48. Полковник Тодор Божков

[Ани]

48. ПОЛКОВНИК ТОДОР БОЖКОВ

Г.Д.: Тодор Божков беше полковник и често ходеше при Учителя да се разговарят по политика и по други въпроси. И веднъж той отива при Учителя, той си показва само зъба и го клати така, едва ли не така виси във въздуха.

В.К.: На Учителя зъба?

Г.Д.: Да. Иска с туй да го накара да мисли, а за какво. Даже Го питал там, въпроса беше сериозен, политически за Царя дали ще го бъде. Един зъб значи. Царят, клати се, значи отива си, нали разбираш. Това за Царя се отнася. Че Царя вече като зъба си отива. И Учителят дори е казал, че този Цар за България ще бъде последен Цар. И наистина си отиде от този свят. Нали след туй вече дойде нова демократична България. Станахме република.

Друг път като отива при Учителя, си показва езика, ама езика Му червен като че ли боядисан, силно червен. И си го вади, вади си езика така, знаеш ли, да го види. Туй иска да каже, че идва червената, червената власт. Комунистите идват, червените идват. И така с Учителя по тези въпроси. Отговори чрез символика.

Преди бомбардировките седи при Учителя и Той го пита: „Вий на кой етаж сте? На третия етаж ли сте?“ Без да е ходил там и казал: „На третия етаж ли сте? От долу нагоре сте на третия и от горе надолу пак на третия, нали? Не сбърках, нали? Е, казва, нищо по тоя въпрос с това“. „Е, така е, Учителю, точно така е.“ Обаче минало време, когато минали вече бомбите, бомбардировките над София и един ден пита го, видял го след бомбардировките: „Рекох, как е етажа, как е къщата?“ „Учителю, бомба падна над нас, събори до нашия етаж и малко козирката малко тъй на края я закачило.“ „Нищо, рекох, вий туй нещо ще го оправите.“ Значи Учителят по- рано е питал на кой етаж е Божков. Той го знае, ама питал е на кой етаж и бомбата пада до неговия етаж и етажа остава съвършено здрав. И Божков остана с апартамент и после го пристроиха, направиха кооперация и Божков остана невредим. Значи Учителят е наредил да се събори до неговия етаж и Божков да остане. Ей това е силата на Учителя, който иска да знае какво е Учителят. Учителят е Бог. Учителят е Всесилен. „Аз, рекох, едни не знаят, борят се срещу Мене. Аз съм една голяма канара. Ще си чукат главите, ще си строшат главите в тая канара. Това съм Аз или една силна вода, която всичко, което го пращат в Мене,-то се чисти. Минава вода, мие се.“ Това е Учителят.

Веднъж пак брат Божков като е гостувал и пак е при Учителя, разговарят се по сериозни въпроси, пита Го. Добре, ама при тези разговори идва една от сестрите, която постоянно седи там, около Учителя и влиза там и се заговорва с Учителя и прекъсва разговора на брат Божков с Учителя. А брат Божков останал така, намръщил се малко, настроението му се загубило и малко така скарал се със сестрата, защо му прекъсва разговорите, което не е етично, не е редно и тъй напълно основателно направил строга забележка на сестрата. След туй сестрата си отишла. След това като с Учителя завършили разговора си брат Божков взима си сбогом с Учителя, целунал Му ръка и казва на Учителя: „Аз всякога съм готов на поста си като войник да Ви защитя, да Ви помогна където стане нужда“. Учителят се обръща с усмивка към него и му казва: „Вие, рекох, сега отстъпихте 50 км. от границата“. А той е военен, редови, с дисциплина, с точност, полковник, изобщо нарушил тактиката и стратегията на военното изкуство. Но търпението на Новото Учение като ученик не е издържал.

