06 - 36.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

[GDD]

36.ПИСМО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ ДО УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

Айтос, 23 юни 1924

Благий Учителю Наш,

Н. Л. К. Б. Л. *

Нашият брат Петър Касабов от гр. Айтос преди 3 месеца е довел в София болното си от ишиас на туберкулозна почва дете, което са гипсирали. Той е получил и вашите наставления, че след като се отнеме гипса, да се излага на слънце и се маже със зехтин. От 15 дни гипсът е отнет от крака му, отокът доста значително спаднал, болки не се чувствуват, а само тръпнение на крака. Мажат го със зехтин, а при добро време пекат го на слънце. Сега този брат чрез мен Ви моли за нови някои наставления: като правене топли бани със сено или употребление на някои билки вътрешно, които Вий определите.

Доколкото аз схващам, както неговата, тъй и на жена му Тошка вярата за окончателното оздравяне на детето е във вашето наставление и благоволение, затова ме и задължиха да ви моля за по-нататъшни наставления и как да постъпят.

В града ни Айтос, между приятелите владее дух на униние, охлаждение, отпуснатост - няма по-раншната жизнерадостност, енергичност, ентусиазъм, бодрост, смелост и решителност. Едни се загрижиха повече за материални придобивки поради скъпия живот и на втори план остават Божието дело, което сме започнали с Градината и лозето. Други: Крум и сестрите Габровски поради духовен упадък почти не се интересуват а най-вече са отпаднали духом след като почна по- сериозно преследвание на Божието дело във Вашето лице. Доста се поуплашиха, почнаха да се прикриват и държат повечко сметка за общественото мнение; тъй че засега Божието дело за градината и лозето е изостанало в ръцете на 3-4 приятели, обаче върви доста добре, понеже се подпомага и от смелите и решителни селски приятели.

Всички приятели от селата са бодри, смели и решителни - те добре помагат, за преуспявание на започнатото дело в Айтос. Колкото гонението става по-сериозно, толкова те стават по-смели и решителни.

Селата, в които има наши приятели, се обходиха от Сливенския владика Иларион - говори публично против нашето дело, заплашва с отказ на разни обряди и се мъчи да настройва населението към местни гонения против наши приятели, отправя проклятия против тези, които следват пътя на Вашето Учение и заповяда на поповете непрестанно да говорят против това дело.

След като обходи той селата, заобиколих ги и аз, да видя какво влияние е оказало словото му и клетвата му и да укрепя приятелите, обаче констатирах, че нашите приятели стават повече смели и решителни, а владишките православни правят малко брожение но много за малко време. От всичко, каквото става, аз заключавам, че Бог е допуснал това гонение да опита нас колко сме верни Нему, колко сме верни на Учителя си и колко сме верни на самите себе си. С една дума Бог сега ни пресява, но доколкото схващам, макар сега в някой и да има един малък упадък, то повечето от приятелите заедно с Петра ще рекат Учителю, няма другаде думи на живота къде да отидеме.

Това ме много радва и ми дава сила за по-смела и решителна работа.

Благий Учителю, като Ви излагам всичко това, моля Ви, съдействувайте ни Бог да благослови и укрепи всекиго от нас смело и решително да вървим в пътя, който ни е начертал и в който вий ни водите на всички да се даде дух на бодрост, та силни в добро и мощни със словото Божие да победим до край ида прославим Бога в живота си, в сърцата си, в ума си, в душата си и духа си. Сега като чакам Вашия отговор, целувам десницата Ви и оставам Ваш верен ученик

Г. Куртев

* Няма Любов Като Божията Любов