Jump to content
Ани

33. Чайникът и предсказанията

Recommended Posts

33. ЧАЙНИКЪТ И ПРЕДСКАЗАНИЯТА

Иван Толев, който е издавал на времето „Всемирна летопис“ посещаваше Учителя, но Толев не беше много разположен към него. Учителят е лекувал неговата дъщеря от неизлечима болест. Веднъж Толев поднася на Учителя един нов електрически чайник, опакован така хубаво в кутия и при Учителя има една сестра. Учителят без да го взима, казва: „Вземете, рекох, чайника и го занесете на тавана и го сложете там някъде“. Тя занася чайника, обаче минало време, определено време и след това отива Толев и си иска чайника и Учителят казва на същата сестра: „Рекох, идете, вземете чайника и му го дайте. Опакован е, чака само да дойде да си го вземе“. Да. Това е. В.К.: То е може би тогава когато той се е скарал с Учителя и напуска. Г.Д.: Той изобщо беше раздразнен по отношение Братството и Учителя, защото той като издаваше тая „Всемирна летопис“ предполагаше, аз и друг път съм го разказвал така, той предполагаше, че ще има сметка, ще има много абонати, а пък няма. Учителят всеки ден и четири пъти говори в седмицата с нас. Има много огромен материал, спомени там, разговори с Учителя и тъй, че неговия „Всемирна летопис“ става малко безпредметен. Затуй може би той се ядоса и след време, дори хубаво, че го зададе този въпрос. След време той се опълчи в открита борба срещу Учителя. Вестниците гърмяха от неговите написани клевети. Аз туй нещо нямаше да го казвам, ако не беше ми задал въпроса. Ей така. Всяка вечер носеха на Учителя вестници, наши приятели - Неделчо Попов и други и казваха: „Учителю, брат Толев гледай какво пише срещу вас“. „Аз, рекох, той ми прави услуга, той ми прави реклама“. В.К.: По този начин реклама ми прави. ГД.: Реклама ми прави. Та Толев много лошо се отнесе на последно време с Учителя. Но Учителят така го прие както вестниците и на другите, както е казвал дори: „Българите хвърляха голяма кал върху мене, много кал хвърляха върху мене, ама аз съм голям извор, който се мие и нищо не остава. Всичко се измива. Голям извор съм Аз“. Да. В.К.: В това списание „Всемирна летопис“ са писали много наши приятели - Боев, Олга Славчева и други хора, но аз съм слушал, че като се разделяли с Учителя бил голям конфликт. Значи туй, което казваш потвърждава това нещо? Г.Д.: Да, да.
Ами в тези години един приятел живееше там, не беше толкова привърженик, колкото от някакъв интерес и често така имаше разговори с Учителя, като поставяше Учителя на изпит, да види, да го проучи Учител ли е. Или не е Учител. „Ти, казва, като си Учител сега, я ми кажи на таз книга, която държа, тази страница, която ще отворя, коя страница е?“ Учителят му казва точно страницата. А той: „Хе-хей“. Отваря пак. Запитва: „Сега на коя съм страница?“ „Еди коя си“ „Хе-хей“. „Ами, казва, тази тиква колко килограма е?“ Учителят казва: „Толкова и толкова“. Теглят я. Толкова излиза. „Ами тоз лимон колко грама е?“ „Еди колко.“ Мерят го толкова излиза. Изпитваше и проверяваше. Тодор-хироманта го наричахме. В.К.: Тошо-гледача да не е? Г.Д.: Гледача. Тодор-гледача. В.К.: А, на Тодора мъжът й. Тодор-гледача непрекъснато изпитваше Учителят. Г.Д.: Провокираше. Непрекъснато проучаваше, проверяваше. А за Евангелието също. Евангелието изобщо. В.К.: Как за Евангелието? ГД.: Изпитваше Учителя на коя страница какво пише там по това спори. Но Учителят на всичко му отговаря и така го гледа нали като забавление.
Г.Д.: Учителят като млад е посещавал градовете и селата и се е движел един ден по улицата и среща един поп и му казва: „Добър ден, дядо попе“. „Добър ден, синко“. Казва: „Дядо попе, виждам така тъжен си, умислен си. Какво става, какво има, казва, толкова?“ „Ами, синко, имах спестени хиляда лева за старини и от известно време не мога да ги намеря. Някой ми ги е взел и мисля си, тъжен съм, мъчно ми е“. А Учителят му казал:“ Дядо попе, ти нали имаш Библия?“ „Имам, синко.“ „Ами разгърни в Библията на един коя си страница, там са парите ти от 1000 лв. Ти си ги забравил. В Библията на еди коя си страница отвори ще ги намериш“. И тъй станало. Дядо поп си намерил парите. Ето какво значи предсказания.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×