да не пострадаш“. Но Илия е безстрашен, не се смущава от случилото се, нали е воювал в две войни, живял е с войниците по окопите на фронта.
Той се упътва три километра пеш от гарата до казармата. Пристига в щаба, същото му бива докладвано от чиновниците в щаба и от подпоручика. А оръжейният на склада му казал, че всички пушки и картечници са разграбени от тия, на които не се полага оръжие, като колари в обоза, кашавари и др. Показали му от прозореца да види в далечината на двора събралите се отново на митинг. Изслушал всичко, Илия се упътва право към тях, като пуща нарочно сабята си да дрънка по калдаръма. Приготвил също и две кутии цигари. „Вървях смело, решително към тях и наблюдавах какво ще направят, наближавам сто крачки и гледам, те се раздвижват. Приближавам още повече и отдалеч чувам: „Мирно, строй се“. Зарадвах се, значи посрещат ме като началник. Казвам: „Свободно момчета“ и питам, „приготвихте ли масата за разпити и за мене?“ Отговарят няколко гласа едновременно: „За вас няма маса, другарю командир?“ Питам: „Как тъй, като вчера всички преди мене са минали качени на масата?“. Излиза един подофицер и докладва: „Ние имаме сведения за вас, вие ще ни бъдете командир. При вас като капитан на батарея в Софийския артилерийски полк са служили четирима войника, които сега са тук и ни разправяха за вас, какъв човек сте.“
Като батареен командир Илия обичаше да изненадва войниците в неопределеното време за неговото отиване и да наблюдава незабелязан какво става в негово отсъствие. Тъй една сутрин отива в тъмно, като свири тръбата за ставане. И какво вижда, всички войници тичат по стълбите, кой по бели гащи в ръце с панталоните, кой носи ботушите, кой куртката. Научава, че фелдфебелът с тежка нагайка в ръка бие войниците където свари, защото трябва щом свири тръбата, докато брои до десет да оправят леглата си', да се облекат, да обуят ботушите. Но това е невъзможно за 10 броения. Илия пак мълком се измъква от казармата. След обикновените занятия, които привършват към 11 ч. Илия събира цялата батарея на двора и инсценира легло, шкафче и един с нагайка до леглото. Извиква същия фелдфебел и му казва: „Съблечи се и легни в кревата“. Дава се с тръбата сигнал за ставане, фелдфебелът трябва също в броене до десет да се облече, обуе, да оправи леглото си. Но той едва е станал и преди да заиграе нагайката, в момента вдига ръцете си и казва: „Виноват, господин капитан“. Илия казва: „Дайте му наръчника“ и пита: „В кой параграф пише за това наказание на войниците?“. „Съвсем вярно, господин капитан, няма такъв параграф“. И наказва фелдфебелът.
Втори случай с друг фелдфебел. Той наказва войниците да скачат със сгънати колене 20 метра. Но това е невъзможно. И пак същата церемония била повторена от Илия с фелдфебела пред всички войници. Има такива случаи още няколко, но ще стане дълго да ги разказвам.
Той вади кутия с цигари веднага, търси кибрит по джобовете си да запали, но уж не намира, чака да види, как ще се отзоват войниците. Спущат се трима-четирима души със запалки, с кибрит, да запалят цигарата му. Тогава Илия вади двете кутии цигари и черпи пушачите. Те се срамуват да вземат, но той казва: „Ние сме другари, ще работим заедно, трябва да се опознаем“. След къс разговор иска да пуснат затворените офицери: „Как ще отивате на война без тях? Пък после има време да ги съдите ако имат нарушения“. Прибира се казармата. Праща тръбача да свири за сбор, да приеме полка официално. В щаба всички мислят, че няма да се съберат, но Илия настоява на своето. При зова на тръбата всички се строяват в редици с вече освободените офицери. Щом става готово всичко, съобщават му. Той приема полка по установения ред. Държи им слово и се обръща към всички ония, които са взели оръжие, без да им се полага. Възхищава се от тях, похвалва ги, като големи родолюбци. На фронта ще ги тури на първата линия в боя. Нека излязат три крачки напред, да види кои са тия герои. Но никой не излиза. Илия се обръща към оръжейния на склада и почва пред всички да му се сърди и кара, защо го е заблудил: както се вижда, никой не е взел излишно оръжие. Но това е негова тактика, той иска без да им заповядва, без да се кара да върнат заграбеното оръжие. И наистина през нощта всеки връща неправилно взетото оръжие и казва: „Мен не ми се полага“. И тъй всичко дохожда на мястото си. И полкът тръгва. Минават през София. Илия отива при Учителя да пита дали да поиска да го освободят, като инвалид с ръката. Него ден Учителят не приема никой, връща всички. Василка от ул. „Опълченска“ 66 му казва: „Ти, брат, може да имаш късмет. Стой тука на пейката пред стаята на Учителя, ще Му донеса някои книги“. Пристига Василка, отваря вратата Учителят. Илия става и поздравява отдалеч. Учителят се поспира, позамисля и с глава повиква Илия при себе си. Василка казва: „Имаш късмет“. Илия влиза в стаичката при Учителя и Го пита дали да се освободи и да не отива на война. Учителят се замисля един миг и казва: „Рекох, брат, има да изпълниш една задача, дава ти се отгоре една мисия,след като я изпълниш, тогава ще се освободиш“. Така той тръгва с полка. Навлизайки в Сърбия настига ги един руски полк. Руските офицери му отиват на гости за вечеря. Сервира им се както на всички български офицери от същата за войниците чорба. Но руските офицери питат какво още ще сервират, защото у тях командирът е хазяин на склада и може да вземе каквото си иска. Илия отговаря, че храната е за войниците и не може да разполага с нея, офицерите и той ядат само войнишка чорба. Във всеки полк освен командир има и политически командир плюс войнишки комитет. Също и Карловският полк има. Но войниците от войнишкия комитет като наблюдавали и разисквали за делата на Илия решават да телеграфират на генерал Българанов, че не искат да им се праща политически командир и саморазтурят своя войнишки комитет. След свършване на войната в Унгария всички офицери се събират и генерал Българанов пита кой е полковник Младенов, искал да го види. Илия веднага си помислил дали няма някое провинение. Но генерал Българанов казва: „Твоят полк е единствен в цялата армия, който е разтурил войнишкия си комитет и са ми телеграфирали, че не искат политически командир. С какво ми омагьоса войниците?“ Илия е радостен и доволен. Благодари на Бога и мисли за Учителя.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...