Jump to content

БОЯН АТАНАСОВ ЗЛАТАРЕВ. 1. Как строяхме Изгрева?


Recommended Posts

БОЯН АТАНАСОВ ЗЛАТАРЕВ (14.XI.1908-22.V.1986 г.)

1. КАК СТРОЯХМЕ ИЗГРЕВА?

Роден съм в гр. Русе на 14.ноември (стар стил 27. ноември) 1908 г. около 7 ч. сутринта. Родителите ми бяха от Свищов. Баща ми си намерил работа в Русе и там сме се родили. Бяхме четири деца. Три сестри и един брат. Аз съм средния по ред. Родът на баща ми е от гр. Свищов, както и на майка ми. Там са се оженили, а ние децата се родихме в гр. Русе.
След 1912 г. семейството ни идва в София. Детството ни премина в града. Бях на 14-15 години, когато с баща ми ходехме по разни сказки, които се изнасяха от различни общества. А тогава такива се бяха намножили много. Ние живеехме на ул. „Шар планина“, която е близко до ул.
„Опълченска“ 66. Баща ми чул за Петър Дънов и беше ходил няколко пъти сам да го слуша на ул. „Опълченска“ 66. Един път баща ми ме доведе в дома на Гумнерови и аз за пръв път чух и видях там Учителя. С годините аз растях и пораснах и започнах да посещавам редовно беседите на Учителя. Случи се така, че баща ми спря да ходи да слуша Учителя, а аз продължих на негово място и така изкарах цялата Школа при Учителя. След като Братството се премести на ул. „Оборище“ 14 аз продължавах да ходя там най-редовно.
Когато се откри Младежкият Окултен клас, аз бях в него още от самото начало. По-рано живеехме в Красно село и тогава ставах много рано в три часа през нощта и тръгвах за Изгрева пешком. А това не бяха малки разстояния и не беше лесно да се будиш сутрин в три часа през нощта.
На Изгрева се направиха една-две бараки. Там бяха Никола Нанков, Димитър Стоянов, Николай Дойнов и Борис Николов. Аз тогава бях малък, но Борис ми намери работа и ме викна да облицоваме бараките отвътре. Отначало с хартия, после с картони и накрая с дъски, кой каквото имаше и колко му позволяваше кесията. Там хората бяха от бедни по-бедни. Така ме извикаха да облицовам къщата на Стоянка Илиева със шперплат. Учителят непрекъснато присъствуваше при строежа на тази къща както и при облицоването й отвътре. Чак когато се сложи покрива на къщата, тогава Учителят спокойно се отдалечи от една свършена работа.
Когато се правеше нещо на Изгрева, Учителят всякога присъствуваше там. Беше между нас. Можеха да Му дойдат гости, но Той леко се отмести отстрани на няколко метра, за да не се чува от нас разговора. През това време Той слушаше онзи, който Му говореше, но лекичко ни наблюдаваше как вършим тая обща братска работа. Трябва да се запомни това. А кое? Винаги и където се правеше нещо, там където се работеше от братята, там винаги бе Той - неотлъчно.
Постепенно Изгревът се устройваше. Беше направена чешма на Изгрева с релефни изображения на сърна, жена и орел. Тя бе построена от Борис и Бертоли. Сестра Бахчеванова се занимаваше с цветята на Изгрева. А какви цветя имаше само на Изгрева. Всеки, който види някое хубаво цвете, то следващата година носеше семе, за да се засади на Изгрева.
В приемната на Учителя се приемаше - долу само външни хора. Понякога нашите се изкачваха нагоре по стълбите до Неговата стая и Му чукаха на вратата. Безпокояха Го за щяло и нещяло. Понякога Той беше зает и съобщаваше това на някоя от сестрите, които висяха непрекъснато до вратата Му. Казваше простичко така: „Аз съм занят и никой да не ме безпокои“. Онези, които бяха на стража не пускаха никого. Това можеше да продължи ден, два, три дни. Но имаше случаи когато Учителят сам отваряше вратата и посрещаше онзи, който току-що бе пристъпил долу при първите стъпала. На всички бе ясно, че Учителят приемаше този брат или сестра поради неотложност. Такива случаи имаше много. Това означаваше връзка духовна между ученик и Учител.
На Изгрева Паневритмията се играеше след сутрешната беседа, която почваше в 5 часа сутринта. Обикновено от 6 до 6.30 ч. сутрин в дните сряда, петък и неделя излизахме всички от Салона и там на полянката играехме Паневритмия. Само в тези три дни играехме Паневритмия. Учителят играеше много леко, непринудено. Когато се играеха „Слънчевите лъчи“, Учителят сядаше и гледаше отстрани, защото трябваше да влезне в група. Той седне на скамейката до стълба и наблюдаваше.
Латвийците бяха първите чужденци, които дойдоха на Изгрева. Те бяха тихи и вежливи хора. Бяха облечени в бяло. Сестрите с бели рокли, забрадки и кърпи. След това дойдоха французите - една голяма група. Бяха интелигентни, сърдечни и добри хора, но Изгрева се напълни с глъчка и непринудени разговори.
Понеже се занимавах с дърводелство, нямаше барака, която да беше построена и да не съм вземал участие в нея. С годините трябваше много неща да се ремонтират и аз бях този, който кърпех и запушвах остарелите от времето покриви и стени. Така че строежът на целия Изгрев мина през ръцете ми. Познавах всички и се стараех да бъда в добри отношения с всички независимо към какви групировки те спадаха. Това ми спомогна, както и това, че ние бяхме направили къща на 500-600 м от Изгрева. Това ме спаси от многобройните обиски, които се правеха на Изгрева. Дочаках и доживях да видя как се разрушиха всички ония бараки, които аз бях построил. На тяхно място бяха построени нови каменни здания на руската легация. Ние бяхме от-поколението на Школата. Един след друг ние си заминаваме и трябва да предадем онова, което сме запазили на следващото поколение. Дано успеем да сторим това и дано се намерят хора, на които да предадем това, което сме запазили. Ако сторим това, това означава, че не сме живели напразно на Изгрева. А това е нашият дълг към Словото на Учителя.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...