Брат Божков ще пътува с влака си в провинцията и качва се и не случайно в купето, в което влиза вижда наши двама приятели. Там един д-р Кирил Паскалев от Бургас и нашия приятел Петър Камбуров - певец и цигулар, който беше известен със своите хубави разкази, особено весели. Свиреше едно време на цигулка, на кавал, пееше. И вижда ги двамата в едно особено положение срещу тях седнали други младежи, които ги атакуват, които им се смеят, подиграват ги. Те мълчат само, седят и мълчат, понеже имат дълги коси и те заради косите ги мислят за дъновисти. И вземали сега да ги подиграват. И пак така, смеят се, подиграват се, какви ли нелепости и глупости говорят по техен адрес, за тяхната идея. Добре, ама брат Божков сяда си, той бил цивилен така облечен, пътува, не знае, разбира се, че тука става въпрос за Учителя, критикуват тези приятели онези, които са ученици на Учителя и той слуша, слуша. По едно време скочил, с един тон и настроение като тракнал и казал: „Слушайте. Спрете да говорите повече, една дума ако кажете, ей пистолета, ще ви застрелям и ще ви хвърля през прозореца на влака“. Ония замръзнали, спрели. И им казва тогава: „Вие не знаете за кого говорите. Моята дъщеря боледува цял живот от дете и лек за нея нямаше в България и в други държави съм ходил къде ли не, където не ми казаха, там не съм ходил, за да я лекувам. Никой доктор не можа да й помогне. Този, за когото говорите вие, Учителя Дънов, Той я излекува“. Значи Учителят излекувал неговата дъщеря. Действително така беше И те млъкват. Той изважда пистолета и казва: „Ще ви изчукам тука като пилци“.

В тази война, когато в Сърбия нашите българи на една височина са дали много жертви, била осеяна с трупове на млади хора, отивали са там българи, македонци-българи, отивали са и просто така да им вземат труповете, да ги оправят, да ги погребат и някой вземал пушка за спомен от български войник, нещо парче от тях, разбираш ли. Тъй, чакали са свобода от тези момчета, нали да ги освободят, а те там ги избиват, стават жертва всичките. Сега когато вече трябва да отстъпват се укрили някои, търсили, имали познати там техни и ги приели една вечер на гости и им казали: „Ще седите тука, докато уредим въпроса да ви покажем пътя, да си отидете“. Това е бил Божков с една група около него. И така един случай, една вечер чука се на вратата и жената в дома веднага прибира една черга, дръпва я и вдига един капандур долу за мазето по една стълбичка, влезли всички. В това време тя слага пак чергата отгоре да не се вижда и слага масата, замаскира. А онзи трака, чука: „Хайде бе, хайде бе“. Нали се забавила докато прибере туй- онуй и след това стопанина отворил, ама вземал една секира под ръката си, защото ако разбере, че той търси тези и че е узнал за тях и за това го пращат да провери то ще го съсече със секирата. А младата жена била, една напета, хубава млада жена. А той бил изпълнен от любов, както цялото семейство от тия българи, където са влезли, искали да им помогнат. Онзи влиза и пита защо се забавил толкова много, какво има тука, това-онова и както и да е. Питал за службата от общината, за която е отишъл той, те дали му ответ там, обяснили му и след туй си излиза ама те познали, че той не знае нищо, не отива с тази цел при тях и да отива не вижда никого. Така мирно и тихо си го изпращат. А тази вечер, обаче те се придвижват в друго семейство докато една вечер са разбрали, че пътя е свободен. През нощта извеждат ги и ги завеждат там където имало една голяма река, не знам коя беше и трябвало на няколко километра да преминат тази река и им казали от тука най-лесно ще можете да преминете тази река, защото е много широка и много силна, дълбока. И така те тръгнали през нощта и като стигнали реката ха тука, ха там, широка, дълбока, най-после решили се да газят с дрехи, със всичко прегазили реката. Божков разправяше, той нали е по-нисък, тука до гушата му идвала, тука до брадата му идвала водата. Те добре, че го държали другите така, пък и нали дрехите им се напили с вода, станали тежки и така преминали и тъй с няколко човека вечер се криели там в горите и вечер пътували и пристигнали най-после благополучно се домогнали в България. Та така се освободили от там. Та саможертвата се движи от Любовта.