Jump to content

13. Никола Антов и Дантон


Recommended Posts

13. НИКОЛА АНТОВ И ДАНТОН

Г.Д.: Сега ще ти разкажа нещо за Никола Антов. Неговото запознаване с Учителя става така: като млад, буен, анархист с анархистически идеи, веднъж той е гонен от полицията в миналото.
В.К.: Той от къде е тоя Антов.
Г.Д.: Той ли, тука го заварих аз. Не го зная. Македонец май че е. И като такъв полицията го е гонила. Той на времето разказваше много интересни работи, как на времето като анархист бил помолен от организацията. От анархистическата бил избран, та опасан с бомби да вдигне с бомби Народния театър когато Царят е бил там поканен, да вдигне Салона, всичко със себе си. Обаче Царят не е дошъл тогава и така се спасил. Той ми го е разправял на мене туй.
В.К.: Значи той бил опасан с бомби и себе си да ликвидира.
Г.Д.: Да, да взриви себе си и Царя и ще вдигне целия театър. Обаче Царят не е дошъл и не е станало.
В.К.: Значи този случай ти го е разказал лично на теб.
Г.Д.: Да, да. Той е гонен от полицията и той бяга сега. Понеже го гонят, той бяга в оная част Юч бунар към затвора. И бяга той по ул. „Опълченска“ и гледа врата отворена и се мушнал там. А то е било „Опълченска“ 66. И гледа насреща си един човек с бяла брада. Стар човек с бяла брада - Учителят. И той казва: „Гонят ме!“ „Влез“, му казва, „влез вътре в стаята“. Идват от полицията: „Тука дойде сега един човек, гоним го, къде е?“ Питат Учителя. „Търсете“, казва Учителят. „Ама как, сега влезе тука, гоним го! Сега влезе тука!“ „Търсете, рекох“. Още един път по-строго: „Търсете“. Гледат, влизат в стаята, влизат в другата стая, няма нищо. „Защо го няма.“ „Търсете, разрешавам“. И излизат си те. Тогава му казва: „Излез“. И той излиза. Учителят така направил, че да гледат, но да не го виждат. И тогава му казва: „Заминаха си, не е страшно“.
В.К.: И след това какво му казва Учителят?
Г.Д.: И му казал така: „Ти в миналото си бил Дантон през френската революция, чрез гилотината си гилотиниран. А пък никога човек два пъти от една и съща смърт не умира. Законът е такъв“.
В.К.: От една и съща смърт не може да си отиде.
Г.Д.: Тогава като Дантон е убит. Обаче сега за идеята си, за анархистическата идея никой два пъти от една и съща смърт не умира. Затуй той е свободен като Дантон. И той имаше снимката на Дантон и своята снимка и много си приличаха.
В.К.: Така е.
Г.Д.: Да видиш чудо. При последните дни, да видиш как на Изгрева след 9.IX.1944 г. Учителят каза за него тъй: „Тук има едно куче, което може да пази стадото ако могат да се разберат и гласуват доверие на него“. Това куче е бил Антов.
В.К.: И как се развиха нещата за това куче, гласуваха ли му доверие?
Г.Д.: Не му гласуваха доверие, те го намразиха поради това, че той беше строг и май побийваше с бастуна си и затуй имаха към него едно лошо отношение. Поради туй, че в Братския съвет бе доста заинтересован, участвуваше в Братския съвет, като негов член след 9.IX.1944 г., а в последните години не го искаха заради неговата грубост. Но той беше справедлив, дори и повече от тях.
В.К.: Защо справедлив?
Г.Д.: Затуй искаха някак си да го премахнат и Борис не беше съгласен с него никога. И винаги в братските решения, тъй го казваше и брат Галилей излизаха срещу него, бламираха го, пречеха. Не искаха той да изпъкне и той да ги командва. А той искаше просто да работят солидарно, честно по отношение на идеите на Братството. Той уважаваше Учителя.
В.К.: Аз съм слушал, че Учителят бил казал, след като вече се сменя строя, той да бъде посредник между властта и Братството, има ли такова нещо? Чувал ли си ти такова нещо?
Г.Д.: He.
В.К.: Не си чувал такова нещо.
Г.Д.: Не, но казал, че той може да пази стадото. Той може да бъде, да пази стадото в случай, че му гласуват доверие. А той действително можеше да пази стадото. Той беше по- трезвен. Тези искаха парите, парите пазеха, а Учителят всякога тачеше закона на държавата. Туй го зная от много опитности както виждате и за други работи, за местата там е и държал за държавата Учителят. В.К.: Имал правилно отношение към държавата, да си плащат данъците. И какво се случи накрая? Г.Д.: Чудел се как така да стане, че да може всичко да се прехвърли на държавата както Учителя държал.
В.К.: А Учителят.
Г.Д.: И като тъй, даже Учителят може би е наредил тъй, че да остане мястото на държавата и целия Изгрев. Да го вземе нали държавата и да построи тези работи. Щото Учителят тъй го каза веднъж: „Един ден рекох, тука, няма да знаете къде какво е било, тъй такова изменение ще стане, тъй нищо няма да има от това, което е сега, което виждаме... Салон, трапезария, пейки, тези неща там поляната, слънчев часовник, на Жорж Радев там метеорологията всичко, от всичко - нищо няма да остане“. Значи каквото каза Учителят туй стана. Но Той е доволен, че го даде на държавата. Учителят каза: „Ако остане вие да се разправяте, ще се избиете, ще си изскубете косите“. Ако остане ние да се оправяме. Добре, че се намеси държавата. Затуй го дава на държавата туй място. „И ще ви пръснат, тъй ще ви пръснат, че един с един да не се виждате“. И тъй стана.
В.К.: И то дойде това време.
Г.Д.: „Един ден тъй ще ви пръснат, че един с един да не се виждате. Щото аз съм тук при вас мъченик“. Сега за допълнение, за изяснение на случаите, той казва: „Аз тука съм при вас мъченик. Аз съм мъченик. Ако Небето искаше, аз щях да напусна България, аз ще ви оставя. Веднъж замина ли обаче няма да се върна“.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...