Jump to content
Ани

2. Екскурзия през 1928 г. до 7-те езера

Recommended Posts

2. ЕКСКУРЗИЯ ПРЕЗ 1929 Г. ДО 7-ТЕ ЕЗЕРА

През 1929 г. аз и Славчо Славянски, Димитрина, сестра Каназирева и Стоянчо отидохме с кола до Вада. Ще разкажа тоя случай. Бяхме отишли 5-6 души на Рила за духовна работа. Учителят ги покани така да отидат, да се организират за 5-6 дни на Рила и след туй имаха нареждане в кои дни ще идва Учителят. Тогава Славянски имаше кола, беше си купил нова кола и отидохме Каназирева, Димитрий, Стоянчо и аз. На идущия ден Учителят ще слиза, да го вземат с колата долу. Стигнахме там до гората на Горския дом, Гюлечица, тогава ги нямаше там тия постройки, беше самотно, диво, стъмни се и ние решихме да запалим огън и направим чай, да вечеряме и след туй имаха предвид нещо, но не беше уточнено. Пихме чай и закусихме и стана въпрос кой трябва да пътува един от нас през нощта, да отиде и каже на Учителя, че Славчо е пристигнал долу и го чака с кола да се върне. В.К.: Учителят къде е? Горе на езерата. Г.Д.: Горе на езерата. А ние сме на Вада. И тогава казвам: „Щом няма други желаещи с мен да дойдат, аз ще тръгна сам. Аз ще отида“. Имах си фенерче и тръгнах. Действително, в тъмното, светех си, беше интересно за мене, главно да не объркам пътя. Значи стигнах благополучно, таман на разсъмване, още тъмно беше, тогава кухнята, която строихме нямаше покрив, без покрив беше. Като заслон беше. И тогава приятелите бяха влезли вътре и запалили огън и с платнище покрили отгоре, уж“ за топло. Обаче пушек излиза отстрани и аз отидох до кухнята и се подпрях на каменната зидария, построената кухня и по едно време вътре се размърдаха и Учителят излезе, бяха сложили платнище на вратата. Махна платнището и излезе. Усети ме Той, знае че съз аз: „Ах, рекох, Вие дойдохте.“ „Учителю, да, сега пристигам. Славчо ще Ви чака, да Ви вземе с кола.“ „А, тъй ли? Влезте, рекох, вътре, влезте!“ „А, не, не, тука ще седя отвънка“ и след туй се размърдаха всички и трябваше да се размърдат, да се подготвят. В.К.: Сега те всички спяха в заслона? Г.Д.: Да, в заслона и всички станаха и започнаха да се приготовляват, да стягат багажа. Янко беше тогава коняра. Да ги снеме. Стегна той багажа и натовари и заминаха и Учителят преди да замине, дойде при мене и каза: „Вие, рекох, днеска ще прекарате много хубаво, един щастлив много хубав ден, чуден ден ще прекарате“. И действително така беше. Един неповторим хубав ден прекарах него ден, докато изчакам да дойдат Димитрий и другите. След някой и друг ден аз тръгнах сам на посока, където ще стигна. В.К.: Чакай, искам да уточниме. Ти се качваш горе и казваш на Учителя, че трябва да слязат на Вада. Те слизат, а ти оставаш горе. Г.Д.: Аз оставам сам горе и чакам Димитрий да дойде. Именно този ден сам оставам горе и той бе най-хубавия ден. В.К.: То хубаво слънчево време! Г.Д.: Да, това е. В.К.: Как се казваше Димитрий? Г.Д.: Стоянов. Димитър Стоянов. В.К.: Спомняш ли си нещо за него? Г.Д. Димитрий беше един тих, благороден, учтив, услужлив. В.К.: От къде беше той? Не можеш да си спомниш. Г.Д.: Значи рядка душа беше. Димитрий на всекиго правеше услуги, на братя, на сестри, за вратите, за прозорци, за стъкла да постави някъде, въобще много услужлив и много добър брат беше, имаше една хубава усмивка. Димитрий бе единствен. В.К.: Да. Кажи ми нещо за Янко коняра, влаха. Аз съм го виждал на някои снимки, нали той е организирал, че дори с неговите коне сте карали багажа на Рила. Г.Д.: Да, един привързан към Братството и към Учителя и към всички, много честен, много хубаво си вършеше работата. Да. В.К.: Обикновено как ставаше това? Г.Д.: От София ли? Тогава излизахме първите години и отивахме пеш. От София до Говедарци. Г.Д.: Братята повече така бяха , вървяха пеша. Аз съм присъствувал. Камиони дойдоха впоследствие. В.К.: Първите години пеша ходехте. И за колко дена стигахте? Г.Д.: Ами сутрин рано и вечер късно стигахме до Самоков и оттам нагоре. В.К.: Цял ден пеша. Това е много голяма теготия. Ами багажа? Г.Д.: Багажът носеше го нашия брат, който живееше на Изгрева - Иван-каруцаря. Той имаше каруца и ни караше багажа. В.К.: Значи София-Самоков пеша за един ден! Г.Д.: Аз съм ходил с Борис, Мария, Димитрий, Жорж Радев, Мичето Златева. Все пеш ходехме. В.К.: Така. Продължаваме. Това е 1929 г. Вие продължавате да бъдете на Изгрева. Сега лятно врече как протичаше живота, на Рила ли ходехте? Помниш ли нещо? Г.Д.: На Рила почнахме по-късно. Правехме по това време екскурзии до Мусала, до Рила и Учителят водеше в първите години приятелите на Мусала. И възрастни братя и сестри на 60-70 години с Него ги извеждаше на Мусала. В.К.: Аз знам, че в първите години се качват на Мусала и чак после се прехвърлят на 7-те езера. Г.Д.: Първите години на Мусала ги извеждаше Учителят. Аз съм присъствувал една година на Мусала, на Мусаленското езеро прекарахме десет дни. Тогава бяха Борис Николов, Мария, Жорж Радев, Олга Славчева. В.К.: Тогава ли когато е валяло непрекъснато дъжд? Г.Д.: Тогава ръмеше, да така, десет деня и десет нощи, леко ръми, ръми, ръми, обаче всички тогава бяхме мокри, а имаше тогава един малък заслон, обаче никой не беше в него. Всеки кой каквото си носи, някой с дълго палто бе облечен. А тогава нямаше нито одеало, дори нямахме завивки. Ние палехме огън така от , сухи съчки събирахме, палехме огън и поддържахме непрекъснато, топлим плочи и ги слагаме на възрастните сестри на краката, на гърба им. Натоплят се и ги слагат отново.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×