Jump to content

15. Мобилизираният войник се освобождава


Recommended Posts

15. МОБИЛИЗИРАНИЯТ ВОЙНИК СЕ ОСВОБОЖДАВА

През 1943 г. бях евакуиран в моето село, с.Горица, Бургаско. И съм със сестрите там, нали знаеш аз имах цигулка и свирехме песните, пеехме така. А сестрите малко така се развълнуваха. Малко селце бе, а човек дошъл от София да им разкаже нещо. Аз обичах да разказвам изобщо. И добре ама получи се едно съобщение, че ме мобилизират в Цариброд. Това беше в 1943 г. към пролетта, това бе мартенското време и идваше топло. И така и като ме мобилизират казвам на сестрите, че тъй и тъй ме мобилизират, че ще заминавам от тука. „А-а-а-а, не може, не те пускаме, ние те искаме да седиш при нас.“ Добре, ама една сестра Димитра, казва така: „Ще отидеш, ама ще кажеш на Учителя, че искаме да те върне пак при нас“. „Абе как ще Му кажа на Учителя това. Не мога да го кажа.“ Но както и да е. Те дадоха подаръци, това- онова и аз пътувам за София. Напекоха едни козунаци, масло дадоха. Една сестра даде една риза, която е тъкала платното и шила за Учителя ризата. А по пътя, по пътя във влака където пътувах купих и аз някои лимони там от гарата, които продаваха и отидох в София. На другия ден пътувам, отидох в Мърчаево, защото Учителят беше в Мърчаево тогава. Занесох ги на Учителя и Му казвам: „Учителю, мен ме мобилизират и сега от селото сестрите и братята тази риза я дават, ето това е масло, това.-онова.“ Аз така седях до Него и казвам: „Сестра Димитра ме помоли“ (туй не исках да го кажа, ама) хайде, помоли ме, аз знам, че няма да стане“, ама сестра Димитра ми каза: Ще кажеш на Учителя, че искаме да те върнем“. Пък Учителят се засмя, нали молбата е детинска, засмя се и каза: „Е, ти и тука трябваш!“
В.К.: „Ти и тука трябваш!“
Г.Д.: И тука трябваш. Какво става сега. Когато отидох там, тръгнах си, отидох в София, нали първия ден трябваше да отида в казармата и оттам на влака ни качиха и и закараха в Цариброд. И там в гимназията, като щаб мен ме оставиха като един експедитор и приемчик на продукти, на вагони. Изпращане и приемане. Експедитор и приемчик. Като минаха десетина дена и вика ме прекия началник, капитан Асарджиев и казва:“ Добрев, вземи си печата там, бланки за товарителни и пр. и утре ще пътуваш за Бургас, изпращам те там да получиш 24 вагона бяло брашно.“ Вземах си аз каквото е необходимо, имах един войник старши, който е научен на тия работи и другия ден пътувам аз за София и от София влака и за Бургас. Като дойдох в София един неделен ден беше, гледам да прескоча до Мърчаево. Отидох, а там няма никой, няма приятелите, те с Учителя отишли на Витоша, на хижа Острец.
В.К.: На хижа Острец, да.
Г.Д.: И аз, давай направо, ама хвърча, отидох на Острец. Отидох на Острец, намерих хижа Острец, не бях ходил на нея и намирам Учителя точно по обед, сестрите Катя Грива и други сестри, братя, обядваха. Катя Грива казва: „Учителю, брат Георги отива по работа в Бургас“. Те нали се хвалят нашите. Викат брат Георги дошъл, отива в Бургас по служба, по работа, но Учителя каза:“ Георги не отива по никаква работа, той отива на разходка“.
В.К.: На разходка?
Г.Д.: Думите на Учителя, че на разходка отивам. И отивам при Учителя, целувам Му ръка и смее се и канят Учителя вече да влизаме в хижата - голяма маса сложена и ще обядваме. И тъй стана, че аз седнах, масата както е, Учителя тука, аз до Него. Аз тука седя, Учителя и другите така наредени. А масата тъй беше сложена, тъй беше сложена в хижата, тъй както си я представях и обядваме. Разговарят се тъй и по едно време аз все тъй го поглеждам, имах един джобен хубав часовник, откраднаха ми го на работата шопите, един хубав часовник швейцарски и поглеждам тъй има време, поглеждам пак, поглеждам има време. Учителят се смее. И „Хайде, рекох“. Образът на Учителя като изпъкне в каквото и да е положение да съм, аз заставам мирно. Разбираш? и „хайде, казва сега“, целунах Му ръка и сбогувах се с всички и тръгнах. Като че ли хвърчах, не усетих кога стигнах на Изгрева. Къде е Острец, Княжево, Владая и това.
В.К.: Всичко пеша.
Г.Д.: Така стигнах на Изгрева. От Княжево с трамвая. На Изгрева си имах къщичка, много хубава къщичка, от дърво. И отидох там, преоблякох се, приготвих се, веднага, още същата вечер до гара Подуяне пеш. Нямаше тогава навсякъде превозни средства, пеш и с влака - Бургас. Пътувам през нощта до Бургас. Сутринта като стигнах в Бургас, отидох на големите Бургаски мелници, рано още не бяха дошли. По едно време пристигат. Задава се един файтон, слизат от файтона, гледам тримата познати. Единия, идва ми до сълзи... Главния инженер Кирил Пулев, който ме е кръщавал и сме с него кръстници. И така. „Какво правиш тук, бе Георге?“ Така и така, „нося тука документи“ „Така ли?“ Втория, негов баджанак, третия - началника, французин, а на складовете е началник Овчаров и тримата познах, идвали са в нашето село. Засичаме и гл. инженер казва: „Георге, дай всичките тия работи“. Покани ме в канцеларията, дадох документите, които носех. Аз нося писмо. Казва: „Сега си свободен. Иди у нас, там е Мария, почивай, на обед ще се видим“. Отидох аз у тях и дойде той и казва: „Георге, ще дойдеш след една седмица“. Каза ми кой ден. „След една седмица ще дойдеш, вагоните ще бъдат натоварени, готови, само ще ги пломбираш, ще попълниш декларацията и ще бъдеш свободен“. След една седмица. Обядвахме там заедно. „Георге, иди сега където искаш и ела после. Ако искаш стой тука“. И аз си отидох на селото пак, нали сестра Димитра искаше да се върна.
