Jump to content

9. Бракът в Школата


Recommended Posts

9. БРАКЪТ В ШКОЛАТА

Втория: Имахме един брат Калудов, който беше диригент. Като капел- майстор е бил във флота във Варна, морския флот. Много добър брат, така. Той като се пенсионира, дойде, купи си място и си направи една къщичка на Изгрева. И организира един оркестър. Първия оркестър, който организира, брат Калудов го организира. Събра малки, големи, всички от долу идваха музиканти и почна според развитието им, почнаха да свирят, да дават концерти, занимаваха се, репетираха в салона. И стана една интересна работа - музикален свят. И този брат Калудов, аз му купувах листа за писане на ноти, купувах му разни прибори, струни и някои и други работи за музикантите така, защото аз бях сам и имах пари и им услужвах, за да върви работата.
Направи така един голям оркестър. С духови инструменти, с контрабас и чела, цигулки - първа, втора и даваше хубави концерти. Така се свиреше и всички бяха доволни и Учителят така ги слушаше. Добре, ама брат Калудов поостаря малко. Предаваше после и уроци на малки и големи. И беше се поразболял малко и така, и така по едно време доста се усложни работата му. Ходех някой път при него, много често ходех и някой път спях при него да му помагам и дойде време брат Калудов си замина. И сестра Калудова каза: „Георге, иди да кажеш на Учителя, че брат Матей Калудов си замина, почина“. Отивам аз при Учителя и казвам, че брат Калудов е починал и сестрата ме изпрати да му кажа. Учителят ми каза така, обърна се към мен и ми каза: „Знаеш ли, казва, ти, на какво прилича женитбата. На такова нещо като тези, казва, които са в дама, яхъра вързани“.
Вергилий Кръстев: Които са във дама?
Г.Д.: Дама, яхъра, домовете на животните. Женитбата прилича на такова нещо, като на тези, които са в дама вързани. На такова нещо приличала женитбата.
В.К.: Той имаше предвид женитбата на Калудов с жена му?
Георги Добрев: Въобще.
В.К.: А, въобще. Но ти отиваш и Му казваш, че брат Калудов си е заминал.
Г.Д.: Да.
В.К.: А Той ти казва друго.
Г.Д.: Да.
В.К.: Сега, не ти ли направи впечатление, че ти съобщаваш на Учителя, че брат Калудов си замина, а Той дава съвсем нещо друго. Това може би се отнася и за неговия брак.
Г.Д.: За чий?
В.К.: На Калудов.
Г.Д.: Въобще. Въобще говори. Брака е това. Защото съм съвременник и всички онези, които направиха такива бели като живяха с жени, като постъпиха нечестно, след това платиха чрез страдание и мъчение, защото това е Школа нравствена и духовна Школа за възпитание. И тука е една Божествена Школа и не се позволява като обикновените хора да живеят по обикновен начин в Школата. Той е казал, че това е Божествена Школа. Който иска да живее като в света - вънка. Но за учениците - физическа и нравствена чистота. Тука е Школа само за ученици.
В.К.: А не за мъже и жени.
Г.Д.: Не за мъже и за жени. Който иска да живее като мъж и жена там в света да отиде. Тука няма място за женени братя и омъжени сестри, защото в брака те престават да бъдат братя и сестри.
В.К. По въпроса за брака на Изгрева: много хора бяха оженени и омъжени. И ти спомена, че хора, които живееха като мъже и жени от света в Школата, си заминаха от този свят по-рано.
Г.Д.: Виж много хубаво задавате тоя въпрос и по такъв начин много ми помагате, за да кажа неща по-задълбочено и да ги кажа както са. Да обясним и другата страна. Значи женитбата прилича на тия в дама, яхъра - вързаните, това нещо е женитбата. Има едни, които са женени, но са като неженени (друг път Учителя го каза), а има други, които са неженени, но са като женени.
В.К.: Сега понеже ти си съвременник на тази епоха нали, аз съм чувал най-различни неща за онази епоха.
Нали са млади хора били и то всички. Значи имаше хора в Школата, които живееха като в света и платиха жестоко със своята съдба и със своят път и затова много си заминаха. Да, ние сме в тази епоха, разказвай всичко, няма кой да разказва друг. Ти не говориш за личности, а за дадени окултни случаи.
Г.Д.: Ами аз ви казах нещата по принцип.
В.К.: Имаше ли някои случаи когато някои си заминаха затова, че са се оженили? Имаше ли такива личности?
Г.Д.: Ами аз говоря за личности, които познавам.
В.К.: Кои бяха тия, които си заминаха заради това, че живееха като женени или пък, че се ожениха?
Г.Д.: Ами Георги Радев, Иван Атанасов имаше един. Калудов и той сбърка и то накрая. Срещна една жена ето и се увлече. А може той не толкова колкото другата страна. Сега има много. Ето Томалевски сгреши и той обезчестил едно момиче и сега на какво състояние е. Като проследи човек, да види човек какви мъки е, какво нещо е обезчестяването. Така ходи като муха без глава, така на стари години. А пък онези, които са честни, те си отиват направо като ангели, направо нагоре. Страшна работа е прегрешението към човешкото тяло и към човешката душа. И когато Томалевски дълго време отсъствувал от Изгрева, години и когато отишъл при Учителя, Учителят му се скарал. Знаеш ли как му се скарал: „Георге, Георге, Георге, Георге, Георге“.
