Jump to content

8. Разбунтуваният полк


Recommended Posts

8. РАЗБУНТУВАНИЯТ ПОЛК

Сега ще ви разкажа най-интересната опитност за мисията на Илия дадена му Отгоре, от Учителя.
Още в началото на първата фаза на войната, едва почнали да гонят германците, един Добруджански полк се разбунтува и тръгва обратно за София да се бие с правителството на Отечествения фронт. Министърът на войната другарят Дамян Велчев праща подред няколко души офицери да спрат тоя полк, но всички нямат никакъв успех и полкът напредва към България. Разбунтувалият се полк приближава бивака където е разположен Карловският полк. Среднощ Илия е извикан от генералния щаб на войната в София на телефона. Веднага му идва мисълта: „Ето мисията, ето задачата. Помоли се на Учителя да ти помогне“. Получава заповед да ги спре. С него тръгват групата от войнишкия комитет от Карловския полк, не искат да го пуснат сам, страхуват се за него от бунтарите, които избиват по-висшите чинове. Генерал Дамян Велчев чрез своя адютант, генерал Кирил Станчев му заповядва да ги спре на всяка цена. Да залови и арестува подстрекателите, да ги обезоръжи и да не им дава храна на всички. Илия води дълги преговори с министъра и казва, щом му дават такава трудна задача да спре цял полк, иска пълна свобода на действие, както сам намери за добре. Най-после след дълги преговори му разрешават. Генерал Д. Велчев казва: „Аз познавам Младенов, на него може да се разчита напълно“. И тъй Илия обграден от своите въоръжени пазители отива сред най-разбунтувалата се част и почва да им говори. Отначало не искали да го слушат и се провиквали ту един, ту други: „Какво го слушате този, тегли му куршума, ръгни го с ножа“. Но той мисли за Учителя и поставената от Небето задача. Илия се преобразява отвътре, изпълва се с храброст и сила и отговаря: „Другари, щом съм тръгнал на война, може всеки момент да ме срещне вражески куршум, не се боя, чуйте ме“. Продължава да им говори дълго, с патос, с вяра и сила, с такова красноречие, убедително, вдъхновено, че и той сам се чудел на себе си, отгде е това сладкодумие. Събудил у тях патриотичното чувство. Ако се върнат, ще настъпят отново германците и тежко ни тогава, ще се бият на българска земя. Съобщава също, че в дефилето на Владая са се укрепили руски картечници и катюши и ще избият целия им полк. Те се вслушват в думите му и почват всички да говорят в един глас. Той отново ги моли, да излезе един да говори, че като викат всички, нищо не се разбира. Те се посъветват помежду си и излизат четирима души да изкажат оплакванията си: „Имаме три важни причини. Първата: От нашия полк много войници напуснаха полка и се върнаха по домовете си, да пазят жените и децата си. Те са бунтари, а не ние, които останахме. Те си лежат на топло, а ние теглим тука. Втората: Взеха ни нашите началници и ни дадоха непознати. Трета: Казват ни бунтарският полк и не ни зачисляват никъде на храна. Ето вече двадесет дена се храним с кражби. Нападаме обози и влака с провизии. След като ги изслушал, Илия им казва: „И трите причини са много важни. Ще изпратя вас четирима водачи с един джип в София да докладвате лично на министъра на войната“. Останалите войници не искали да пуснат водачите си, да не ги арестуват. Но Илия им обещава, че ако пострадат нещо или ги задържат, той лично ще ги поведе на бой срещу София. Влиза във връзка по телефона с министерството, че ги праща на доклад и че причините им са важни и трябва да бъдат удовлетворени. И те тръгват с джипката. Министърът иска отначало да ги арестува, но Илия води преговори, започват разправии, дълги увещания, настоява на своята помирителна тактика. Войниците бунтари от Добруджанския полк са гладни (гладна мечка хоро не играе) мисли си Илия. И заповядва на своя артелчик да извади от склада храна. Запалват се огньове, турят се казаните, от толкова дни не са яли топла храна: настава спокойствие, чуват се вече весели разговори.
Като изтича времето за идване на водачите им, отново настъпва неспокойствие. Бавят се. Илия пита отново в София какво става, отговарят: „Още са тука“. Министъра иска въпреки важните мотиви да ги арестува. И отново почват разговори с остър тон. Илия обяснява, че е обещал на войниците да бъдат върнати живо и здраво водачите. И ако ги задържат, сам Илия ще поведе разбунтувания полк за София. Упорството на Илия ги кара да се позамислят и решават да отстъпят от своята сурова дисциплина. Пратили телеграми до всички кметове по селата да пратят на фронта всички бегълци. Зачислили на храна полка и връщат техните предишни военни началници. Всички войници викат в един глас: „Вие ще ни бъдете командир“. Илия ги усмирява, като им казва: „Аз не мога да оставя моя полк, моите войници, но ще вървим рамо до рамо и заедно ще се бием“.
И така тия набедени бунтари се бият като лъвове за Отечеството.
И тъй дадената задача от Учителя беше изпълнена. Били спасени от смърт няколко хиляди български войници от разбунтувалия се полк по чужда вина. За тази сполучлива мисия Илия бе награден лично от маршал Толбухин с орден. Накрая след завършване на войната маршал Толбухин се снима с българския генерален щаб и с всички полкови командири. Полковник Илия Младенов също е сред тях!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...