Jump to content

6. Необикновени предсказания


Recommended Posts

6. НЕОБИКНОВЕНИ ПРЕДСКАЗАНИЯ

Г.Д.: Един хубав слънчев ден излязох, а имах фотографически апарат, излязох така из поляната и се спрях пред салона и след малко вратата се отвори на Учителя долу и Той дойде към мен. И друг път се е случвало, няколко такива случаи. И тъй дойде при мене, целунах Му ръка и ми каза: „Къде си ходил, какво правиш, как върви, как се подвизаваш?“ и т.н. И ми казва: „Рекох, пазете ги“. Аз го погледнах: „Какво?“ „Беседите, фотографиите тези, пазете ги, рекох, защото ще дойде един ден, когато заради тях за косите ще се хващат“. Посочи ми с ръката си така. „Косите си ще хващат с ръката си за един лист“.
В.К.: Значи показа главата си, че за косите ще се хващат за един лист, като посочи.
Г.Д.: Да, такъв един глад ще настане един ден.
В.К.: Ти с фотоапарата си бил?
Г.Д.: Да, с фотоапарата и искаше да посочи и за снимките. Каза: „Един ден няма да имате време хляб да ядете от работа“. „Е, тогава, Учителю, много работа ще имаме“. Туй също и в Мърчаево ми го каза: „Един ден ще имате много пари. Много пари ще имате и много работа ще имате“. Аз се чудя, аз съм толкова възрастен, сега какви пари ще имам един ден, кога ще работя аз от сега нататък. А каква ли работа? А то се разбирало работа, духовна работа. И тогава каза: „Ще стане голям глад за духовна работа“. След този разговор Учителя тръгна да отива надолу към братската градина и ми посочва: „Аз рекох на времето на братята да купят всички тези места. Ей тези места да ги купят и да построят къщички за братя и за сестри, за гости от България и от чужбина. Да дойдат, да построят ама не го направиха“. На мене се оплака. Да.
В.К.: Я го разкажи по-подробно тоя случай. Значи Той, Учителят каза: „Наредих им да построят къщички за братя и сестри и т.н., но те не го направиха“.
Г.Д.: Ей тези места, от тук тези места до там, посочи ми ги с ръка. Да се закупи и да направят. Не го направиха.
В.К.: Защо не го направиха?
Г.Д.: Защото бяха никакви.
В.К.: Самонадеяни ли бяха, смятаха, че Учителят говори празни приказки?
Г.Д.: Приятелите, няколко души: Лулчев и дядо Благо и Епитропов, и Борис е бил вътре и на други приятели възрастни, Учителят им давал задачи да купят места и по-далеч към Симеоново и Бистрица, та там на високо да се пренесе Школата, да пренесе Школата от Изгрева там, за да не ни безпокоят. Както е искал на времето да купят и туй място гдето е сега Американския колеж, обаче приятелите не са го купили.
В.К.: Той е искал. Учителят е искал.
Г.Д.: Учителят е искал, но те не са го купили.
В.К.: Защо не са го купили? Защото е много далеч.
Г.Д.: Да, по техни съображения. И когато са отишли към Бистрица там, зад Симеоново, да купуват тези места, които Учителят им казвал и като отишли до там, казали си: „Учителят не разбира. Праща ни тука да дивеем“. Учителят не разбира и вземали и внесли парите 500000 лв. в банка Гирдап. И тогава именно банката фалира и парите се загубиха. Значи мястото не го купуват.
В.К.: Това съм го срещал в една от беседите на Учителя как непрекъснато говори за банка Гирдап.
Г.Д.: Да, именно.
В.К.: Той казва: „Внесете парите в банка Гирдап, за да ги загубите. Ако ги внесете в касата на Господа ще спечелите. А-а, това от там идва, аз не го знаех.
Г.Д.: От там идва. Значи туй, което Учителят е казал, където не са Го послушали, все са сгрешили. И събираха, толкова пари имаха, накрая при смяната на парите 1947 г. гориха, не ги дадоха на държавата и от там държавата взема туй лошо отношение към нас. Учителят държеше за държавата.
В.К.: По тоя въпрос по-късно ще се спрем, за горенето на парите през 1947 г.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...