44. Трудовите навици и методи на Учителя

[Ани]

44. ТРУДОВИТЕ НАВИЦИ И МЕТОДИ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Как се ликвидира тая чешма на Диана бад? Защо я взеха? Нали Братството я построява, нали вие построявате тази чешмичка на Диана бад. Отивате със стомните, правите опити за носене на вода. Впоследствие взе я Ловния парк.

Г.Д.: Ловният парк закупи мястото там и го огради и го ликвидира. Преди това мястото бе неустроено и пусто. От един хаос, от едни бодили, камъни, пущинак, Учителят с нашите хора го направиха като един рай, като оазис. И там отиваме със стомнички, с дамаджанки от Изгрева, сестрите с белите рокли, забрадки - так-тик, так-тик до извора. Там преди беше пущинак, нямаше живот никакъв, пусто беше. Отиваш в този оазис и Учителят направи така, че изкара вода от един бряг. Излезе една хубава вода, чешмичка се направи. Там излизаха на излет, посаждаха се от братя, а това беше 1927-1928 г. домати, пиперки и други зеленчуци. Въпреки, че там е пясък, растяха и домати, чудесни домати, едри, много нещо. Хубави работи излизаха. И от там взимаха вода приятелите за пиене за Изгрева, да поливат дръвчетата със стомничките. А работниците, които работеха там, наши братя готвеше се на Изгрева, от стола им носеха на обед храна. Обаче един ден двама братя се били на работа. А това е един хубав пример, който Учителят дал и този брат Михаил Звездински, който им носеше храна, поръчват му да занесе на двама души храна, да им занесе там за обед. Той казва: „Дайте храна за двама души да занеса - аз ги знам кои са“. А Учителят казва: „Не само на един ще занесете храна“. „Ама двама са там.“ „Не, на един ще занесете само. Те са двама, но единия работи, а другия не работи“. Разбираш. И отива и той казва: „Учителят дава, праща храна на еди кой си брат, който е работил днеска.“ „Ама и аз съм бил.“ „Ти си седял, ама не си работил. Учителят каза, не си работил. Ти няма да ядеш.“

Чешмата на Диана бад беше открит извор, беше каптирана и там идваха нашите приятели братя и сестри да вземат вода от долу от чешмичката и така се лекували айтослии, които с дамаджанки носеха вода от там. И след години Учителят искаше да купят туй място там на Диана бад, да направи градина, то имаше много вода от реката обаче нашите приятели не вземаха нито мястото, нито направиха нещо. После го отчуждиха, вземаха го други. Непослушание. Това е факт.

Друг път, когато на Паневритмия играем на Изгрева, пред салона там и обрастваше много трева пролет и брат Ради с косата изкосява, обръща я, изсушава я. И сега там някои братя са обръщали тревата с вили да съхне и после я събирали. Дошло време за обед, но също дават храна на този, който е работил, а на другия не дават. Учителят наредил на него да не се праща, не му дава храна. Искам с това да посоча не че Учителят е скъперник. Той иска справедливост, да научи братята на честен труд, да работят. Малко да направят, но да направят. Да имат правилно отношение към труда.

Учителят препоръчваше на всеки брат и сестра да имат по един занаят, да си изкарват сами прехраната. И действително всички, които работите, вие сте свободни. А когато сте чиновници, на държавна работа вие сте под властта на директор и трябва да искате разрешение, можете или не можете. Да, вие сте вързани. Значи занаята освобождава. Христос на времето е рендосвал и работил и Учителят работи. Когато има нещо да се полее или да се прекопае, или в градината да се свърши някаква работа, Учителят дойде, че вземе една мотика, почва да копае. Като го видят братята и сестрите: „А, Учителю, Вие ще копаете, дайте“, вземат Му мотиката. И вземат и те мотики и почват и работата се върши. Друго нещо, трябва да се полее. Учителят вземе лейката и почва да полива, вземат и другите след Него, следват Неговия пример и почват и те, тъй работата се свършва. Значи трябва да има един, който да води, да проявява инициатива. Това беше Учителят. За всяко нещо, което трябва да се направи Той подсещаше, имаше естествени методи за обучение.