В.К.: Значи накрая гласа му заглъхнал.
Г.Д.: Тъй му се бил скарал Учителят, повтарял името му със заглъхване.
В.К.: Не, тука е въпросът за личностите, които се споменават, за да се види какъв е законът.
Г.Д.: Законът е много, много строг. В.К.: Който престъпва закона след това плаща много жестоко. Г.Д.: Много строг е законът. Учителят ми каза на мене така, така ми го каза, че се спрях. Обаче Учителят ме пазеше мене. Сега, ако и другите е пазил Той? Аз не мога да кажа. Учителят ме е пазил, защото веднъж едни приятели искаха да ме женят за една тогава мома и аз отидох да Му кажа: „Учителю, така и така“. „Тя каза няма право да седи тука. Тя не е зарегистрирана тука, няма право да живее тука“. Така просто предотврати. Пък аз нямах и желание изобщо.
В.К.: Значи няма право да се седи тука, не е зарегистрирана и мястото й не е тука.
Г.Д.: Веднъж ме гледа говорехме с една Любка Хаджиева, не знам дали я познаваш. Той там горе на балкона седи и ме гледа. Ние се разговаряме значи с нея за обикновени работи. Така аз мисля. Но Учителят като гледа така аз треперя целия и ми се пресекна гласа и разговора приключи. „Бог е ревнив“, казва Учителят. Сега и когато Учителят си замина, моята работа се нареди така, а че накрая се ожених.
В.К.: Но след като си замина Учителят.
Г.Д.: Като си замина Учителят, обаче знаеш ли как стана? Аз имах договор, устен с нея разговор. Викам на Станка: „Аз съм решил да не се женя“. Аз от дете имах желание да не се женя. От дете е това. Но нали се движех между женени и като дойдох на Изгрева срещнах Станка. Тя се увлече. Така стана неусетно, така щото да бъде естествено. Та е на моя добър приятел, Михаил Ангелов племенница също и на Ангел Ангелов Димитров, които са двама братя. А рождения брат на Станка е Ангел Тодоров. Отивах у тях когато отивах във Варна, отсядах у тях и всички ми бяха като близки. Майка й на Станка, аз като влизах в Салона във Варна, нали като ходех там, пък майка й на Станка казала: „Ей, този да е. Станка да е по-голяма, да го вземем за зет“.
В.К.: Някой път родът усеща. Родът усеща кой ще бъде.
Г.Д.: Добре, ама когато дойде 1946 г. аз ходех в семейството на брат Манол Иванов, който е бил варненски ръководител в миналото и беше на Изгрева, имаше къща. Жена му бе Люба и така ходех у тях и хранех се, давах пари, купувах това-онова и те ме обикнаха. Помагах безкористно. Добре, ама Станка пристигна на Изгрева, а като варненка в началото няма квартира, дойде при чичо Манол и леля Люба, те са варненци и бе у тях на квартира. Пък аз имам къщичка, ама нали с тях се храня при чичо й Манол. Тя нямаше рокличка, бедни бяха на времето майка й и баща й. Пък аз и паралия бях тогава, работех и купих й рокля. Аз правех тия работи не само на нея, на колко съм раздавал така безкористно. И купих й рокля, пък постъпи тук тя в музикалната академия.
В.К.: Тя?
Г.Д.: Да, а пък способна, музикална и затуй реших: аз ще помагам, помагах, много помагах тогава и сега правя тия работи. Други работи, пращам на приятелите така, услужвам де, услужвам, защото аз имам пари. И така то се увлече момичето. А аз не подозирам това и тя разправя на Мичето Златева: „Това е от чичо Георги, онова е от чичо Георги...“
В.К.: Тя как ти казваше, бати Георги ли?
Г.Д.: Да.
В.К.: Ти колко години си по-голям от нея?
Г.Д.: 17 години.
В.К.: Затова бати Георге.
Г.Д.: И усещам аз чувствата й един ден. Казвам: „Аз няма да се женя“. Тя казва: „И аз няма да се женя“. И мина време и по едно време викам, защо не го взема туй момиче да го издържам, да му помагам, да завърши академия, да стъпи на крака. Малко е, ще свикна... Добре ама тя е по-юстин от мене. Станах пишман после, ама свърши се, подписахме там, сключихме брак, нали тогава беше във Варна, този Васил Ставрев, гдето за мястото пазарихме. Подписаха, бяха свидетели туй-онуй. И така. Обаче, казвам: „Ще живеем като брат и сестра, никакви мъж и жена. Туй ще го знаеш. Ако си съгласна, ако не - ето друг си вземи. При тия условия се женя“. И действително, майка й като дойде при нас малко така прояви желание да бъде иначе. Викам: „Като искаш да бъде иначе, то намери си друг мъж“. Тя бе ангел, моите поздравления, казвам туй, защото така живя с мен. Все едно никога не се е проявило нито чувство, нито желание, нито за друг живот, като женени. Моите уважения ще знаеш. Това е ангел човек. И аз се чудя, нали всички жени не могат да издържат. Това е родено за такова. За такъв живот чист. И тъй нашият живот протече тъй и Учителят, за да го каже онова изказване за яхъра и за да ми помогне, това не е случайно. Учителят нареди тя да дойде при мен. Тая работа е наредена значи. Разбираш ли? То не е тъй хем-хем, това е наредено.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...