25. Песента "Поздрав на Учителя"

[Ани]

25. ПЕСЕНТА „ПОЗДРАВ НА УЧИТЕЛЯ“

Една година бяхме на Рила и Учителят беше с една групичка при чешмичката „Ръцете, които дават“. Брат Владо-руснака още при откриването на чешмата беше издялал от мрамор две красиви човешки ръце събрани в шепа, през които изтичаше водата от извора под форма на чучур. Имаме снимки на тези ръце. Всеки, който ги разгледа днес ще види едно творчество, което се доближава до съвършенство. Злосторници счупиха тези ръце. Това е характерно за българския народ, в който е акумулирана изключителна разрушителна сила. Учителят много пъти е говорил, че тази разрушителна сила у българина трябва да се насочи по възходящ път, за да се прояви най-малкото добро. А това може да стане само чрез Словото на Учителя. По-късно други братя издялаха такива ръце, сложиха ги като чучур, но те не можаха да се доближат ни най-малко до оригинала. На връщане от извора, Учителят заедно с приятелите се насочиха към отсрещния бряг на второто езеро. Всеки носеше в ръцете си някакъв съд напълнен с вода от извора. На отсрещния бряг се бяха събрали голяма група приятели. Те посрещнаха Учителя с песента „Поздрав на Учителя“. В припева се пее така:

„Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Любовта.

Добре дошъл, добре дошъл, Учителю на Мъдростта“.

След като изпяхме цялата песен, Учителят се обърна към всички и каза: „Добре дошли ученици на Любовта. Добре дошли ученици на Мъдростта“. По този начин Учителят отговори на нашето приветствие и направи връзка между учениците на Школата, които се намираха на земята пред нозете Му и онези ученици, които се намират в Духовната Школа на Бялото Братство. Едните са долу на земята, другите са горе в Невидимия свят и всички се обединяват чрез Словото на Всемировия Учител. А ние днес видяхме как това стана с тази песен. Той поздрави учениците на Любовта, а това е идеалът на ученика в Школата на земята. Той поздрави учениците на Мъдростта, а това е идеалът на Школата в Невидимия свят. Едната е Школа на Светлината, а това е Школата на Любовта, а другата Школа е на Мъдростта, а това значи, че това е Школа на Виделината. Затова Учителят държеше повече на тази песен. Тази песен е създадена по текст и мелодия на сестра Елена Казанаклиева. Тя беше една сестра от първото поколение и бе жив проповедник на Словото на Учителя сред тоя народ. Тя имаше поетически дарби, имаше дар слово, беше музикална и което е още по-важно имаше дарби да вижда и разрешава някои лични проблеми на приятелите. А това не беше малко за онези години. Но това тя правеше с единствена цел да подпомогне приятелските семейства, за да бъдат по-ревностни в изучаване Словото на Учителя.

Има и още една друга много мелодична и популярна песен. Казва се „На Учителя“. Тя е по текст и мелодия на един брат от провинцията. Казваше се Борис Хаджи Андреев, от гр. Ямбол.

Когато я пееха приятелите всички се прехласваха в мелодията и в думите й. Там има един стих, за който трябва да споменем някои неща.

И в дни на изпитание, Ти бъди ми канара;

тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра.

На Учителят не му хареса съдържанието, което ни влагаме в този стих. Онзи, който бе снел този тест от Невидимия свят имаше друга идея. Но ние като пеехме влагахме противоположна идея. Затова в една беседа отпечатана в томчето „Божествен и човешки свят“, стр. 140, Учителят бе споменал, че има някои хора, които искат да умират за Христа. „Аз пък казвам, че трябва да живеем за Христа!“ Ето как Учителят коригира едно наше несъвършенство. Това даде повод на други приятели да променят четвъртия ред от този стих и вместо „и за Тебе ще умра“, написаха „и след Тебе ще вървя“. Когато го запяха с променения текст Учителят също не бе доволен. В една беседа Той отбеляза, че ако ученика не е готов да умре за своя Учител, за Неговото Учение и за Делото Му, то той не е достоен да бъде ученик.

Няма да забравя как Учителят изпълняваше на цигулка „Маршът на Светлите Сили“. Пред очите ми се откри картина, как ние вървим през камънаци, през мочурища, през блата през пустини и как постепенно, постепенно минавахме през такива местности, които представляват определени периоди от живота на човека. Накрая ни изведе от този свят на човешкия порядък и преминахме в един друг свят, свят на хармония и свят на светлини, които се преливаха една в друга. Това съм го преживял и знам какво представлява този марш на Светлите Сили. Видях, че тези Сили създават и поддържат ритъма на живота на земята.

Когато Учителят пееше, пееше тихо. Пееше тихо с плътен тон, който се чуваше еднакво както на първия, така и на последния ред. По какви закони на звука ставаше това и как се разпространяваше, това можем само да гадаем.

Учителят препоръчваше нашия братски хор на Изгрева да изнесе концерт в зала България. Но нашите се стреснаха и уплашиха. Започнаха да умуват, че ще се изложим, понеже нямаше такива добри гласове, а пък диригентите не са уверени в себе си. Когато споделили пред Учителя своите опасения, Той казал: „Ще помагам“. Една сестра възкликнала: „Учителю, ама на сцената как ще стане това?“ Учителят добавил: „Ще помагам отдолу на сцената и ще помагам отгоре от Небето“. Въпреки всичко те не се съгласиха. Това е. Сега можете да коментирате както си искате. Но онова поколение през време на Школата не изпълни заръката на Учителя. После всички се чудеха защо музикантите нямат условия да работят и да се изявяват на музикалната сцена. Те сами си отрязаха условията. Никой не им е крив. Един пример. След заминаването на Учителя първия концерт, който трябваше да се изнесе на Изгрева беше на денят на пролетта - 22. март. Диригент на хора беше Митко Грива. Когато започна хорът да пее песните, като че те не пееха, а пееше някой друг чрез тях. Без да искаме и ние запяхме в Салона същите песни. Получи се нещо невероятно. Един небивал възторг и едно вътрешно извисяване, което ни препрати във времето на Учителя когато подобни състояния на духа имахме само при Неговото присъствие. Тогава разбрахме какво е искал да каже Учителят: „Ще помагам отдолу. Ще помагам отгоре“. Ние се уверихме какво означават Неговите думи. Разбрахме, че други същества пееха чрез нас, защото бяха влезнали в нас и се реализираха чрез нас. Излезе много хубав концерт. Сполучлив концерт. А сега 45 години след заминаването на Учителя музикантите се мотаят и умуват. А други, които могат да пеят се страхуват. Накрая един брат като чу моята опитност даде дума да изведе музикантите и да направят за пръв път концерт в зала „България“. Направиха го концерта, само че в „малката камерна зала България“, която събира 300 човека. Напълнихме залата и концерта излезе сполучлив. Той бе направен на 15.юни 1991 г. във връзка с чествуването на 120-годишнината от рождението на Георги Куртев от Айтос. Същият брат много искаше да изведе музикантите на голямата концертна сцена на зала България. Ако вместо него друг го направи и ако ние не сме живи, то ние непременно ще дойдем отгоре, за да помагаме. Първо Учителят ще дойде и ще помага и отдолу и отгоре. Та сега живите, които сме още на земята очакваме този концерт. Ако не доживеем да го дочакаме на земята, то непременно ще го доживеем да го посетим когато си заминем и се намираме в Невидимия свят. Чакаме времето когато ще се осъществи тази идея на Учителя.

Бележка на редактора:

На 30.11.1996 г. в зала „България“ бе изнесен този концерт - виж „Изгревът“, том VI, стр. 586.