Jump to content
Ани

22. Бялата панделка

Recommended Posts

22. БЯЛАТА ПАНДЕЛКА

Учителят си замина на 27.декември 1944 г. Тялото Му го положиха на одъра за поклонение. Започна поклонение пред Него. Музикантите свириха Неговите песни. Когато сложили тялото на Учителя на леглото, някой бе сложил една панделка на краката на Учителя и е завързал краката. Завързал Му краката в областта на глезените, така че стъпалата Му да не отиват страни. Това е един стар обичай, да се връзват краката. Това е едно символично връзване, което носи и стари правила от времето на тракийските вярвания. Това означава, че човек връзва заминалия, за да може като замине в Невидимия свят да му служи отново и да не избяга. Така на времето на конете българите са слагали букаи. Това са едни халки, които се втикват една в друга и се връзват за първите крака на коня. Той може да пристъпва с малки крачки, но не може да бяга надалеч. Подобна символика има и във връзване с панделка нозете на умрелия. Ние те пускаме да си заминеш, но когато ни потрябваше ще те потърсим и ще ти снемем букаите, за да ни теглиш каруцата. А ние с тази каруца трябва да си вършим нашата работа.
Приятелите по това време са смутени, едни плачат, други реват, трети зяпат, четвърти свирят, но никой не се сеща за тази панделка. Накрая влиза сестра Тодора, тя вижда панделката, отива при краката, измъква панделката, отвързва краката, а те стоят мирно. Обръща се към останалите и ги пита: „А бре, вие с ума ли сте, та да връзвате краката на Учителя? Вие Него ли вързахте с тази панделка или себе си вързахте? Бог е Дух и тия, които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят! А Глава на Твоето Слово е Истината!“ Тодора изрича това и прибира панделката.
Минаха години. Братските работи не вървяха както трябва. Полека-лека започна да се руши онова, което Учителят ни остави. Накрая загубихме Изгрева и той бе разрушен. Веднъж съм при сестра Тодора и брат Ангел, които в последните години се грижеха за мястото на Учителя там където бе положено тялото Му. Гледам, тя държи една бяла панделка. Питам я, какво е това. А тя казва: „Това е същата панделка, с която на времето някой бе завързал краката на Учителя. Та вместо краката на Учителя с тая панделка завързаха цялото Братство и сега всички сме вързани и отвътре, и отвънка“. И тя ми посочи с ръка наоколо запустелия Изгрев. А аз трябваше да науча този случай. А на вас ви го предавам, за да знаете от какви дребни неща зависи живота на ученика и живота на Школата, защото Великият Учител работеше чрез малките величини, за да може чрез тях да приложи Словото си, посредством живота на учениците. А какво успяхме и какво не успяхме, това е тема на друг разговор.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×