В.К.: И ти се връщаш вече!
Г.Д.: Виж сега. седях цял месец. Нямаше месец, но 20 дена седях. Астраджиев, който ме пращаше каза така: „Добрев, прати брашното, свободен си колкото искаш да седиш там при вашите“.
В.К.: Само изпрати брашното.
Г.Д.: Да. Пък аз разбрах слабостта му, той какви цигари пуши и те ми казаха тия, които ме запознаха с работата. Обича еди какви цигари, купи му щото тука няма никакви цигари, купи му каквито обича. Еди кои си цигари. И сега като отидох в селото и седях там, събирахме се, пеехме братски песни. След една седмица отидох да пусна вагоните. Попълних там документите, взех печата и пломбирах всички вагони, написах товарителници, изпратих ги и ми дадоха една торбичка голяма с брашно, също и грис една торбичка. Тогава брашно нямаше. И аз ги занесох в Айтос. В Айтос имах сестра, най-голямата ми сестра беше там. Отидох в Айтос, там у Георги Куртев, там всъщност ги занесох. Там направиха кифли, козунаци, направиха сума неща. Ама време е вече - ще заминаваме за София. От Горица вече идват, бяха месили козунаци, направиха там няколко вида курабии. Друга една сестра от Тополица казва:“ Ще спреш на гарата. Ами ще пътуваш кога?“ „Еди кога си“. „Ще ти дадем една топла баница завита всичко и веднага на Учителя.“ Топла баница направена с масло.И други носят. И аз по пътя каквото купувах, всичко занесох в Мърчаево на Учителя. Учителят - радва се, радва се и тогава Му разправям на Учителя. Казвам: „Учителю, сестра Димитра Ти благодари много“. Той се смее. Тогава пак трябваше да отида в Цариброд и вече като се чудя, като се разговарях при Него в стаичката Му и Той ми разправя нещо там. На едно мое тефтерче беше записал там нещо от Него. Де е сега не мога да го намеря. Както и да е, де. Сега като отидох в Цариброд, отидох при капитан Астарджиев, нося му подаръка, той се зарадва. Но най-интересното сега е друго. Идва петъка, а в петък става пазар там, пазарче. На туй пазарче отидох да си купя пъпешчета. Туй беше през лятото - круши, плодове. Пък там знаят, че аз не ям месо и дори ходихме веднъж при полковника да разреши да ми дават някакви млечни продукти: сирене, кашкавал... И като се връщам от пазара виждам, че майора седи. Входа е от тука, а тука е прозорец, той седи на прозореца така. Аз заставам мирно. Ръцете ми заети с продукти и заставам така. той ме заговорва: „Е, каза, храната как върви? Дават ли ви храна? Получаваш ли? Колко си служил?“ „Ами, викам, един-два месеца“. Той знае, че съм вегетарианец, че не ям месо. И разбрах, че съм свободен, отидох горе, оставих нещата и рекох пак да отида на пазара. И като отивам към пазара вървя по улицата. А по този тротоар, по отсрещният тротоар е фелдфебела. Провикна се той: „Добрев, искаш ли да се уволниш?“ „Хайде бе, моля ти се, г-н фелдфебел.“ „Абе, казвам ти, бе! Като се върнеш ела при мене.“ Хубав човек беше фелдфебела. Отивам при него. „Какво има?“ вика: „Събличай се, да те уволняват. Предай си нещата“. Съблякох се. Облякох цивилните си дрехи. Идва моя старшия, който ме учи. Вика:“ Добрев, какво става с тебе, бе? Една година съм аз тука. Има войници по две години седят, тебе те освобождават. Каква е тая работа?“ „Капитан Астарджиев, прекия ми началник ме освободи.“ А аз забравих. Втори път ме прати за олио Астарджиев. Втори път ме изпрати в Бургас за два вагона. А преди това 24 вагона брашно вземах. Пък сега докарах два вагона оливия. И като ги докарах тогава пак му занесох от любимите му цигари и ме освободи този. И тогава именно ходих на пазара и като се връщах ме пита колко съм служил. И като се върнах втория път фелдфебела ме викна и ми каза да се освободя. В разговор с моя войник-колега, той ми каза:“ Абе, кап. Астарджиев беше при полковника и кара се, разправя се с него, не иска да те пусне. Не иска да те пусне, а пък майора казва, нека си отиде момчето, нека си отиде“. „Ама той е добър за мене, той ни върши работа, ама това-онова.“ „Не, казва, той вече е свободен“. Значи капитана искал да ме задържи, а майорът решава и ме освобождават. И като се връщам, отивам пак в Мърчаево при Учителя. Отивам и Му казвам:“ Учителю, освободиха ме.“ „Е-е-е-, ами, казва, добре“. Значи Учителят послуша молбата на сестра Димитра. Учителят изпълни нейното желание и ме освободиха, не знам защо.
В.К.: Защото имаше работа.
Г.Д.: И Му благодарих на Учителя, радвах се, а онези мобилизираните говореха, сърдеха се. „Ние толкова години време служим, а ти за няколко месеца и те освободиха, каква е тая работа?“ Ама Господ нареди!
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...