35. Последните дни и думи на Учителя

[Ани]

35. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ И ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ

(Г.Д. - Георги Добрев, В.К. - Вергилий Кръстев)

Г.Д.: Учителят често ходеше на едно място в градината до една лоза. Сядаше там на пейката и си почиваше. Запитваха го: „Учителю, къде отивате?“ „Отивам да видя мястото си.“ Като го завари някой от приятелите там седнал до лозата чуваше от Него: „Дойдох да си видя мястото“. Значи туй място Учителя приживе си беше определил и тук положиха тялото Му след като си замина.

Последните думи на Учителя:

1. „Една малка работа се свърши добре и сполучливо и една голяма работа започва.

2. Във всичко, на първо място туряйте Божественото.

3. Имайте хармония и обич помежду си. Хубаво е да се живее. Това е важното.

4. Молете се, усърдно се молете на Бога.

5. Да се оформят нещата“.

В.К.: По начало, да се оформят нещата. Това е отделен израз, нали?

Г.Д.: Да се оформят нещата е отделен израз.

В.К.: Сега. По тоя повод съм слушал много неща, че приятелите след заминаването на Учителя изобщо не си оформят нещата.

Г.Д.: Да.

В.К.: За тези юридически неща ли става въпрос, за имотите ли?

Г.Д.: Имотите.

В.К.: Имотите. Те не ги оформят.

Г.Д.: Имотите. Изобщо да се оформят нещата в Братството, а те не ги оформят.

Г.Д.: 6. „В какви направления вие будите жит“. Харашо.

В.К.: „Вий будите жит“ и може би след туй Той е чул някакъв отговор, имало е пауза и след това Той е чул и след това е казал: „Харашо“.

Г.Д.: Той задава въпрос даже. „Ето удивителна. В каким направления вий будите жит? Харашо. Отделно:

7. „След мене каквото става няма да се чудите защо става.“

„Каквото става не се чудете защо става. Всекиго ще туря на мястото си. Който заслужава“.

8. Мото дадено от Учителя, 23.XII.1944 г. сутринта на Изгрева. „Да се прослави Бог в Бялото Братво и да се прославят Белите Братя в Божията Любов.“

9. „Да живеят войниците.“

В.К.: В какъв смисъл да живеят войниците, кои войници?

Г.Д.: Учителят го каза: „Да живеят войниците“ даже: „Жал ми е за американските младежи“. Аз съм го чул. И аз съм се чудил, защо американските младежи. Обаче каза: „Жал ми е за американските младежи“.

В.К.: Кои войници? Войниците на бялото Братство ли? Другите войници ли през време на войната? Не може да се разбере.

Г.Д.: Войниците, горните са най-важни. Те поддържат и помагат на долните.

В.К.: Да.

Г.Д.: И работата, която предстои в природата, аз така го разбирам, как е логично и как трябва да бъде във всичко Учителят, което е казал. И казва: „В туй развитие на човечеството войната е необходима. Бог не воюва, не убива никого. Те воюват. Значи, за да се прочисти земята ще дойде огън. В миналото водата не си свърши работата сполучливо. Огънят сега е 35 милиона градуса. Ще свърши работа. Затова не такъв огън с кибрит да го палиш, нали, обаче огън, вътрешен огън. Всеки ще бъде поставен на вътрешен огън. Да. няма да остави човек, който да не повярва в Бога“. Как каза: „Аз запалих земята от четирите краища да гори“. Ей тука пак го казва. Какво ни е дал Учителят? Той ни е подготвил и ние днес представляваме подраса на шестата раса, която ще дойде за в бъдеще на земята. Ние сме били преди 2000 години при Него като ученици и за в бъдеще пак ще бъдем. Кога ще бъдем ученици на Учителя пак? Когато приложим Любовта и ни стане основа в живота. Сега тука има думи на Учителя.

10. „Тежка е атмосферата, груба е средата, тежко се живее. След мене ще станат много работи. Не се чудете защо стават?“ Казано 2-3 минути преди да издъхне. Преди смъртта на Учителя.

11. „Ще отида на Големия събор. Там ще облеча костюма на французите“. А французите през 1939 г. когато дойдоха в София му подариха бял костюм, който той изобщо не облече. Остави го за Големия събор. За костюма от Франция се отнася. Учителят казал, ще го облече на Големия събор.

В.К.: Те са му подарили някакъв костюм от Франция, така ли?

Г.Д.: Да.

В.К.: И Той казал, че ще го облече на Големия събор. А Големия събор е когато си замине, така ли? Г.Д.: Да.

В.К.: И когато Го облякоха с кой костюм Го облякоха?

Г.Д.: С този от Франция.

В.К.: От Франция. Значи това е на Големия събор.

Г.Д.: На големия събор.

Трите ябълки. Свирят: Асен-арфа, Мария Златева - цигулка и Катя Грива - пее.

В.К.: Какво се случи с трите ябълки?

Г.Д.: Във времето когато са свирили падат три ябълки от горе от масичката на Учителя. Имало е фруктиера с ябълки и от нея три ябълки изхвръкват и падат за тримата, които пеят по една.

В.К.: Значи за Асен Арнаудов, за Катя Грива и за Мичето Златева?

Г.Д.: Учителят си замина от този свят на 27.XII.1944 г., ден сряда, 5.45 ч. Последната беседа Му беше на 20.XII.1944 г., сряда. Петък искаше да излезе и говори, но брат Тодор Стоименов помоли Учителят да не излиза да говори. И Той се прибра. Послуша Го, не говори. Но гледаше как учениците излизаха от салона, а сестра Елена си вдигнала ръката за поздрав и Той също й отговорил.

В.К.: Те са били в салона там са чели беседа, тъй ли?

Г.Д.: Не са чели, направо си излязоха приятелите.

В.К.: Но те бяха в салона, така ли?

Г.Д.: Чакаха Учителя да дойде да говори, обаче Тодор Стоименов ги спря и почнаха да излизат приятелите един по един вече разочаровани.

В.К.: А Учителят седи горе на балкона.

Г.Д.: И ги гледа, тъжно ги гледаше. Погребението беше на 31.12.1944 г. От сутринта в салона взимане прошка с Учителя до 11.30 ч. От 11.30 до 12.30 ч. беше процесията. Учителят беше носен от старейшите братя, направиха един кръг на Паневритмията, там където играехме на поляната и като процесия и от там след тази обиколка направо Го занесоха на мястото, където ще се погребва. Беше един хубав ден, валеше пухкав сняг. Цялата земя, всичко беше бяло от сняг през деня когато Го погребваха. И там вече на погребението говореха приятелите. Написаха едно Слово за Учителя, възпоминание и Му го сложиха в една бутилка така пъхнаха листата, пълна със зехтин, мисля, че беше, запечатаха я и я сложиха при Него в гроба. Беше послание към бъдещото поколение. Остана за нас Словото на Учителя.